Здравей, аз съм Марта. Ако живееш в Средец, Оборище, Слатина, Подуене, Възраждане, Сердика, Искър, Кремиковци или просто имаш желание да свериш политическите си възгледи с моите, отдели 60 секунди и попълни този кратък тест.
С тези думи 35-годишната Марта Георгиева, която е номер осем в листата на Реформаторския блок за 24 МИР София, предизвиква вниманието на българите и на Actualno.com – директно и леко провокативно, какъвто е стилът ѝ.
Разговарям с Марта под влиянието на репутацията ѝ на бунтар – тя беше един от арестуваните, написали „Окупатори” на Паметника на съветската армия в навечерието на 9-ти септември. Казва, че в никакъв случай не е хулиганка. Не е хулиганство да се бориш срещу бетона на незаконното строителство по морето и планините. Не е хулиганство да се бориш с бетона в главите, представящ окупаторите на България като освободители. Аз се боря за свободна природна и градска среда на живот. Медиите ме изкараха малко в такава, хулиганска светлина – не съм толкова страшна, сам го виждате. Не мисля, че влизам в образа на престъпник, който полицията да гони, категорична е Марта. Арестът ми беше незаконен, недопустими са повдигнатите обвинения и съм сигурна, че ще паднат в съда. Така както при арестуваните на големите протести миналата година в нито един случай съдът не се съгласи с мотивите на МВР за ареста – нямало е заплаха за обществения ред, казва Марта.
Политическите стремежи
Марта посочва, че една от основните й цели като политик е Закон за лустрацията, както й в по-широк смисъл – освобождаване от антихуманните наслоения на едно престъпно миналото. Това е пътят, по който минаха много други държави – Чехия, Полша, дори Румъния. Лично за мен монументи като Паметника на съветската армия са символ на подтисничество и тоталитаризъм – в центъра на София все още символизира заплахата, която СССР приложи на практика с танковете в Чехия по време на Пражката пролет. До ден днешен размахания над всички български институции шпагин казва: „Не смейте да се опълчвате на Кремъл”. Само руското посолство пише ноти в подкрепа на паметника. Точно затова членувам от пет години в инициативата за демонтирането му и поставянето му в музей, за да изпълни истинския си смисъл на свидетелство за историята, споделя Марта.
Питам я не смята ли, че пълната лустрация и разкриването на агенти на държавната машина, работили в чужбина за българската държава, няма да доведе до застрашаване дори на живота им – защото в много държави наказанието за шпионаж е смърт. Не, отвръща тя - редно е да се разкрие пълната истина, а не както е сега, частично разкритие на агентите, но недостаъчно на тези, които са ги вербували и носят най-голяма отговорност. Всички минават под един общ знаменател и обществото е тровено от „задкулисия”. Служителите на Държавна сигурност в чужбина са служили на режим, признат в демократично време от българското Народно събрание за престъпен. Тези държави, които преследват със смърт, обикновено са били приятелски на комунистическата такава и са подпомагали нея и агентите й. А конкретна законова промяна по отношение на МВР, която бих въвела и подкрепила, е да не съществува опцията за „полицейски арест” – полицаи да те арестуват, да не ти съобщят правата, да не съобщят на близките ти къде си, да те малтретират и държат с белезници, каквато е практиката им.
Случаят при ареста ми показва нещо, което също ми е кауза и много ме притеснява. Идват няколко полицейски коли и арестуват хора, които не правят нищо обществено опасно. Същевременно битовата престъпност процъфтява. По усмотрение на полицията може да те държат 24 часа без реална причина. Това за мен е полицейски произвол – полицаите се държат унизително и тенденциозно. Полицаите се възприемат все още като репресивен орган, а не като орган, служещ на обществото. Не може на нереформирана полиция да се дава по нейна преценка да прибира хора за цяло денонощие. Питам я няма ли и в САЩ такова отношение от полицията. В САЩ има случаи на полицейски произвол, но при нас полицейският произвол е норма. Такива са ми разбиранията, и в САЩ и у нас - аз съм за свобода на изразяването, щом не заплашваш друго същество, вярва младият кандидат-депутат.
Колкото до същността на политиката, Марта Георгиева казва следното – вярвам, че това е легитимният начин гражданите да те оторизират ти да свършиш нещо за тях. Това съм правила цял живот – правя свръзката между гражданите и политиците, заявява тя. За първи път съм кандидат. Досега предлагах идеи и имах искания, а сега самата аз се наемам да намеря начин и направя всичко възможно гражданските идеи и искания да се осъществят.
Природата
Другата голяма страст на Марта е природата. Тя твърдо вярва, че начисто в обществото и на чисто в природата е една кауза.
Законите за опазване на околната среда не могат да чакат и секунда – най-вече развалянето на стари сделки със заменки на гори и земи, които трябва да се върнат на държавата по най-бързия начин, сигурна е тя. Много важен е въпросът със защитените територии – има много такива, които „залежават” в Министерството на околната среда. Когато МОСВ не се е произнесло, една територия, която има всички характеристики на защитена, всъщност не е – това не бива да се забравя и забавя, казва Марта. А още по-важно е да се приемат плановете за тяхното управление – планът казва какво може и какво не може да се прави в такива защитени зони и осигурява тяхното функциониране за съхранение на природата.
Политическото бъдеще и политическите принципи
Марта счита, че неуспехът да се избере председател на Реформаторския блок в средата на септември не е причина за отчаяние. Много хора и от ДСБ, откъдето съм и аз, не считаха, че сега е времето за такъв избор, а и решението беше взето демократично, посочи тя.
По въпроса за бъдеща коалиция между ГЕРБ и Реформаторския блок, Марта счита, че всеки – и в ГЕРБ, и в Реформаторския блок, си е направил изводите и че няма да има стил „пременил се Илия, погледнал се – пак в тия”. За себе си 100% мога да кажа – вярна съм на една партия и няма как, ако съм в парламента, да бъда „отлюспена” и привлечена от по-голяма парламентарна група, категорична е Марта. И уточни, че бъдеща коалиция задължително минава първо през резултата от изборите – на избори отиваш, за да може избирателят да закодира, да реши кой колко да е силен. Политиката не трябва да е дребни сметки – когато като политик кажеш „избери мен”, ти казваш всъщност „избери само мен, за да мога в пълна степен да направя това, за което ме пращаш в парламента”.
От гледна точка „демокрация”, Марта похвали преференцията като новост в Изборния кодекс. С преференцията най-пряко се посочва от гражданите някой кандидат, защото той отразява вижданията им. Това освобождава донякъде въпросния народен представител от „партийната рамка” и му дава възможност да следва ангажиментите, които директно, чрез преференцията, е поел пред избирателите си, сигурна е тя. Така че , ако ви харесва демократичността на преференциалния, неравноделен избор, открийте своя човек и гласувайте чрез него за собствените с възгледи.
