Въпросът с приемането на България в т.нар. сухопътен Шенген остана без отговор и в отиващия си 50-и парламент, а последните очаквания са на 10 октомври еврокомисарят по вътрешните работи да предложи България да влезе в Шенген и по суша.
Още: Президентът Румен Радев осъди атаката в Магдебург
Още: Киселова: Полагат се усилия за съставяне на правителство
Докато се случи това обаче, страната ни губи ежедневно стотици хиляди евро от търговските партньорства и отношения, които са забавени или дори невъзможни.
"Въпросът е реален ли е шансът до края на годината да се случи това. До някаква степен зависи от предстоящите избори в Австрия (бел.ред. крайнодесните там блокират страната ни от приемане в Шенген). Имаме два други фактора, които ни помагат - в цяла Европа има осезаемо намаление на мигрантския натиск - около 1/3. В България също се усеща. Няма някакъв наплив и през въздушните граници, не е като влязохме в Шенген да има наплив от стотици мигранти. Имаме и една комисия, която в момента се променя, нямаме още нови комисари", заяви бившият заместник-вътрешен министър Филип Гунев.
Още: "Крайно време е": Президентът Радев за пълноправното ни членство в Шенген
Още: "Със символ на орел": Нинова обяви името на новата си партия
Още: БСП е превзета от Пеевски, но да не се забравя и влиянието на Борисов: Нинова с тъжна констатация
Нещо повече - загубите за икономиката не спират да растат. По последни данни България губи над 1 млрд. лв. годишно от това, че не сме в сухопътен Шенген.
"Към тези загуби следва да добавим и пропуснатите ползи, които претърпява транспортният бранш от това, че е принуден да стои и да чака на границите. Средният престой за чакане на границата ни с Румъния при Видин е 16 часа, а при Русе е 11 часа. Това влияе на икономиката на страната и на цените на стоките. Един транспортен автомобил средно по 250 евро на ден губи в чакане на опашки, което влияе на транспортния бранш и на цените. Около 8% от износа на стоки са по въздух и по вода, останалите 92% са по суша", обясни главният експерт-юрист в Юридическа дирекция на Българската търговско-промишлена палата за Bulgaria ON AIR.
Още: Шкварек: Все по-вероятно изглежда, че може да има редовно правителство
Още: Иван Костов: Имахме план за България, но той беше саботиран
Още: До края на годината решават за влизането ни в Шенген и по суша
Още: Между гнева и надеждата: Политическата 2024-та през погледа на Боряна Димитрова (ВИДЕО)
Още: Стефан Янев: Визитата на Виктор Орбан е свързана с газа
Снимка: БГНЕС
Според Гунев трябва активна работа на Министерството на транспорта и на другите служби. "Тези 16 часа не са за гранична проверка на полицая, който я прави за 20 секунди. Това е, защото продължават данъчни, митнически, проверки от наша страна, от румънска и гръцка страна. Това всичко не е свързано с Шенген. Този понеделник хиляди българи чакаха на гръцката граница да се върнат не за граничен контрол, а защото гърците са сложили ТОЛ-ове с две лели, които седят на магистралата и 3 км опашка, която се минаваше за час. Това няма да се промени ние като влезем в Шенген", поясни гостът.
Приемането ни в сухопътен Шенген значително ще облекчи този трафик, категорична е Славчева.
Още: Поръчка на тъмно за граничен контрол. "Митниците": Няма риск за европарите и за Шенген (ВИДЕО)
"Неминуемо ще има икономически ефект и България ще стане много по-привлекателна за инвеститорите. Наскоро се заговори как транспортните фирми искат да избегнат преминаването през България, което влияе на нашия имидж. Освен проблема на границите с изчакването, с тези буферни паркинги, новината за това стигна и до останалите европейски страни. Ние трябва да избягваме този лош имидж и да градим по-положителен. За бизнеса означава загуби над 1 млрд. лв. годишно. Ние отдавна сме изпълнили критериите и на 10 октомври няма да е ново предложение", добави тя.
Какво е влиянието на политическата нестабилност?
Краткият отговор - огромно. Гунев е на мнение, че при смяната на всеки няколко месеца на министри, личните връзки и контакти, които успяват да завържат с политици, изчезват.
"Приоритет на служебната власт са изборите. Това им е основната задача и тя отнема голяма част от енергията, на което и да е правителство и това, което остава и като време, и като приоритет за Шенген, отива на второ място. Вчера гледах с тревога на ливанско-сирийската граница масовата евакуация. Ако там конфликтът се разшири, тези хора нямат много опции и това ще доведе до натиск и на Европа", посочи бившият зам.-вътрешен министър.
На снимката: На 31 март 2024 г. премиерът акад. Николай Денков и вицепремиерът Мария Габриел символично финализират приемането на страната ни в шенгенското пространство по въздух и вода/ БГНЕС
Постоянните промени в политиката влияят на първо място с постоянно вкарване на законопроекти, които започват да се разглеждат и след това биват спирани, защото идва ново правителство, изтъкна Славчева.
Още: "Краят на Шенген": Връщането на граничния контрол в Германия заплашва единството на ЕС
"От бизнеса, започвайки да водим преговори с министрите, излагаме нашите проблеми, разказваме и след това се сменя властта и се почва всичко отначало. Не можем да докараме едно решение до края му. Неминуемо това влияе на бизнеса. За България е добре, че вървим в комплект с Румъния. През последните години се забелязва и значителен търговски обмен между двете страни и това ще повлияе на решението", каза юристът.
