Конституционният съд реши: Съдебната реформа е противоконституционна

Конституционните промени, прокарани от ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС в рамките на управлението на правителството "Денков - Габриел", което се сдоби с нелицеприятния прякор "сглобката", са в голяма степен вече спрени от Конституционния съд (КС).

Още: Президентът Румен Радев осъди атаката в Магдебург

Още: Киселова: Полагат се усилия за съставяне на правителство

На практика всичко, свързано със съдебната реформа, не беше одобрено от съда. Общо промените в 17 члена на българския основен закон са обявени за противоконституционни.

По ред на номерата

Първата промяна в Конституцията, която съдът отмени, е в чл. 23: "Науката, образованието и културата са национални ценности", като върна стария вариант - че "държавата създава условия за свободното развитие на науката, образованието и културата".

Нататък - отпада изискването за 2/3 мнозинство от депутатите при избор на членове на държавни органи, за които е предвидено парламентът да ги избира.

Още: "Със символ на орел": Нинова обяви името на новата си партия

Още: БСП е превзета от Пеевски, но да не се забравя и влиянието на Борисов: Нинова с тъжна констатация

Отделно - йерархичните правомощия на главния прокурор всъщност се връщат. С промените той беше направен "пръв след равни", вече няма да е така. Не важи и следното - обвинител номер едно да бъде разследван от специален прокурор: "За извършено престъпление от общ характер главният прокурор или негов заместник се разследва и обвинението се поддържа пред съда от прокурор, който е заемал длъжността съдия във Върховния касационен съд от наказателната колегия или с ранг на съдия във Върховния касационен съд от наказателните отделения на апелативните или окръжни съдилища до момента на назначаването. Процедурата за избор и назначаване се определя в закон": "Няма напредък": Европейската комисия иска от България повече присъди за корупция по високите етажи. Мандатът на главния прокурор пак става 7 години, отпада и изискването да е само един. Обвинител номер едно няма да може да сезира и Конституционния съд за установяване на противоконституционност на законите и на другите актове на Народното събрание, както и на актовете на президента. Остава обаче следното: "Всеки съд по искане на страна по делото или по своя инициатива може да сезира Конституционния съд с искане за установяване на несъответствие между закон, приложим по конкретното дело, и Конституцията. Производството по делото продължава, като съдът, чието решение е окончателно, постановява съдебния акт след приключване на производството пред Конституционния съд" (чл. 150, ал. 2).

СНИМКА: Борислав Сарафов, изпълняващ временно длъжността на главен прокурор, БГНЕС: Таен свидетел от "Осемте джуджета": Над 10 пъти съм виждал Борислав Сарафов в ресторанта

Край и с новото формиране на Висшия прокурорски съвет - отпада следното: "Висшият прокурорски съвет се състои от 10 членове и включва главния прокурор, който е негов член по право, двама членове, избирани пряко от прокурорите, един член, избран пряко от следователите, и шестима членове, избрани от Народното събрание". Отделно, вече няма да го има и това: "Мандатът на изборните членове на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет е четири години". За противоконституционно е обявено и Висшият съдебен съвет (ВСС) да управлява недвижимите имоти на съдебната власт, както и Висшият прокурорски съвет да прави същото, съгласувано с ВСС. И още - съдебният и прокурорският съвет вече няма да одобряват заедно (като Общо събрание) проекта за бюджета на съдебната власт, по предложение на всеки един от съветите.

Още: Между гнева и надеждата: Политическата 2024-та през погледа на Боряна Димитрова (ВИДЕО)

Още: Стефан Янев: Визитата на Виктор Орбан е свързана с газа

Що се отнася до служебното правителство, чл. 99 от Конституцията също става история в сегашния си вид. Най-важната промяна, която пада: "Основна задача на служебното правителство е да организира честни и свободни избори. Ограничения в правомощията на служебното правителство могат да бъдат предвидени в закон". Но остава друго и то доста важно: "Ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът след консултации с парламентарните групи и по предложение на кандидата за служебен министър-председател назначава служебно правителство и насрочва нови избори в двумесечен срок. За служебен министър-председател се назначава измежду председателя на Народното събрание, управителя или подуправител на Българската народна банка, председателя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник". С други думи, няма да се върне старият вариант, при който президентът сам избираше и назначаваше служебно правителство. И още - отпада посоченото в чл. 110, че за службен министър може да се кандидатира човек с друго гражданство - КС връща старото положение.

Специално за формирането на служебно правителство, гласовете в КС са разделени така: Съдиите Павлина Панова, Мариана Карагьозова-Финкова, Таня Райковска, Атанас Семов, Янаки Стоилов и Соня Янкулова приемат, че тези промени са противоконституционни. Съдиите Константин Пенчев, Филип Димитров, Надежда Джелепова, Красимир Влахов, Борислав Белазелков и Десислава Атанасова приемат, че тези промени не са противоконституционни.

Остава завинаги

Има и промени в Конституцията, които оцеляват - например: "За президент може да бъде избиран български гражданин по рождение, навършил 40 години, който няма друго гражданство, не е поставен под запрещение, не изтърпява наказание лишаване от свобода и е живял последните пет години в страната". И още - че съдебната власт е независима.

Друга важна промяна, която остава: В случай на война, военно или друго извънредно положение, настъпили по време на мандата на Народното събрание, срокът на неговите пълномощия се продължава до отпадането на тези обстоятелства. Избори за ново Народно събрание се произвеждат не по-късно от един месец преди изтичане на срока на пълномощията на действащото Народно събрание.

ОЩЕ: Историческо: Промените в Конституцията вече са факт!

ПЪЛНОТО РЕШЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД: ТУК!