Без нито един глас против или „въздържал се“, парламентарната комисия по енергетика одобри създаването на Държавна петролна компания, предложена миналия месец от правителството със законопроекта за промени в Закона за държавните резерви и военновременните запаси.
„Против няма, въздържали се няма - изпълнителната власт явно е дала добър закон“, коментира след гласуването председателят на енергийната комисия Валентин Николов.
От страна на Българската петролна и газова асоциация БГПА Светослав Бенчев опита да предотврати бързото приемане на законопроекта като обърна внимание, че в текста на параграфа, касаещ промените за данъчните складове не са описани условията. „Ако се приеме така – без описание за процедурата, това означава, че 2 телефонни разговора ще са достатъчни за отнемане на лиценза“, предупреди той.
В хода на дебата от БСП изразиха подкрепа с аргумента: „колкото повече държава, толкова по-добре“. Все пак Таско Ерменков от червената партия обърна внимание, че ако със създаването на държавните бензиностанции, целта е да регулират пазара и да бъдат коригиращ момент в конкурентоспособността, то със 100 бензиностанции е непосилно.
„Когато имаш 3200 бензиностанции и срещу тях изправиш 100 се получава нещо което сме имали“, отбеляза той и препоръча подобряване на дейността на контролните органи. „Решението не е с бензиностанции, а с подобряване на работата на Комисията за защита на конкуренцията и Комисията за защита на потребителите“, заяви той.
Бе повдигнат и въпроса дали има анализ за разходите и ползите от проекта. „Инвестирането на пари от държавно дружество в търговска дейност, харченето на парите на данъкоплатците трябва да има много сериозен анализ на разходи и ползи за това колко ефективна е тази инвестиция“, подчертаха от БСП.
От Министерството на икономиката увериха, че се предвижда държаваната агенция да упражнява контрол върху бъдещите държавни предприятия, които ще може да създаде Държавната петролна компания и също, че държавните складове ще бъдат на еднакъв режим като всички други данъчни складове, ще подлежат и на същия санкционен режим.
С куп неясноти и набелязани за решаване въпроси, през комисията мина на първо четене и проектът за промени в Закона за енергетиката, касаещ либерализацията на пазара на електроенергия.
Пазарът на електроенергия е доста непредвидим заради коронавируса, призна председателят на комисията Валентин Николов. Той коментира, че покрай извънредната ситуация, никой не е сигурен по отношение на цената на електроенергията и посочи, че в момента на енергийната борса тя се върти между 20 и 30 евро за киловатчас. Като допълнителен аргумент за непредвидимостта на пазара Николов посочи, че АЕЦ „Козлодуй“ е предоставила оферта на фючърсния сегмент на електроенергийната борса и никой не се е явил. „Това показва, че всички участници не искат да рискуват, защото не знаят какво ще се случи с цената“, отбеляза той.
Промените в Закона за енергетиката предвиждат излизане на повече небитови потребители на свободния пазар. „Притиска ни времето и от гледна точка на всички общински и държавни фирми, които са на ниско напрежение трябва да осъществят по ЗОП търговете си за закупуване на електрическа енергия“, посочи още Николов. Законопроектът предвижда излизане на свободния пазар на повече небитови потребители от 1 октомври. Това, според енергийния министър Теменужка Петкова е по-добър вариант, отколкото, ако го направим от 1 януари догодина, както е в евродирективата, тъй като ще има повече време за провеждане на обществени поръчки, анализи и проучвания. Тя е категорична, че моментът е благоприятен.
Опасения, че с увеличаването на потребителите на свободния пазар ще скочи цената изрази Таско Ерменков от БСП. Той обърна внимание и на факт, че потребителите с непрогнозируемо потребление не представляват интерес за търговците на електроенергия и предупреди, че съществува голям риск това непрогнозируемо микропотребление да не може да си намери доставчик и че има опасност от фалити.
Излизането на голям брой потребители от регулирания пазар създава риск и от увеличаване на цената на регулирания пазар, посочи още Ерменков и настоя тези неясноти да бъдат изчистени между първо и второ четене на законопроекта.
Ерменков повдигна и темата за енергийно зависимите - хората с увреждания или на рехабилитация, които не могат да живеят без ток.
Бе обърнато внимание, че небитовите потребители - детски градини, училища, болници, социални домове, църкви, джамии и пр. не разполагат със специалисти, които да следят енергийния пазар и да уреждат отношенията с доставчиците на ток. Голяма част от небитовите потребители са бюджетни организации, а не е ясно дали ще бъде променен бюджета при срив в системата.
Резерви бяха изразени и по отношение на борсата – „ако няма клиринговане, това не е борса“ и бе предложено гласуването на законопроекта да бъде отложено. В крайна сметка законопроектът беше одобрен и предстои дебат в пленарна зала.
