Георги Анастасов е бивш председател на партия Български социалдемократи. Години е бил коалиционен партньор с БСП в Коалиция за България. Пред novapress.bg той коментира случващите се процеси в лявото политическо пространство.
Г-н Анастасов, като дългогодишен лидер на партия Български социалдемократи, каква е Вашата оценка за настоящото фрагментиране на политическото пространство?
Консолидация и пренаситеност в дясно изразена в силен ГЕРБ и единна градска десница в лицето на коалиция ДСБ и Да, България.
Силен център в лицето на либералната партия ДПС. Тя е извоювала сериозен международен авторитет в Либералния интернационал и неслучайно за домакин на заседанието на Либералния интернационал през 2020 година е предвидено да бъде ДПС.
В лявото пространство от февруари 2017 г. се наблюдава тотална разпокъсаност и липса на единство. Най-голямата по численост партия вляво БСП от средата на 2016 г., когато за техен председател бе избрана Корнелия Нинова, възприе имперското поведение на хегемон и надутост. Създадена бе псевдо коалицията „БСП за България". Самото име бе диктаторско и говори, че само БСП е за България, като че ли другите партии са срещу страната.
Съставът на „коалицията“, като изключим авторитетния Земеделски съюз „Александър Стамболийски“ и нейния лидер Спас Панчев, бе от сателитни партийки, като повечето лидери са членове на БСП.
Председателката наруши безсрочния договор между двете партии от 20 декември 2000 година. Изгони земеделците ЗС „Александър Стамболийски“, които реално са втора политическа сила в лявото пространство от псевдо коалицията.
Така БСП се капсулира. Отрицателните резултати не закъсняха. Всички ги знаят:
загуба на Парламентарни избори`2017, загуба на Избори за Европейски парламент`2019, загуба на Местни избори`2019. Очертаваща се катастрофална загуба на предстоящи Парламентарни избори`2021.
Кой е периодът в най-новата история на България, в който българската левица е била най-консолидирана и успешна?
Отговорът на този въпрос не може да бъде кратък, т.е. или точно с хронология или нищо. Краткият отговор е винаги неточен отговор и ще последва серия от недоброжелателни интерпретации.
Два са тези периоди от най-новата Българска история, когато левицата е била единна: Първият период, това е създаването през 1942 година на Отечествения фронт за борба на прогресивните сили в България срещу монархо-фашизма 1941-1944 година. Именно тогава за първи път в равноправен съюз встъпват Българските социалдемократи и Българските комунисти, заедно с други прогресивни сили. Не е случайно, че по това време са ги наричали прогресисти. В ръководството на Отечествения фронт от страна на партията на Българските социалдемократи участват Григор Чешмеджиев, чиито наследници днес са в ръководството на партията на Българските социалдемократи, Христо Нейков и Петър Анастасов – моят дядо, който е бил председател на ЦКРК и народен представител от 1927 до 1948 година. В последствие след 1945 година той се разпада и през 1948 година хиляди български социалдемократи са пратени в концлагерите и затворите. Едни от тях са д-р Петър Дертлиев, д-р Атанас Москов, Кръстьо Пастухов, Коста Лулчев, моят дядо Петър Анастасов, Петър Братков и други. И въпреки това, ние с д-р Петър Дертлиев в името на единство на левицата, загърбихме черните краски на миналото и от месец март 1998 година поставихме началото на вторият период на единство, който реално съществува от 20 декември 2000 година до 18 февруари 2017 година. Това единство не бе лесно постигнато, а се извървя един доста дълъг път.
Ние, партията на Българските социалдемократи, бяхме в основата и създаването на СДС през 1989 година и коалиционни партньори в ОДС 1997 година. След като Иван Костов стана министър-председател на България и излъга надеждата на обеднилите български граждани, като започна да провежда антисоциална политика на див капитализъм и дива разграбваща приватизация, която унищожи Българското производство и икономика, партията на Българските социалдемократи напусна ОДС. Тогава започна пътят за втората консолидация на левицата.
Идеята за нея даде най-умният Българин, според мен, Румен Попов, бивш лидер на ОПТ (Отечествената партия на труда), с когото ме свързваше дългогодишно приятелство още от 1986 година. Той успя да ме убеди, че трябва да се сложи край на безсмислената война между широките социалисти-Българските социалдемократи и тесните социалисти-БСП.
Съдейства и инициира среща на мен с професор Владимир Топенчаров.
Проведох среща с тогавашния председател на БСП Георги Първанов.
С д-р Петър Дертлиев анализирахме проведените неофициални разговори и възможностите за равноправно партньорство с бившата комунистическа партия или създаването на втора писта в лявото пространство – чисто социалдемократическа.
Последва заседанието на Консултативния съвет на Социалистическия интернационал в Индия, Ню Делхи на 10-11 ноември 1997 година. Там ние представихме двете възможности за възход на социалдемократическата левица.
Стигна се до единно становище, че за ситуацията в България и с този нов председател на БСП Георги Първанов може да се водят конструктивни и перспективни разговори за силна ляво-социалдемократическа коалиция-
В резултат на това, д-р Дертлиев прие да участва на срещата в Лесидрен на 13-14 ноември 1997 година.
При последвалата първата среща между партията на Българските социалдемократи и БСП в Лесидрен, на която участваха и представители на две други партии, които се бяха отцепили от БСП, се взе решение да се върви към единен ляво-социалдемократически политически проект приемащ принципите на Социалистическия интернационал и ПЕС.
В Лесидрен`1997 д-р Петър Дертлиев бе обявен единодушно за „Патриарх на българската левица“.
Последва предложение на д-р Петър Дертлиев, което се прие от Социалистическия интернационал и от Партията на Европейските социалдемократи, ПЕС, да се проведе среща в Солун на 29 август 1998 година, на която се сложи началото на Солунската четворка, в основата на която бяхме ние, Българските социалдемократи и Българските социалисти.
Историческо първо участие на конгрес на БСП, бившата комунистическа партия, бе на лидера на партията на Българските социалдемократи д-р Петър Дертлиев – 6 май 2000 година.
Той произнесе приветствено слово, бурно аплодирано от целия конгрес.
За съжаление д-р Петър Дертлиев не можа да доживее за да види своята мечта за единна ляво-социалдемократическа коалиция, защото се спомина на 5 ноември 2000 година.
На 20 декември 2000 година стана подписването на Историческото безсрочно рамково споразумение и още две политически споразумения между Българските социалдемократи и Българските социалисти, БСП.
И така датата 20.12.2000 година сложи край на безсмислената 100-годишна война между нас, широките социалисти и тях, тесните социалисти.
Това споразумение стана основата за подписването на 07 януари 2001 година на „Нова левица“, а на 29 януари 2001 година широкоформатната „Коалиция за България“ от 16 партии. Друг е въпросът, че бяхме единствената партия с некомунистически произход, докато всички други бяха производни от БСП.
Успехът не закъсня – на Президентски избори`2001 година Георги Първанов спечели на втори тур и впоследствие два поредни мандата, максимумът, който му позволява Конституцията бе президент до 2011 година.
Партньорството ни продължи със Сергей Станишев, новият председател на БСП. Едно ползотворно и почтено партньорство, дължащо се на социалдемократическо-социалистическата същност на Сергей. Признание за силата на ляво-социалдемократическото единодействие между Българските социалдемократи и социалисти по времето на председателството на Станишев е избирането му за президент на Партията на Европейските социалдемократи, ПЕС през 2012 година до ден днешен.
Под председателството на Михаил Миков в БСП, продължи консолидацията на левицата. С него, също съгласно Безсрочния рамков договор между Българските социалдемократи и социалисти се продължи по достойнство партньорството.
Консолидираната ляво-социалдемократическа коалиция спечели на втори тур Президентските избори`2016 о.р. генерал Румен Радев стана президент на България.
Така стигаме до началото на 2017 година, по точно в периода 6-18 февруари 2017, когато изненадващо новоизбраната на 08 май 2016 за председател на БСП Корнелия Нинова не подписа конкретно Политическо споразумение между двете ни партии за съвместно участие на Парламентарни избори`2017.
Така тя грубо потъпка безсрочното рамково споразумение от 20 декември 2000 година, съгласно което в член 4 от него за всеки вид избори се подписва конкретно споразумение. То винаги е предшествало създаването на голямата ляво-социалдемократическа коалиция.
Впоследствие и разрива със Земеделски съюз „Александър Стамболийски“ сложи край на единството на левицата.
Какъв е приносът на партията Ви за легитимацията на БСП и ситуирането й в семейството на европейските социалисти?
Аз, като председател на партията на Български социалдемократи, както и цялото ръководство, което бе от дългогодишни изпитани дейци на Българските социалдемократи не се противопоставихме на приемането на БСП за член на Социалистическия интернационал. Ние не поискахме да се наложи вето върху нейната кандидатура за редовен член на Социалистическия интернационал. И на конгреса на Социалистическия интернационал в Сао Пауло, Бразилия през октомври 2003 година гласувахме за приемането на БСП за член Социалистическия интернационал.
Доводите, които имахме за подкрепата на БСП, бяха няколко.
Първо, след Парламентарните избори`1997 година и откровената крайно дясна политика на Иван Костов в интерес на разграбването на създаденото от поколения българи икономическо богатство, ние, българските социалдемократи начело с д-р Петър Дертлиев оценихме, че при проявена коалиционна култура от БСП можем да търсим сближаването между широките и тесните социалисти
Вижте, тогава БСП бе най-голямата по численост и все още е най-голямата по численост партия в лявото пространство партия.
Вече споменах историята за подписването на историческото Безсрочно рамково споразумение от 20 декември 2000 година между двете партии.
Нормално бе, след като вече сме „заровили томахавките на войната“ да вървим по пътя на „лулата на мира“.
Вторият довод бе, че БСП наистина бе коректен наш партньор и зачиташе нашето достойнство и чест.
Лидерите на БСП Георги Първанов и след това Сергей Станишев в годините до конгреса на Социалистическия интернационал през 2003 година, както и след това се отнасяха с уважение и респект към нас, нашата история и идеология, които бяха много близки.
Да, имаше спорове, даже и на висок тон, но никога не излизаха наяве някои наши различия, защото коалиционната култура и на двете ни партии не позволяваха това да става публично.
Трето, но не по важност бе огромната работа, която извърши Сергей Станишев при срещите с Европейските лидери на социалдемократическите партии, както и авторитетното отношение, което той имаше към Българските социалдемократи.
Съвсем не е случайно, че той през есента на 2011 година бе избран за президент на ПЕС, най-голямата по численост партия в Европейския съюз и вече 10 години я ръководи много умело и авторитетно.
Друг е въпросът, че в България, особено някои лица в неговата партия не само, че не оценяват какво е постигнал, ами точно обратното – вървят срещу Президента на ПЕС.
Винаги ми е било странно, че този огромен капитал не се използва по най-уместния начин, даже в момента се търси как само и само да е злепоставен.
Дано новоизбраният председател на БСП през есента на 2020 година да оцени какви поражения направи на вътрешната и международната сцена сегашната председателка с нейната откровена злоба срещу президента на ПЕС Сергей Станишев.
И така по темата – това бяха трите неоспорими доводи, които накараха мен и моите другари от партия Български социалдемократи да не налагаме вето и гласувахме за приемането на БСП за пълноправен член на Социалистическия интернационал през есента на 2003 година.
Каква е оценката Ви, относно ролята на БСП, като възможен консолидиращ елемент на лявото пространство днес?
С този председател на БСП е абсурдна консолидация на левицата! На нея й липсва коалиционна култура. Та тя кого не предаде? Питам – тази жена кого не предаде? Първо предаде коалиционните си партньори през февруари 2017 година. После предаде и изхвърли, тези нейни партийни другари, които я направиха председател. Добри, лоши, ала те я курдисаха на председателския пост.
Точно за такива като нея д-р Петър Дертлиев каза на конгреса на БСП на 6 май 2000 година, че им липсва коалиционна култура и аплодиран от делегатите.
Тя направи вътрешен и международен скандал.
Както е известно Световната социалдемократическа организация Социалистическия интернационал и Европейската социалдемократическа партия, ПЕС признават за наследник и продължител на партията на българските социалдемократи основана под връх Бузлуджа на 02 август 1891 година партия Български социалдемократи. Те ясно, категорично и еднозначно я признават за пълноправен член на Социалистическия интернационал от 1893 година, вече 127 години и за член на ПЕС от 2004 година. Така както ООН решава коя страна е държава и коя е международно призната легитимна държава. Така Социалистическия интернационал и ПЕС са тези, световни и европейски международни социалдемократически организации, които решават коя е легитимната партия на Българските социалдемократи в Република БЪЛГАРИЯ.
Социалистическият интернационал и ПЕС решават коя партия представлява Българските социалдемократи в Социнтерна и ПЕС, както и коя партия представлява Българските социалисти в Социнтерна и ПЕС.
Жената от 4-тия етаж на Позитано 20 се прави, че не й е известно. Възможно е да е политически международно неграмотна. Не знам. Не мога да й давам оценка в този случай. Факт е, че на тази среща от 11 юни 2020 година в хотел-ресторант Анел се появяват едно лице бивш член на БСП изключен от партията си и представляваше нашите свещени четири букви, за които водим битка и имаме безрезервната подкрепа от Социалистическия интернационал и ПЕС.
Едно съм се убедил, че на нея не й допадат горди и достойни Български социалдемократи. За нея е важно да си прислужна, слугинска партия и робски изпълнителна партийка и лидерче.
На нея очевидно не й е известно, че всички нейни предшественици, като започнеш от президента на Република България 2002-2012 Георги Първанов, президента на ПЕС Сергей Станишев, председателят на Народното събрание на Република България Михаил Миков са идвали с необходимото уважение и висока коалиционна култура в Централата на партията на Българските социалдемократи, било то на улица „Екзарх Йосиф“ 37, било то в новата ни Централа на улица „Аксаков“ 31.
Всички тези авторитетни нейни предшественици винаги спазваха висока коалиционна култура и не правеха интриги. Те безусловно признаваха, че партия БЪЛГАРСКИ СОЦИАЛДЕМОКРАТИ е продължител на партията на Българските социалдемократи основана под връх Бузлуджа на 02 август 1891 година.
Защото как да наречем, освен интригантстване, да поканиш враговете на д-р Петър Дертлиев, които го ругаеха и съдеха докато бе жив?
Що за номера от времето на Иван Костов, който воюваше с д-р Петър Дертлиев и се опитваше да разцепва партията ни, като използваше разни слугинажи и службогонци – депутат и зам.-министър на Иван Костов.
Каква консолидация на левицата, като земеделците от ЗС „Александър Стамболийски“ с техния председател Спас Панчев бяха отстранени от коалицията?
Без коалиция на Българските социалдемократи, Българските земеделци и Българските социалисти единство на левицата няма и не може да има.
Тази жена от 4-тия етаж на Позитано`20 покани на някаква среща на 11 юни 2020 година само бивши и настоящи членове на БСП, които в повечето случаи бяха и представители на обществени съюзи и организации.
Аз членувам в 6 обществени организации и в над 45 обществени групи, а и като член на партия Български социалдемократи спокойно мога да кажа, че съм представител на 52 партии и организации, нали?
Имате ли печеливша формула за промяна на настоящото политическо статукво?
Формулата е една единствена! Единна ляво-социалдемократическа коалиция. В единството и солидарността ни е силата, когато сме в истинска коалиция, а не роби!
Тя трябва да бъде равноправна и зачитаща достойнството на всяка една от партиите в коалицията. Тя да бъде с име на коалицията, което да не е диктаторско, а да е ясно, че това е коалиция от авторитетни политически субекти.
Да се възстанови безсрочното Рамково споразумение от 20 декември 2000 година.
За мен е очеизвадно, че с този председател е невъзможно да стане това. Нейната имперска надменност и скандалджийство не носи плюсове. Това може да се харесва на някого, но отблъсква огромна част от Българските граждани, които имат ляво-социалдемократическо мислене.
Това, кой да е председател на друга партия не е наша работа, защото имаме висока коалиционна култура.
За нас е важно, кой може да бъде председател на достоен и авторитетен Политически съвет на единната ляво-социалдемократическа левица. Нормално е това да бъде председателя на най-голямата по численост партия. Затова за мен, пък и за другите е важно кой ще е председателя.
Да, аз съм убеден, че Българските социалдемократи имат и друг път за своето развитие.
Независимо, че вече не съм в ръководството на нашата партия, което е изцяло подновено от млади хора след 50-тият ни Юбилеен конгрес от 19 ноември 2016 година, то аз познавам духа и туптенето на сърцето на моите другари и те няма да се оставят да бъдат унизявани от тази жена
В своята същност и състав нашата партия е изградена и членуват в нея над 60 % потомствени Български социалдемократи. Такъв съм и аз и се гордея с моите предци, които са ми предали духът на един горд и достоен Български социалдемократ.
Подчертавам, че в тази ситуация съм убеден, че ще се започне изграждането на втората писта в лявото-социалдемократическо пространство Има десетки хиляди, стотици хиляди Български граждани с прогресивно ляво, социалдемократическо идеологическо верую, които трябва да имат възможност да гласуват за някого различен от жената на 4-тия етаж на Позитано`20.
Дали ще има нова коалиция с един нов председател с висока коалиционна култура, продължител на политиката водена от Георги Първанов, Сергей Станишев и Михаил Миков или ще се върви към изграждането на втората писта в лявото-социалдемократическо пространство при запазване на статуквото със сегашната председателка, зависи от това какво ще решат членовете на БСП. Това е тяхна дилема – да бъде или да не бъде!
