В комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в Европейския парламент днес следобед имаше дебат за напредъка на България и Румъния по механизма за сътрудничество и проверка. Докладът за тази година за двете страни беше оповестен на 22 октомври.
Повечето от изказалите се евродепутати от всички парламентарни групи бяха на мнение, че механизмът за сътрудничество и проверка е остарял и е необходим всеобщ механизъм за наблюдение, който да обхваща всички страни-членки на общността. Механизъм с еднакви условия и еднакви критерии, подчинени на върховенството на закона.
От януари 2017 година докладите на ЕК показват стабилен напредък, отчетоха депутатите. Има нова Агенция за борба с корупцията и промени в правилата. България продължава да напредва при прилагането на препоръките по отношение на реформата на съдебната система и борбата с корупцията. Напредъкът на България е достатъчен, за да се смята, че е изпълнила поетите ангажименти. Това означава, че механизмът може да бъде преразгледан. Препоръките не покриват всички области, а само поетите ангажименти при присъединяването към ЕС. Например въпросите за свободата на медиите не са включени.
По чувствителната тема за отчетността на главния прокурор, България е поела ангажимент да спазва Конституцията. Продължават мерките за гарантиране на независимостта на съдебната система. Продължава и сътрудничеството на Европейския съвет по отношение на борбата с корупцията, констатират евродепутатите.
Сега комисията трябва да даде на ЕП и ЕС становище по въпроса преди официално да се преустанови действието на механизма.
Групата на ЕНП подкрепи най-категорично заключенията на ЕК за напредъка на България. При всички положения е необходимо страната да продължи с усилията в дадената посока. Успехите, които постига България са много окуражителни, според депутатите от ЕНП.
Депутатите от останалите групи подчертаха напредъка на България и изразиха съжаление за изоставането на Румъния. Там, където има нещо за наблюдаване по Шенгенското споразумение, двете страни трябва да бъдат насърчени. Но механизмът трябва да се промени и да бъде много приятелски за двете страни, смятат те.
Бяха изказани възражения от страна на няколко евродепутати, че в България не е постигната медийна свобода. Цитирани бяха данните на „Репортери без граници“ и непрозрачността на разпределение на европейските средства за медиите и за селското стопанство.
Елена Йончева (ПЕС/БСП) заяви: "Приветствам отпадането на механизма за България, надявам се да отпаднат и формалните пречки за страната ни за присъединяване към Шенгенското пространство. Приветствам създаването на всеобщ механизъм за контрол, който да обхване всички страни членки. България, уви, е номер едно по корупция и на последно по свобода на медиите“.
Председателстващият заседанието Емил Радев (ЕНП/ГЕРБ) каза в заключение: „Механизмът е удобен начин за де държат България и Румъния извън Шенгенското споразумение. Така и не стана ясно защо не бе въведен общ механизъм, който да оценява обективно всички страни-членки. Корупция има всички страни на ЕС. Най-сетне трябва да се сложи край на механизма“.
Припомняме, че в заключението на ЕК се подчертава, че България е работила последователно, за да изпълни последните 17 препоръки на Комисията от доклада през януари 2017-та година. Комисията е на мнение, че напредъкът на България по линия на Механизма за сътрудничество и проверка е достатъчен за изпълнението на поетите ангажименти към момента на присъединяването ѝ към ЕС.
"Необходимо е България да продължи да работи последователно за превръщането на отразените в доклада ангажименти в конкретно законодателство и за трайното му изпълнение", се казва още в документа, но се прави уточнението, че преди да вземе окончателно решение за отпадането на мониторинга, Комисията ще се консултира със Съвета и Европейския парламент.
В доклада от миналата година останаха препоръките за продължаването на съдебната реформа, борбата с корупцията по високите етажи на властта и с корупцията в по-общ план, в т.ч. на местно равнище и по границите.
За Румъния, ЕК отбелязва, че има проблем с правосъдието и борбата с корупцията, като не са изпълнени препоръките в тези насоки в съответствие с доклада от миналата година. Развитието на ситуацията през първите месеци на 2019 година е предизвикало тревогата на комисията и Румъния не е изпълнила съответните препоръки. Има натиск върху прокуратурата и съда. Напредъкът е бавен. Ще продължим да работим в тясно сътрудничество с румънските власти, се казва в доклада.
