Министерски съвет публикува докладите на Служба „Военно разузнаване“, ДАНС и ДАР за 2022 г., които представят най-големите заплахи за глобалната, регионалната и вътрешната сигурност. От документа на СВР става ясно, че решаващата фаза на войната в Украйна може да е през настоящата година, че нестабилността на Западните Балкани може да повлияе на България и че рискът от използване на ядрено оръжие е реален.
Посочва се също така, че нарастват рисковете за киберсигурността, както и заплахите, свързани с мигрантския натиск.
Отчита се, че основният фактор, оказал негативно влияние върху стратегическата среда на сигурност през 2022 г., е инвазията на Русия в Украйна. Военното разузнаване смята, че войната е породила редица промени в схващанията и подходите за водене на бойни действия, включително сред страните членки на НАТО, които са задълбочили още повече партньорството си. Твърди се, че България е деен участник в това сътрудничество.
ОЩЕ: Вече имаме план за защита от инвазия на Путин - с любезното съдействие на Ердоган
„Успоредно, в регионален аспект деструктивна роля имаха индиректните опити на Москва да създаде втора зона на нестабилност в Западните Балкани, възползвайки се от съществуващите в региона проблеми и противоречия. Активността на руските специални служби на и от територията на определени държави от Западните Балкани се повиши значително през 2022 г., в опит да се компенсират щетите, нанесени на руските легални резидентури чрез експулсирането на руски дипломати от редица държави в Европа“, пише в доклада на СВР, който е с размер от 26 страници.
„През периода нито един от замразените конфликти в Черноморския регион не беше разрешен, като главната заплаха за сигурността произтичаше от войната на Русия срещу Украйна и от нарастващото противопоставяне между Кремъл и Запада. Формулират се заплахи за използване на ядрено оръжие и се реализират сравнително успешни опити за промяна на международния ред и европейската система за сигурност“, гласи документът.
За Украйна се посочва, че населението се е консолидирало зад президента Володимир Зеленски в желанието за отпор срещу агресора. „Западната всестранна подкрепа е жизненоважна за оцеляването на украинската нация“, пише СВР. „Към момента противостоящите си страни демонстрират непоколебимост при преследване на целите си с военни средства, като решаващите активни фази на войната предстоят през настоящата 2023 година“.
„Минск подкрепя руската агресия в политически и военен план, в т.ч. чрез предоставянето на Москва (на беларуска територия) военна инфраструктура и оборудване. Запазва се заплахата от нова руска офанзива в Украйна през границата ѝ с Беларус“, гласи още докладът.
„Процесите в Западните Балкани се доминираха от стремежа за ускоряване на европейската интеграция на държавите от региона, както и от усилията на местните управляващи да обезпечат енергийната сигурност на страните и да смекчат негативното влияние на инфлационните процеси върху националните икономики. Същевременно стартиралите преговори за присъединяване на Албания и Р Северна Македония (РСМ) към ЕС и полученият статут от Босна и Херцеговина (БиХ) на държава кандидат за членство, имаха известен стабилизиращ ефект в региона. Въпреки това, в Република Северна Македония съществените конституционни промени не се реализират, а Договорът за добросъседство и приятелство с България се прилага частично избирателно“, пише СВР.
„Установиха се опити на Скопие да въздейства върху българските малцинства в съседни държави с цел да се припознаят като „македонски". Неконструктивната политика на властите на РСМ спрямо София намира все по-изразена подкрепа и от някои външни фактори. Продължиха опитите на северномакедонската страна за използването на определени международни организации с цел нанасяне на имиджови щети на Република България. Тенденцията ще се запази и ще продължи да изисква бдителност от българските власти. В допълнение, през 2022 г. традиционно не се констатира напредък по изграждане на ключовия за НАТО коридор № 8 в частта му през територията на РСМ“, смятат от военното разузнаване.
ОЩЕ: ДАНС: Северна Македония не спазва договореностите с България
Акцентира се върху напрежението между Сърбия и Косово, както и ролята на Турция за възпрепятстване на нарасналия мигрантски натиск към българските граници. Твърди се, че Анкара е изиграла решаваща роля при неутрализирането на конкретни асиметрични рискове и заплахи за сигурността на европейски държави.
„Продължи укрепването на икономическите взаимовръзки между южна България и Северна Гърция до степен да се формира своеобразна „единна икономическа зона". Гръцката държава поема една все по-ясно очертаваща се роля на стратегически фактор за енергийната и продоволствена сигурност на България и Западните Балкани като цяло“, гласи докладът.
„През 2022 г. значително се увеличи миграционният натиск, като за разлика от предходни години не наблюдавахме традиционен зимен сезонен спад в опитите за нелегално преминаване на границата. Повишен беше и интензитетът на придвижване по морските маршрути към Европа (основно Източния и Централен средиземноморски маршрут). Лавинообразно се увеличава броят на трафикантските мрежи, голяма част от които е изградена от мигранти, успешно преминали в държавите по съответните маршрути. В контекста на продължаващата нестабилност, високите нива на безработица, социалната неудовлетвореност и общественото недоволство преобладаващо сред младото население на държавите източници на миграция в Близкия изток, Африка и Азия, очакваме и през 2023 г. да наблюдаваме интензивно експлоатиране на миграционните маршрути към Европа, вкл. през територията на България. В тази връзка се запазва и рискът от използването на миграционните проблеми в насочени срещу ЕС хибридни операции, както и за инфилтрирането в европейски държави на членове и последователи на терористични групировки“, смята военното разузнаване.
Същевременно социалноикономическите проблеми, агресивната пропаганда и дезинформацията водят до повишена чувствителност на населението, понижаване на прага на търпимост и задълбочаване на етникорелигиозното разделение. Това, от своя страна, благоприятства процесите на радикализация, твърди СВР. „Паралелно с религиозната радикализация нарастват крайнодесните екстремистки прояви. Запазва се повишена и степента на заплаха, произтичаща от религиозно мотивиран тероризъм - по-конкретно от инфилтрирани в държави от ЕС членове и последователи на т.нар. "Ислямска държава" и "Ал Кайда"“.
„Очертава се трайна тенденция към нарастване на рисковете за киберсигурността. В контекста на руската инвазия в Украйна държави от ЕС, вкл. България, бяха подложени на многократни и продължителни офанзивни кибероперации. Използването на кибератаки срещу обекти от критичната инфраструктура в съчетание с други хибридни прийоми и враждебни действия - като организиране на мащабни информационни и дезинформациони кампании и опити за провокиране на социално недоволство и миграционни процеси, диверсии и саботажи - ще продължи и през 2023 г. Това поставя на сериозно изпитание националните и колективни механизми за вземане на решения и противодействие на потенциалната агресия“, смятат от СВР.
Настоящата конфликтна среда очерта трайната тенденция към прекъсване на досегашните енергийни връзки между Русия и Европа и на преориентиране на страните (в т.ч. България) към нови партньорства във всички сектори на енергетиката. В средно- и дългосрочен план за европейските страни ще нараства значението на региони и държави, който биха могли да представляват подходяща алтернатива - Каспийския регион, Източното Средиземноморие, Близкия изток, Северна Африка, Северна Америка, смята военното разузнаване.
ОЩЕ: ДАНС: Военните действия в Украйна може да се разпространят и в други държави
ОЩЕ: МО срещу Радев, втора част: Изпразнили ли сме складовете с военновременни запаси?
