Има ли "мъртви души", които възкръсват по време на избори в България? Мнозина са твърдо убедени в това. И поредният сигнал за огромна манипулация в това отношение дойде на електронната ни поща в следната форма:
"Официална информация за "духове", или разликата между данните за гласоподавателите в България между НСИ и ЦИК.
Загледахме вкъщи официалната информация, предоставена от сайтовете на ЦИК и НСИ относно броя на гласоподавателите според двете институции. Прилагаме няколко снимки от официалните страници, както и няколко таблици със собственоръчно направени сметки.
Едната таблица отразява населението на България към декември 2019 г. според НСИ (това е най-актуалната официална информация). От общия брой население извадихме групите, които са до 17 години (вкл.) и получихме цифрата 5 761 438 души, които имат право да гласуват.
Другата таблица представлява извадка от данните на ЦИК относно "Брой избиратели в предварителните списъци за гласуване в изборите за народни представители на 4 април 2021г." - като това са тези, които са регистрирани в България по области. Бройката е 6 732 316.
Направихме една приблизителна сметка като сравнихме броя на гласоподавателите, декларирани от ЦИК (6 732 316) с тези от НСИ (5 761 438). Та разликата е близо милион в полза на ЦИК! 15% процента разлика. На кого да вярваме?", пита нашата читателка Светлана Трухчиева.
За да даде отговор на поставения от нея въпрос, Аctualno.com направи поредица изчисления на база официалните данни от НСИ. Съпоставени с данните на ЦИК стигаме до почти идентични изводи, до каквито е достигнала г-жа Трухчиева. Разлика има, и тя е съществена – около милион души в полза на избирателните списъци на ЦИК.
За отговорим на въпроса "защо" математиката ни довежда дотук, проверихме и механизмите, по които работят двете институции, предоставящи официални данни.
Кой какво брои?
Националният статистически институт (НСИ) брои българските и чуждите граждани, КОИТО ПОСТОЯННО ЖИВЕЯТ НА ТЕРИТОРИЯТА НА СТРАНАТА. Неговите данни са актуални към края на предходната година. Изчисляването на броя население и разпределение му по административно-териториални единици се извършва по НАСТОЯЩ адрес. При преброяванията на населението се използва дефиницията за обичайно пребиваващо население в съответствие с изискванията на Регламент (ЕО) № 763 - или това са всички български и чужди граждани, които към датата на преброяването се намират на територията на страната и не са отсъствали повече от една година.
Централната избирателна комисия (ЦИК) брои ВСИЧКИ БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ С ИЗБИРАТЕЛНИ ПРАВА, НЕЗАВИСИМО ДАЛИ ТЕ СЕ НАМИРАТ ПОНАСТОЯЩЕМ В СТРАНАТА ИЛИ ПРЕБИВАВАТ В ЧУЖБИНА. Тя получава от общинските администрации актуални данни около 40 дни преди изборите. Избирателните списъци се съставят по ПОСТОЯНЕН адрес. В избирателните списъци се вписват всички български граждани, които отговарят на условията по чл. 42, ал. 1 от Конституцията (тоест, гражданите, навършили 18 години, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода, имат право да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа).
За изборите ЦИК ползва данните от ГД ГРАО, където са вписани събитията раждане, брак и смърт. Избирателните списъци се съставят по постоянен адрес. От тях се заличават имената на гражданите, които до изборния ден са загубили правото си да избират или са починали, както и имената на лицата, лишени от свобода и поставени под запрещение.
Тоест, по последни актуални данни - отпреди около 40 дни, българите с избирателни права, независимо къде се намират на планетата, са 6 732 316. Общо хората, които са регистрирани по постоянен адрес в България, независимо дали са българи или чужденци към края на 2019-та година, са 6 951 482.
Накратко казано, не би могло да се направи емпирично и коректно изследване на числата, които дават ЦИК и НСИ и на база сравнение да се стигне до обоснован извод, тъй като механизмите, по които двете институции правят преброяването, са несъпоставими.
Разликата в данните за броя на населението на 18 и повече навършени години, предоставяни от ГД ГРАО и НСИ, се дължи на различните принципи и обхват, прилагани от двете институции - съответно регистрационен и преброителен.
