В някакъв смисъл ситуацията между ПП-ДБ и ГЕРБ засега е като с "гадже за лятото" и то в отворена връзка – хем е с усещането за кратковременност, хем имаш и свобода. Това каза по БНР политологът Ивайло Илиев, който е и журналист в Actualno.com.
Извън метафорите видяхме как напрежението ескалира точно по темата с назначенията и, грубо казано, раздаването на постове, но на мен ми се струва, че ГЕРБ отдавна подготвят почвата именно за тази тема, защото Борисов не иска да носи отговорност за управлението, не го подкрепя с гласувания по ключови теми, сега и някак не иска да имат свои хора с цел да не се оцапа от евентуалните провали на кабинета. Според мен тези заявки за постове от негова страна са параван, зад който да скрие друга своя стратегия, а именно – да изнудва ПП да му искат подкрепа за кабинета, с което от една страна да си ухажва егото и избирателите, че без ГЕРБ не може, и от друга страна да продължава да срива ПП-ДБ електорално.
ОЩЕ: ГЕРБ пак се отрече от назначенията на правителството, не носели отговорност за управлението
Именно затова премиерът Денков няколко пъти вече казва, че не е вярно това, че не се съгласуват назначенията, дори напротив – просто чисто имиджово ГЕРБ не иска да казва, че има техни хора с цел единствения техен човек да остане Мария Габриел. И тогава, когато влезем в Шенген и Еврозоната, ГЕРБ да кажат, че са си свършили работата, а всичко останало – търсете ПП-ДБ, които си изпоназначиха техни хора навсякъде и които управляват, ние не. Това парцелиране на властта е пагубно и мисля че трябва да си спомним, че така беше и в кабинета Петков, който скоропостижно си отиде и една от причините беше именно това партийно разделение на ведомствата.
Има и друг фактор – тези седем условия, които Петков, Василев, Иванов и компания поставиха, по същество са напълно приемливите за това управлението да влезе в някакви разумни граници и да има разумна подкрепа. От друга страна обаче сякаш и прикриват факта, че ПП-ДБ остават в изолация в парламента и потъват в тези плаващи пясъци, или иначе казано плаващи мнозинства, и затова търсят подкрепата на ГЕРБ за управлението с въпросната декларация, която нарекоха механизъм.
Основният въпрос – ротационно или коалиционно?
Истината е, че чух една реплика от Борисов, която се изплъзна и която като че ли пропуснахме да анализираме, и тя е следната: в петък той каза, че сега ПП си назначават навсякъде свои хора, а след 8 месеца ще е обратно. Тоест тук стигнахме до едно друго прозрение, което сме правили немалко говорители още преди месец, а то е, че по същество т.нар. ротация ще представляват два различни кабинета, тъй като ще е с друг мандат, ще има различни премиери и със сигурност с няколко различни министри. Действително ако сега ГЕРБ подкрепят ПП, които задават тона на собствени назначения във всички ведомства и дирекции, както и във втория ешалон на властта, то е логично при въпросната ротация, когато вече Мария Габриел ще е премиер, то ПП да подкрепят ГЕРБ за техните назначения навсякъде. Просто по начина, по който тръгна, така ще излезе честно. Разбирате ли до какъв абсурд се докараха двете коалиции, особено след като пропуснаха точния момент, в който да договорят помежду си адекватен механизъм на назначенията на областни управители, зам.-министри и т.н.
След като видяха, че са загубили минимална част от верния си електорат, ГЕРБ вече не се притесняват открито да поискат коалиция – електоратът и на двете коалиции, а и реално и на останалите партии, знаят, че в същността си управлението е коалиционно, макар зад него да стои не-управленско мнозинство, а просто подкрепящо.
Още в началото на преговорния процес и в ефира на БНР споделих тезата си, че ПП-ДБ при най-малкото минимално движение в синхрон с ГЕРБ ще търпят имиджови щети. В този смисъл още в началото на преговорния процес между двете големи коалиции вече се беше разбушувало напрежението сред електоратите и в крайна сметка от един момент нататък вече беше без значение дали ще има правителство или няма да има, дали ще го наричат коалиция или не, дали ще правят общ състав на кабинет или не, защото просто изконсумираха отровната чаша на електоралния спад. И сега вече при наличието на кабинета видяхме, че се потвърди тази прогноза в проучването на ТРЕНД, където отчетливо се вижда спад от 5% за ПП-ДБ и едва процент или процент и половина за ГЕРБ. Оптимистичното е, че кабинетът стартира със сравнително високо доверие, което има шанс да бъде оправдано.
Кабинетът няма как да падне. Дори и действително да бъде стартирана такава процедура чрез подаване на оставка или искане на вот на доверие или недоверие, то парламентът няма да го освободи, т.е. ако ПП-ДБ са толкова недопустимо наивни, че да искат да свалят собствения си кабинет, дори няма да успеят.
Странна форма на мнозинство, което по свое му не е управленско, а е само подкрепящо управлението. Ад хок мнозинствата се наложиха още преди няколко парламента и се установиха като модел. Не са непременно лоши за изпълнителната власт, но и не трябва да се прикриват чужди интереси и партийни щения зад картината на кабинета.
Трябва да се намери баланса между това от една страна да активираме в действие максимата, че политиката е изкуство на възможното и на консенсуса и да сглобяваме мнозинства, а от друга страна да спазим границата, отвъд която МС и НС ще имат различни видове дневен ред, което е риск за страната.
Радикализацията не идва от хората, а от партиите - вместо да са посредника между държавата и хората те се пуснаха в озлобяване рушене на компромиси не изграждане на мостове преобръщане на наратива за политиката като изкуство на възможностите.
