Народното събрание ще обсъди на второ четене промените в Изборния кодекс. Между двете четения бяха внесени пет законопроекта.
Предложенията на ГЕРБ предвиждат да се гласува и с машини, и с хартиени бюлетини. Предлагат и създаване на нова глава в Изборния кодекс за въвеждане на смесена система при избори за Велико народно събрание.
ГЕРБ предлагат мажоритарен избор на половината депутати във Великото народно събрание, а останалите 200 да се избират пропорционално, както и осигуряване на възможност за машинно гласуване или с хартиени бюлетини във всички секции с над 300 избиратели.
Проектът на ГЕРБ дава възможност за гласуване в два последователни дни заради коронавируса.
Измененията, внесени от БСП, предвиждат гласуване само с машини, а обезпечаването на машинното гласуване да е отговорност на Министерски съвет, а не на Централната избирателна комисия.
Промените, внесени от ДПС, предвиждат отпадане на квадратчето "Не подкрепям никого" в бюлетината, както и текстът за задължителното гласуване да бъде заличен. От Движението предлагат много по-високи прагове на преференциите, отпадане на уседналостта при местни и европейски избори и агитацията на майчин език, различен от българския, при осигурен превод на български.
От НФСБ предлагат запазване на общия ред, предвиден в Конституцията, за избори за Велико народно събрание и отпадане на възможността за гласуване в два последователни дни.
Предложенията на ВМРО предвиждат премахване на номерата в бюлетината пред имената на политическите сили и пряк избор за кмет в населени места с над 200 жители, а не както е досега – с над 350 жители.
На 1 септември 2020 г. Асоциация „Прозрачност без граници“ депозира в Народното събрание становище относно предложенията за промени в Изборния кодекс
Eто предложенията, която организацията смята за неприемливи:
➢ Избирателната система за Велико народно събрание се променя в механично смесена, с мажоритарен избор а в един тур, с всички негативни последици от това – намаляване на представителността на учредителната власт в страната, създаване на непреодолими бариери за влизане в парламента пред малки партии, нововъзникнали партии и независими кандидати.
➢ Условията за определяне на броя на мандатите са необмислени, дискриминационни и в противоречие с международните стандарти: в многомандатните райони ще се използват неактуални данни за броя на жителите от 2011 г., които ще доведат до намаляване броя на мандатите в големите градове, а в едномандатните райони с мажоритарен избор не се осигурява възможност за гласуване на българите, живеещи в чужбина. Промените в избирателната система и в границите на районите една година преди провеждането на избори противоречат на международните стандарти на Съвета на Европа, както и на чл. 10 от Конституцията на Република България, която осигурява равно избирателно право, включително правото на избирателите, живеещи в чужбина, да гласуват за кандидати в едномандатни райони.
➢ Удължаването на изборния ден до 48 часа създава рискове от злоупотреби с изборните книжа, организационен хаос и оказване на натиск върху избирателите в тъмната част на денонощието между двата дни. Не са съобразени редица въпроси, сред които: кой съхранява изборните книжа през нощта; ще бъдат ли в състояние членовете на секционните комисии да работят 48 часа и след това да преброят коректно бюлетините и да попълнят без грешки протоколите; ще се наложат ли промени в състава на комисиите през втория ден поради умора и отказ на членове на комисии; какво ще е отражението върху мащабите на купения и контролирания вот, особено при възможността за оказване на натиск върху избирателите в тъмната част на денонощието между двата изборни дни.
➢ Идеите за видеонаблюдение в секциите противоречат на чл. 10 от Конституцията, която гарантира тайна на вота, както и на международните стандарти на Съвета на Европа.
➢ Идеите за увеличаване на прага за валидност на преференциите до ниво, което обезсмисля предпочитанията на избирателите и намалява тяхната роля при избора на народни представители.
➢ Запазването на едновременното гласуване с хартиени бюлетини и с електронни машини, което обезсмисля въвеждането на машини за гласуване и ще затрудни работата на секционните комисии, вместо да я улесни. Не по-маловажно е, че паралелното използване на двете технологии за гласуване и отчитане на изборните резултати увеличава риска от грешки при попълването на протоколите, тъй комисиите ще продължат да обработват ръчно два масива от информация – електронен и хартиен и които трябва да се съвместят.
➢ Ограничаването на правомощията на ЦИК да упражнява контрол върху изработването на софтуера и хардуера на машините за гласуване, поради премахването на правомощието й да дава задължителни указания на изпълнителите на машинното гласуване.
➢ Премахването на възможността наблюдателите да извършват проверка на системата за машинно гласуване, която съществуваше до този момент в Изборния кодекс, като по този начин на практика се ограничава възможността за граждански контрол и създаване на доверие в този компонент от изборния процес.
➢ Опростяването на съдържанието на протоколите, което заличава публичността на важни данни (например брой на неизползвани и недействителни бюлетини), които имат важно значение за прозрачността на изборния процес и служат като бариера срещу манипулации при отчитане на изборните резултати.
