Жалба срещу партия "Възраждане" за нерегламентирано публикуване на лични данни е подадена до Комисията за защита на личните данни. Основното искане в нея е комисията да санкционира партията и по този начин да възпре подобен вид сериозни нарушения на основното човешко право на личен живот, водещи до стигматизиране на група хора в разрез с международните стандарти.
ОЩЕ: Костадинов обиди "Дневник" и не пожела да говори за политическото бъдеще на България
По същество - 22-ма представители на неправителствения сектор казват, че партия "Възраждане" месеци наред държала трите им имена и ЕГН на сайта си. Това касае линията на партията, че в България има "чуждестранни агенти". През август, 2022 година, на специална пресконференция "Възраждане" представи списък с неправителствени организации и медии, които обяви за "октоподоподобна структура", заплашваща националната сигурност. Според лидера на партията Костадин Костадинов тези организации трябвало да се регистрират като агенти на чуждо влияние.
В списъка са обобщени над 50 фондации, сдружения, фондове, институти, медии, училища, театри и др. (от 2009 г. насам), които според "Възраждане" са "субектите, усвояващи средства, отпуснати от "Америка за България", свързани със сфери на дейност, които пряко или косвено влияят върху процеса на формиране на общественото мнение или имат отношение към управлението на страната. А основното обвинение срещу "Америка за България" е, че отпуска средства на тези организации.
Бяха качени трите имена и единен граждански номер на над 800 физически лица, участници в управителни и надзорни органи на неправителствените организации и медии. Жалбоподателите посочват, че личните им данни са били публично достъпни на сайта на партията от 11 август 2022 до 28 януари 2023 г., а от контекста на пресконференцията на партията и документа се налага асоциирането на тези хора с думи като агенти, шпиони, корупция, "завладяна държава", "злокобна фондация".
"Публикуваните по този начин данни от партия „Възраждане”, риториката им, както и явните им мотиви, по никакъв начин не съвпадат с принципите на демократичното общество, залегнали в множество нормативни документи на Съвета на Европа и на Европейския съюз, както и в Българската Конституция. Те са в разрез и с принципите на цивилизованото общество, в което властва върховенството на закона, а не на посочването с пръст и стигматизацията", гласи най-съществената част от жалбата.
