"България все още зависи от Русия за редица части и оборудване за ядрената ни централа и с предстоящите планови годишни ремонти и други програми по поддръжка и експлоатация са ни необходими тези материали и услуги, затова беше гласувана тази дерогация. Дългосрочно търсим алтернативни доставчици, които могат да доставят това оборудване и части. Работим с всички държави, където има такива реактори, така че да обезпечим едни такива дълготрайни доставки. Другото е - презапасяваме се с такива части, които могат да се окажат рискови и да е трудно да доставим. Главното е да обезпечим енергийната сигурност на България и работата на АЕЦ "Козлодуй".
Това заяви пред БНР служебният министър на енергетиката Росен Христов и подчерта, че анализите на Министерството на енергетиката показват, че без ядрената енергетика не можем да постигнем нито целите за декарбонизация, нито енергийната сигурност на страната.
България ще внесе части и материали от Русия, за да осигури безопасната работа на АЕЦ "Козлодуй". Правителството одобри дерогация от санкциите на Европейския съюз, които забраняват внос на определени части и материали от Русия заради войната в Украйна.
МС одобри дерогация за закупуване на части и материали за АЕЦ "Козлодуй" от Русия
Той посочи още, че дерогацията не е еднократна и ще бъде необходима и напред, защото над 40 са елементите, които се доставят от Русия са без алтернатива.
Министърът на енергетиката отхвърли информации, че "България дава на Украйна оборудването на АЕЦ "Белене"
"В предложената визия за развитие на електроенергийния сектор служебното правителство предвижда изграждането на 4 нови ядрени мощности - 2 реактора на площадката на АЕЦ “Белене” и 2 в АЕЦ “Козлодуй”, заяви министър Христов.
По думите му трябва да се направи предпроектно проучване, което да включва анализ на съществуващото оборудване, което е на площадката на "Белене":
"Анализ на възможността то да бъде интегрирано в европейска или американска цялостна система за ядрена централа. На база на тези технически анализи можем да вземем решение какво да правим - дали да го използваме като част от нова система, построена с европейско или американско участие, дали да търсим продажба, или по друг начин това оборудване да влезе в експлоатация".
Решението ще бъде взето от Народното събрание, а служебното правителство ще предостави този анализ, обясни министърът не енергетиката.
Росен Христов подчерта, че не е вярна появила се информация, че "Булгаргаз" продава газ на цена, която е по-висока от TTF борсата в Нидерландия:
"Без скъпия газ от "Чирен" цената на газ (за март) щеше да бъде доста под 100 лева", изтъкна той и обясни, че се обсъжда компенсация заради нагнетения резерв от скъп газ в газохранилището:
"Общоевропейски е проблемът и ще опитаме някакви европейски фондове да бъдат използвани".
Според него България е сериозен и незаобиколим партньор в енергетиката и енергийната сигурност:
"Вече сме лидер в производството на електроенергия, превръщаме се в ключов фактор в търговията и преноса на газ", изтъкна служебният министър на енергетиката и съобщи, че се работи по мащабни международни проекти, които да осигурят енергийната стабилност на целия регион:
"В момента играем стратегическа роля за цяла Югоизточна и Централна Европа. Договорихме мащабно проучване на пазара на газ и на инфраструктурата в целия регион, което да покаже възможностите за доставки на газ не само до страните на Балканите, но и до Унгария, а и до Молдова и Украйна. На база на този анализ ще представим предложение за развитие на газовата инфраструктура във всички тези държави. Вече имаме и един проект, който е за разширяване на газопреносната мрежа на България, Румъния, Унгария и Словакия, което ще позволи газ от Азербайджан да бъде доставен до Централна Европа. В рамките на година две след тези проучвания ще можем да обезпечим енергийната сигурност на региона и доставките на газ".
"Въглищните електроцентрали като базови мощности не пречат на развитието на зелената енергия, а я подпомагат. Колкото повече базови мощности имаме, толкова повече можем да разгърнем източници на възобновяема енергия. Въглищните централи ни позволяват мащабни инвестиции във възобновяема енергия, защото могат да ги балансират", заяви Христов.
По думите му идва момент, когато цената на въглеродните емисии и цената на електроенергия ще бъде такава, че няма да е икономически изгодно да работят електроцентралите с въглища и естествено ще дойде времето да бъдат затворени:
"Важното е да не поемаме политически ангажименти за предсрочното им затваряне, да имаме време да развием регионите и алтернативни източници, така че едновременно да обезпечим и енергийна сигурност, и заетост на хората, които работят там. Очевидно е, че това няма как да стане за година-две, можем да го направим до 2035-2038 г. Средствата по ПВУ и по Справедлив преход ще бъдат усвоени. Отлагат се, но не се губят".
Неусвоени през 2022 г. са останали около 100 милиона лева, тъй като парламентът прие решение да не се затварят въглищните централи:
"След като не ги затваряме и няма преход в тези региони, няма как да усвояваме и евросредства".
ОЩЕ: До месеци подписваме със САЩ за нова ядрена мощност
