За вторник е насрочено извънредно заседание на комисията по конституционни и правни въпроси, на което “зелена светлина” най-вероятно ще получат и трите законопроекта, които предвиждат Бюрото по защита при главния прокурор да премине към Министерството на правосъдието. Техни автори са Андрей Михайлов от “Има такъв народ”, който е и председател на комисията, съпредседателят на “Демократична България” Христо Иванов, а третият е на адвокат Николай Хаджигенов от “Изправи се БГ! Ние идваме”.
В сряда сутринта мнозинството може да ги приеме на първо четене и в пленарна зала. Мотивът на депутатите от ИТН, ДБ, ИБГНИ и “БСП за България” е основно политически - те са категорични, че мястото на бюрото е в изпълнителната власт, за да може да бъде контролирано от парламента. Кои са ключовите служители от бюрото, които са обявили готовност за напускане?
20 от най-опитните, които работят от старта на Програмата за защита на свидетели и защитават около 15 свидетели срещу организираната престъпност. Обяснението е финансово - те ще се възползват от правото на компенсациите, пише 24 часа. Сред тях имало и такива, които са работили в службата и преди 2014 г., когато бюрото бе към правосъдното министерство.
Тези служители са заявили, че не желаят да се връщат обратно. Друга голяма група, които миналата година са дошли от Националната служба за охрана (НСО) към Бюрото по защита - около 40 служители, също планирала смяна на местоработата си. Част от тях вече правили постъпки за връщане в НСО, а други сменят държавната работа с по-високо платена в частния сектор. Така на “пазара на труда” излизат елитни командоси.
Експерти по национална сигурност, които са наблюдавали аналогични процеси в подобни структури през последните три десетилетия, се опасяват, че оставени без институционална подкрепа, добре обучени професионалисти лесно могат да преминат към сенчести структури за сметка на отслабване на държавния апарат. Според Иван Гешев, който се яви пред правната комисия в парламента, бюрото е най-добрата охранителна структура в държавата Затова и главният прокурор бил категоричен, че изваждането му от съдебната власт ще го ликвидира.
“Цената ще я платят българските граждани. Тези, които са изправени срещу мафията, нямат нужда някой да им носи чантата, а да ги защитава”, предупреди Гешев.
Не е ясно дали преди седмица обвинител №1 е бил запознат с намеренията на тези петдесетина негови подчинени да си тръгнат. Ако се стигне до напускане на около 1/3 от състава на бюрото по защита, то под риск се поставя съществуването на цялата Програма по защита на свидетели срещу организираната престъпност.
Тя бе създадена по европейски модел и би било странно държава от Европейския съюз сама да се откаже от подобна скъпа, но доказала ползи програма, особено по дела срещу мафията. По нея в чужбина са изпратени 8 българи. Още толкова са на прикритие и у нас. Опасенията на специалистите са, че, преминавайки към Министерството на правосъдието, бюрото ще се неглижира и може да бъде влято в Главна дирекция “Охрана”, която се грижи за сигурността на съдебните сгради и пази съдии при риск за сигурността им.
Най-големите притеснения обаче са от възможен теч на информация както за защитени свидетели, така и ако се запази ролята на бюрото да участва в операции по задържане на лица. Трите партии от протестите и БСП имат желание да прехвърлят бюрото към изпълнителната власт, но не е ясно дали животът на този парламент ще стигне за второ четене на подобен законопроект.
Миналата сряда депутатите от “Има такъв народ”, сред които и председателят на парламента Ива Митева, се въздържаха при обсъждането на доклада за бюрото, който Гешев представи. А народни представители от левицата, както и служебният правосъден министър проф. Янаки Стоилов, изразиха мнение, че главният прокурор трябва да остане сред кръга от лица, на които им се полага охрана по Закона за НСО.
Според депутатите отнемането на охраната на главния прокурор би било прецедент. Това може и да са знаци, че подобна радикална стъпка със закриването на бюрото може да претърпи промени или да не се случи при това разположение на силите в парламента. Очаква се в сряда парламентът все пак да гласува на първо четене промените за стесняване на кръга на пазените от НСО лица, което ще остави без шофьор и охрана и първата дама.
Ако парламентът не успее да промени закона за бюрото, след около месец вероятно Конституционният съд ще се произнесе по искането на държавния глава Румен Радев за отнемането на структурата от прокуратурата. Мотивите на президента са идентични с тези на протестните партии, което изключва налагането на вето, ако законът мине на второ четене. Ако той бъде приет, делото, по което докладчик е назначеният от Радев за конституционен съдия проф. Атанас Семов, ще бъде прекратено.
