Българските евродепутати са с единни позиции относно промените в Дъблинското споразумение – от такива има нужда и то възможно най-бързо.
По време на кръгла маса с представители на българските медии в Европейския парламент Емил Радев, Сергей Станишев и Ангел Джамбазки заявиха, че България ще има обща позиция по новите механизми за разпределение на бежанците в Европейския съюз.
Депутатите обаче срещнаха разминавия в своите позиции относно поправките в Дъблинския регламент, които предлага шведската депутатка Сесилия Викстрьом. Проектът на Викстрьом предлага промяна на сегашната система на разпределение на бежанците и въвеждане на национални квоти. Представителите ни от ПЕС предлагат механизмът за разпределение на бежанци да се задейства при 100 процента попълване на квотата, а тези от ЕНП - при запълване на 75 процента срещу 150-те процента, определени от ЕК.
"Ние искаме и премахване на принципа на отговорност на държавата, където е регистриран бежанецът", заяви Станишев. А Радев поиска ЕС да създава добри условия за живот на място за потенциалните мигранти.
Джамбазки се обяви за европейска политика на твърди граници, но и за стимули за държавите, които поискат доброволно да интегрират мигранти.
След председателя на Европейския парламент Антинио Таяни Емил Радев също засегна темата за евентуалния огромен приток на бежанци от Африка.
"На практика Либия няма държава и там трафикантите са изключително активни и няма кой да ги спира. Населението на Етиопия се е увеличило два пъти за последните 2 години, а това на Мадаскар е нарастнало от 12 до 23 милиона. Все по-голяма част от населението там има достъп до интернет и лесно виждат, че „някъде там“ има „хубав живот“. Говорим за хора, чийто доход е в рамките на 4-5 долара месечно", посочи Радев. Той допълни, че Европейският съюз ще направи изнесени точки в Африка, в които ще се обяснява на идващите бежанци, че няма да им се поднесе всичко наготово.
Българските евродепутати обещаха и обща национална позиция за достъпа до шенгенската и визовата информационна система, чиито критерии вече сме попълнили. А също и суверенно право на отказ на приемане на мигранти и бежанци при терористична опасност.
Нашите евродепутати от всички групи водят и преговори с колегите си от другите погранични държави - Италия, Гърция и Малта, за обща позиция, с която да защитаваме своето мнение и изисквания в бъдещите дебати в Европарламента.
Кой регистрира мигранти като бежанци?
По-рано днес стана ясно, че държави от Европейския съюз, които са позволили на мигранти да минат през техни земи, не са длъжни да ги приемат обратно по Дъблинския регламент и да обработват молбите им за убежище. Това гласи заключение на генералния адвокат на Съда на ЕС по две дела, заведени от хора, потърсили закрила. Макар окончателното решение да предстои, магистратите обикновено се съобразяват с вече установеното мнение на генералния адвокат.
На практика то означава, че ако властите на държава-членка са организирали преминаването на мигранти през своята територия и мигрантите са подали молба за убежище в друга страна, то тя няма право да ги връща в първата.
Регламентът "Дъблин III" предвижда, че ако кандидат за международна закрила "незаконно е пресякъл" външната граница на Европейския съюз и е преминал границата на първата държава с друга държава-членка, първата страна от ЕС, в която е стъпил, трябва да разгледа молбата му. Тоест, ако мигрант е влязъл незаконно в България и е преминал до Германия, където е поискал убежище, регламентът предвижда, че искането му трябва да бъде разгледано от българските власти.
Но генералният адвокат е на мнение, че при изключителните обстоятелства на кризата през 2015 г. думите "незаконно пресичане" не обхващат случаите, в които властите организират транзитното преминаване на мигранти през своя територия.
