Американският F-16 превъзхожда шведския Gripen по много показатели. Това е основното заключение в становище на Министерство на отбраната във връзка с обществените консултации по проекторешението на правителството за стартиране на преговори със САЩ за закупуване на ескадрила от нов тип изтребили за родните ВВС, което бе парафирано от парламента и огласено от "Монитор".
В отговор на граждански въпрос за защо България предпочита F-16, а не например към Gripen, от силовото ведомство твърдят, че комисията, която оценяваше офертите за модернизиране на ВВС, която все още разчита на старите руски МиГ-ове и отличи като фаворит предложението на САЩ за заводски F-16 от най-новото поколение Block 70 пред тези на Швеция и Италия за самолети Gripen и Eurofighter, не си е позволила никакви интерпретации по отношение на оперативните способности на машините извън подадените данни, за да бъде максимално обективна в изводите си. В същото време спецификата на американското законодателство за международни военни продажби не позволявала предоставянето на пълната информация за предлагания от САЩ самолет на този етап от процедурата, подчертават от МО в изготвената във връзка с обществените консултации справка, която е публикувана на сайта на ведомството. Въпреки това с оглед на публичната информация, предоставяна например от специализирани и неутрални издания, не било трудно да се съпоставят F-16 и Gripen.
Дори сравнен с по-старата версия на F-16 Block 50, Gripen губи по основни оперативни показатели като боен радиус, натоварване на въоръжение, време за работа в района на мисията и много други подчертават от военното министерство, пропускайки да отбележат например, че и при ресурса ситуацията е подобна, като съотношението е 12 000 срещу 8000 часа във въздуха в полза на американските машини. По отношение на цената пък от министерството уточняват, че за Block 70 тя е обосновано по-висока, тъй като в него са вложени супермодерни системи, разработени за изтребители от 5-о поколение като F-35 и правят този модел най-съвременния от своя клас на 4-то поколение, както и че за разлика от шведската оферта към самолетите е включено т.нар. специално оборудване и въоръжение-Government Furniture Equipment (GFE). Ако и към шведските самолети се прибавели тези екстри, цената им щяла да надвиши значително заложения първоначално съгласно проекта за модернизиране на ВВС бюджет от 1,8 млрд. лв., което на практика означава, че в шведската оферта по начало е заложено оскъпяване на машините.
От коментар на вицепремиера и военен министър Красимир Каракачанов по темата пък вече стана ясно, че офертата на САЩ, която страната ни ще опита да оптимизира в преговорите с Белия дом и така за разлика от шведската цената даже дори да намалее, е за около 300 млн. лв. отгоре. По отношение на евентуалното плащане на „неустойки“ вследствие на липсата на изчерпателна информация за финансовите параметри в офертата на САЩ и необходимостта от допълнителни екстри към самолетите пък, от МО потвърждават изказаното в позицията на компанията производител Lockheed Martin, според която с включването на пълния пакет от обслужване и въоръжение в офертата на практика се избягва риска от допълнителни разходи и проблеми с допълнителното осигуряване на въоръжение от трета страна.
„Наличието на неясноти и несподелена информация по параметрите на придобиване е логическата предпоставка, която направи процеса на оценка и вземане на решение по избор на изпълнител на проекта невъзможен и предопредели решението за промяна на подхода за реализацията му. Това е една от основните причини да се предложи на министър-председателя да създаде организация и преговорен екип за изготвяне на проект на международен договор и провеждане на преговори с правителството на САЩ за придобиване на нов тип боен самолет. Единствено в предложението на САЩ е включен пълният пакет на т.нар. GFE, което ще игнорира зависимостта на изпълнение на проекта от трета страна“, посочват от МО. От ведомството са категорични също така, че избора на новите изтребители е стратегически за страната ни. „Изборът на нов боен самолет не е едноличен акт, било на министър на отбраната, премиер или президент.
