Милена Милотинова: Скопие отвори фронтове и срещу България, и срещу Гърция, и срещу ЕК

„Политиците в Северна Македония попаднаха в капана на предизборната си реторика. Наистина ли искат РСМ да тръгне по европейски път? От Скопие в момента сами се спират по пътя за членство в ЕС. Ясно им се каза и от ЕК, че трябва да изпълнят предусловията за промени в конституцията и вписването на българите в нея. Без това няма начало на преговорите. Това им се каза и от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен“, допълни журналистът.

„Северна Македония отваря много фронтове – един към ЕС, втори към България и трети към Гърция. Не е в позицията да поставя искания нито на ЕС, нито на страните членки. Тя сама е поела тези ангажименти, включително и преговорната рамка. Тя е сериозен документ, който е одобрен от 27 страни членки и от самата държава кандидат. Години наред е обсъждано, докато се стигне до консенсус. Този консенсус беше компромис и от страна на България. Не виждам за какви отстъпки говори Християн Мицкоски, новият премиер на РСМ. Не виждам как Европа ще погази ценностите си заради исканията, на който и да е министър-председател на страна кандидат“, посочи Милотинова. „Ако това продължи, твърде възможно е Албания да поиска да продължи процедурата, а Северна Македония да остане сама“, коментира тя.

„Християн Мицкоски говори за Европа на XXI век. Нека да припомня, че има само две държави, които забраняват със задна дата неправителствени организации, които са законосъобразно регистрирани – Северна Македония и Русия. С поправките в закона за политическите партии и сдруженията от 2022 г. от 17 хил. сдружения удариха само двете организации на българите в Битоля и Охрид“, подчерта журналистът.

„Бяхме твърде меки“

„През годините бяхме твърде меки. Разчитахме на това, че сме прави. Разчитахме, че истината е на наша страна. По-рано трябваше да отворим очите на ЕС за ставащото в РСМ, както и за Сърбия по отношение на българите в Западните покрайнини. Как България ще постави въпроса за българите там? Текат паралелни процеси срещу Иван Николов, лидерът на българките в Сърбия, в Босилеград и Люпчо Георгиевски в Битоля. Георгиевски, председател на клуба в Битоля, е съден за сеене на омраза заради цитат от Иван Михайлов. Иван Николов е с производство в Сърбия, защото се е опитал да представи книгата на Едвин Сугарев „Елегия за краището“ в клуба в Босилеград. Николов е заплашен със затвор“, подчерта Милена Милотинова.

„Когато македонските българи подават сигнали за език на омразата, властите не реагират. Създава се впечатление за безнаказаност. Присъдата на Ламбе Алабаковски, който запали българския клуб, беше символична – условна. След това беше възнаграден с договори за концерти. За стрелбата срещу клуба в Охрид няма наказани“, каза още журналистът. Тя повдигна въпросът защо не се виждат действия на фонда за правна защита на българи извън граница на фона на делата срещу Георгиевски и Николов.