Опитът на ГЕРБ да въведе смесена избирателна система в Изборния кодекс, чрез която да бъдат избирани депутатите в евентуалното бъдещо Велико Народно събрание (ВНС) се провали.
От 400-те депутати във великия парламент половината да бъдат избирани по мажоритарната избирателна система, а другата половина – по пропорционалната система, предвиждаше предложението на ГЕРБ.
При обсъждането му в парламентарната правна комисия във вторник срещу идеята обаче се обединиха БСП, ДПС и дори партньорите на Бойко Борисов в управлението - „Обединени патриоти“, предаде в.Сега.
Социалистите принципно се обявяват срещу провеждането на избори за ВНС. На същата позиция до момента е и движението на Ахмед Доган. А патриотите се възпротивиха с аргумента, че така се нарушава конституцията – основният закон повелява, че велик парламент се избира по общия ред, което означава, че не може да се приемат специални правила само за него. Освен това партньорите на ГЕРБ смятат, че мажоритарната система ще изкриви силно представителството в евентуално бъдещо ВНС – ще даде непропорционално голяма тежест на основните политически сили за сметка на по-малките.
При гласуването в комисията импровизираната коалиция надделя над ГЕРБ. Предстои да стане ясно дали същото ще се повтори и при разглеждането на законопроекта в пленарната зала на парламента.
Противоречива беше и отхвърлената от комисията идея на ГЕРБ мажоритарната част от вота да се провежда в един тур. По време на обсъжданията в правната комисия депутатът от БСП Крум Зарков обяви, че управляващите предлагат тези текстове само защото ще са от полза на ГЕРБ.
МАШИННО ГЛАСУВАНЕ - НО НЕ ЗА ВСЕКИ
От ГЕРБ обаче успяха да се наложат по другата основна промяна в Изборния кодекс - машинното гласуване. На следващите парламентарни избори избирателите ще могат да гласуват с хартия или машина - както решат. Но това няма да се отнася за българите зад граница, чийто секции ще останат без устройства. Същото се отнася и за най-малките избирателни пунктове - тези с под 300 гласоподаватели.
Цялата дейност по въвеждането и организацията на машинното гласуване се стоварва върху Централната избирателна комисия (ЦИК). Изборните комисари пробваха плахо да възразят с мотива, че е най-добре тази работа да се поеме от Министерския съвет. Или поне, ако се възложи на ЦИК, да й се даде в същото време правомощие да иска съдействието на други държавни органи за съхранението, логистиката и транспорта на машините. Управляващите обаче не им обърнаха никакво внимание.
ОЧАКВАНИЯ
"Ще видим какво ще стане в залата. Ако не успеем да съберем подкрепа и там, няма да мине“, каза председателят на правната комисия Анна Александрова, цитирана от Медиапул. Тя подчерта, че ГЕРБ не отстъпва от идеята за смесена система.
Ако идеята окончателно бъде отхвърлена, депутатите за ВНС ще се избират като тези за обикновено Народно събрание – по пропорционална избирателна система. Възможността половината от депутатите да се избират мажоритарно бе част от дадената миналия месец от премиера Бойко Борисов заявка за "рестарт на държавата“ чрез приемане на нова конституция. Тази негова идея предизвика сериозни критики, че единствената цел е печелене на време за правителството на фона на продължаващите протести, които настояват за оставка.
КОМИСИЯТА НА ТЪМНО
Правната комисия на Народното събрание проведе обсъждането на промените в Изборния кодекс при изключително ограничен достъп на външни лица и експерти до дебатите. Представители на "Демократична България" не бяха допуснати да участват в заседанието. Антоанета Цонева от ДБ обясни на полицаите, че са спазили всички изисквания, когато са подали заявление за участие в заседанието на комисията, но от Народното сърбание им отказали с аргумента, че могат да наблюдават разискванията и онлайн.
"Ние не искаме да наблюдаваме, а да изразим мнението си като заинтересована страна", категорична е Цонева. Освен това се оказа, че въпреки уверенията, заседанието на комисията не може да се наблюдава онлайн на парламентарния сайт.
Десетина активисти на ДБ поискаха да застанат на входа на новата сграда на Народното събрание, за да имат пряк достъп до депутатите и да могат да им задават въпроси. Полицията обаче блокира пътя им до там, тъй като била разпоредена зона за сигурност, в която не могат да се провеждат масови мероприятия. Те посъветваха демонстрантите да отидат на отсрещния тротоар.
По-късно представител на органите на реда заяви, че е разговарял със служител на НС, който бил съгласен да се срещне с човек от "Демократична България", за да обсъдят възникналия проблем. След това Антоанета Цонева обясни, че са ѝ казали, че нищо не може да се направи и разказа как и представители на неправителствения сектор са получили много трудно достъп или директно им е отказан такъв. "Управляващите твърдят, че търсят диалог, а отказват на заинтересованите страни достъп. Това е нонсенс!", категорична е тя и добави, че "Демократична България" ще остане до входа на НС с надеждата, че някой депутат ще пожелае да чуе тяхното мнение.
