Първата от поредицата дискусии по Националния план за възстановяване и устойчивост - с фокус „Иновативна България“, се проведе днес. Участваха вицепремиерът Томислав Дончев, министрът на образованието и науката Красимир Вълчев, както и председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски и проф. Николай Денков, преподавател в СУ"Св. Климент Охридски". Включиха се и икономистът Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията, и Пламен Пенчев, директор на икономическа зона "Тракия".
Акцентът на първия стълб, който бе представен днес, са иновациите и науката, обяви вицепремиерът Томислав Дончев:
„Единственият път България да бъде по-богата, това е не само да произвежда повече, а да произвежда по-скъпи продукти, уникални стоки, които не просто са произведени в България, но защо не и са изобретени тук“.
„България трябва да се откъсне от икономиката на ишлемето, защото тук сме конкурентноспособни само с евтината работна ръка и ниските производствени разходи“, каза Дончев.
Разходите за иновации, образование и икономическо развитие никога не са лукс - ако искаме да се развиваме по-амбициозно икономически и да имаме икономика на добавената стойност, това може да се случи само акооткриваме, разработваме и произвеждаме по-скъпи неща”, това каза Томислав Дончев. Той допълни, че фокус трябва да се постави върху скъпи и уникални неща.Според него този разговор е невъзможен без разговор за реформи, затова е редно и да се започне от образованието. Трябва да се обърне внимание на образователната среда, програми и материали, на мотивацията на учителите. „Как ще изглежда държавата, икономиката и обществото ни след 15 години, зависи от това, което се случва днес в клас”, довърши Дончев. Той припомни, че по Плана за устойчивост и развитие са предвидени средства за оборудване на STEM кабинети в 1680 училища у нас. Има предвидени средства и за дигитализация на учебния процес, с което ще се закупуват устройства и оборудване. Вторият значим акцент отново е свързан със средата, като е предвидено 750 училища, 450 детски градини и още общежития да бъдат тотално реновирани.
Нов фонд от 410 млн. лв. ще финансира иновациите, университетите, научните разработки и компании. „Това трябва да бъде направено по начин, по който българските институции и академични звена да имат достъп до
съществуващи европейски инструменти за финансиране, достъп до найводещите разработки, които се случват в другите европейски университети”, каза Дончев. Според него трябва да се помисли как от това финансиране да се привлече и частно финансиране.
Образователният министър Красимир Вълчев смята, че настоящото поколение деца ще е принудено да учи много повече, тъй като ще му се налага много по-често да сменя работната си среда.
„Дигиталната креативност е ключова. Там се изисква по-задълбочено учене на математика и информационни технологии, а не само използването им“, каза още Вълчев.
Образователният министър смята, че в следващите години трябва да се инвестира, както в учители и преподаватели, така и във формирането на кампуси в „Студентски град“, за да се задържа по-добре вниманието на студентите.
„Учените в последните години са длъжници на обществото, защото нашите изследвания не помогнаха достатъчно, за да са приложими в икономиката“, каза акад. Юлиан Ревалски.
Четири приоритетни сфери са обособени в Националния план за възстановяване и устойчивост на България, който бе представен от вицепремиера Томислав Дончев в края на октомври.
В него са обединени проектите, които страната ни ще защитава пред Брюксел по инструмента „Следващото поколение Европейски съюз“ и които ще бъдат финансирани от еврофондовете до 2027 година.
Иновативна, зелена, свързана и справедлива България са четирите стълба, между които ще бъдат разпределени 16,7 милиарда евро от следващата многогодишна финансова рамка и 12,2 милиарда евро от инструмента „Следващото поколение Европейски съюз“.
Поради усложнената епидемична обстановка дискусията се проведе онлайн.
