Новият служебен министър на правосъдието Крум Зарков обяви пет приоритета, по които ще работи заедно с екипа си, като сред тях са Шенген и законите по Плана за възстановяване и устойчивост.
"Приоритетите ни са реалистични и необходими, трябва да бъдат изпълнени сега, защото има важни практически последици", заяви Зарков на брифинг във ведомството и представи целите си:
"Първо, законите по Плана за възстановяване и устойчивост. България се е ангажирала много от законите да бъдат приети до края на тази година. Парламентът ще бъде конституиран през месец октомври, няма да има много време. Ние трябва да се подготвим така, че политическите сътресения да не се отразят върху Плана за възстановяване. Трябва да минем към втория транш от 700 милиона евро, така че не трябва да има забавяне. Работим активно с вицепремиера Атанас Пеканов по темата", обяви новият министър на правосъдието.
Днес влизат в сила последните изменения в Закона за съдебната власт – предоставя се администрация на европейските делегирани прокурори. Това е и вторият приоритет на Зарков. "Така ще се изпълни регламентът те да работят независимо и самостоятелно. За целта Министерски съвет трябва да предостави на Висшия съдебен съвет сграда за европейските прокурори. ВСС трябва да определи нивото на разпоредител на бюджетни средства, длъжности на служители и др.", каза той и обяви, че ще се срещне с Боян Магдалинчев от ВСС и ще започне работа с Министерски съвет по темата.
"Трето, в следващите седмици трябва да се направи крачка напред за реализирането на проекта за строеж на нов затвор. Залегнал е в концепцията за наказателна политика на държавата, може да се възползваме от милиони по Норвежкия механизъм. Между първата обществена поръчка, която се провали, и днешния момент, има допълнителни усложнения – цените се повишиха. Това ще доведе до преразглеждане на проекта по някои от неговите параметри", каза Зарков.
"Защо е важно това сега? В края на този месец представители на Министерство на правосъдието имат среща в Норвегия по тези въпроси, трябва да представим там сроковете за изпълнение. Пълна прозрачност ще осигурим до документите, защото това е най-голямата следваща поръчка на министерството. Ще помолим ДАНС да изпрати представител в комисията за оценки на поръчките", каза още той.
Без да го споменава като приоритет, Зарков отбеляза, че ведомството му има участие и в организацията на изборния процес, а именно в местата за лишаване от свобода.
"Четвърто – създаване на Съвет за криминологически изследвания към МП. България е единствената страна в ЕС, в която такъв съвет не функционира. Ефективното противодействие на престъпността е невъзможно без задълбочен анализ на корените на тази престъпност. Паралелно с реформата на правоохранителните и правоприлагащите органи, трябва да създадем място, където научно да бъде подобряван и наказателният закон", заяви Зарков.
Като пето, но не на последно място, той постави влизането на България в Шенген. През последните години тази тема затихна, а е въпрос с огромно значение за всеки гражданин и за бизнеса, както и с много важно политическо значение с оглед на още по-дълбоката интеграция на България в ЕС.
"През есента предстои проверка на техническата готовност за присъединяване на България към Шенген. МП и МВнР имат много какво да направят, за да се реши най-сене този въпрос, както ЕК препоръчва. Затова решихме да поставим темата в дневния ред", обясни Зарков.
"Ние сме в непрекъснат контакт с министъра на вътрешните работи Иван Демерджиев, скоро ще имаме заседание с него и с външния министър. Отбелязват се някои забавяния, които обаче ще могат да се преодолеят до идване на проверката. Очевидно е, че въпросът за Шенген не е въпрос само за техническа подготовка. Имаме какво да запознаем страните членки по отношение законопроектите, които се изготвят в България. Целим създаване на климат, който да допринесе до позитивното решение", добави той.
