На редовното си правителство тази сряда, 15 януари, правителството ще обсъди проекта за нов Наказателен кодекс, представен от Министерството на правосъдието.
В Общата част на проекта са предложени множество нови решения в сравнение с действащия Наказателен кодекс от 1968 г. Предложената нова уредба на залавянето на престъпник е много по-добра от действащата, която е практически неприложима, смятат експертите от Министерството на правосъдието. Целта е с новата разпоредба да се създаде реална възможност както за държавните органи, така и за гражданите да реагират бързо в конкретна престъпна ситуация. Предложено е законодателно решение и на сложен и труден за практиката проблем – този за съчетанието на множество престъпления, част от които съставляват съвкупност, а други – престъпления, представляващи рецидив.
Проектът предлага система на наказания, съществено променена в сравнение с тази на Кодекса от 1968 г. Тя включва седем вида наказания: лишаване от свобода, пробация, конфискация, глоба, лишаване от права, порицание и доживотен затвор. Като обща особеност на новата система на наказанията следва да се отбележи едно чувствително намаляване интензивността на наказателната принуда. Наказанието "лишаване от свобода" остава основното сред предвидените наказания. Наказанието "доживотен затвор без замяна" отпада като вид наказание поради това, че се възприема вече като твърде нехуманно наказание, заради отсъствието на каквато и да е перспектива пред осъдените на това наказание.
В Особената част на проекта размерите на предвидените наказания лишаване от свобода са редуцирани в сравнение с тези по действащия кодекс от 1968 г. Разширена е възможността за намаляване размера на наложеното наказание при полагане на труд от лишените от свобода. В сравнение с действащата уредба се предлага да се зачита всеки труд, полаган от лишените от свобода, независимо дали е платен или доброволен. Целта на това ново решение е да се засили поправителният ефект на наказанието. Предложена е нова уредба и на наказанието пробация, което ще се налага винаги заедно с лишаване от свобода, което по-тежко наказание осъденият ще изтърпява в случай, че без уважителна причина не изпълнява пробационните си задължения. Така се избягва сегашното ревизиране на влязла в сила присъда чрез замяна на пробацията с лишаване от свобода, което е в противоречие с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и с Международния пакт за граждански и политически права, които забраняват преразглеждане на влезли в сила присъди.
Проектът предвижда нов вид наказание лишаване от право за чужденци, които не са граждани на Европейския съюз – забрана да пребивават в страната и да преминават през нейната територия за срок от три до десет години, което наказание те ще изтърпяват след изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
Съществуващата понастоящем възможност за отнемане на придобитото чрез престъпление имущество е допълнена в съответствие с международните задължения на страната. В проекта е предвидено също така да се отнемат в полза на държавата и имущества, придобити чрез преобразуване на имущество, придобито чрез престъпление. Целта на уредбата е да се ограничат в максимална степен възможностите за извличане на каквато и да е полза или облага от престъпната дейност.
Уредбата на освобождаването от наказателна отговорност се запазва почти непроменена, защото тя се е доказала в практиката като добра. Но в проекта се предвиждат две нови обстоятелства, при наличието на които този институт няма да се прилага – когато деецът е извършил престъплението след употреба на наркотично вещество и това обстоятелство е предвидено в състава на престъплението и когато престъплението е извършено от орган на власт при или по повод на изпълнение на службата му. В посочените случаи не е обществено оправдано едно по-благосклонно третиране на дееца.
С проекта е възприет нов подход за криминализиране на престъпленията тероризъм и финансиране на тероризма, който осигурява в пълна степен съответствие с релевантното европейско и международно законодателство - разпоредбите на Рамковото решение на Съвета относно борбата срещу тероризма, както и от друга - 9-те секторни Конвенции и Протоколи на ООН и приложимите актове на Съвета на Европа.
Друго не по-малко съществено достижение на проекта на нов Наказателен кодекс е формулирането на съставите на престъпленията, свързани с използване на информационни системи. Използваният правен подход не само осигурява съответствие в пълна степен с изискванията на европейско законодателство международни актове, но и ще предостави на правоприлагащите органи нужната правна база за ефективно преследване и наказване на различните форми на този вид престъпност.
Отнемането на орган, тъкан, телесна течност или клетка вече е обявено за самостоятелен вид престъпление, доколкото извършеното не съставлява по-тежко престъпление. Закрилата на децата е разширена с уреждането на нов вид престъпление – търговия с деца.
