Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева свиква извънредно заседание на парламента на 3 април, предаде БГНЕС.
Още: Кирил Петков към Пеевски: Реално ставаш г-н Никой на световната сцена!
Още: Партията на Макрон изключва групата на Пеевски от редиците си в Европарламента
В дневния ред на заседанието са решение за работата на Народното събрание по време на извънредното положение, проект на решение за удължаване на срока на обявеното извънредно положение.
Депутатите ще гледат на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет. Очаква се да бъдат гласувани на първо четене и проекти за промени в Закона за енергетиката и в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
По-рано законопроектите, включени в дневния ред, ще бъдат обсъдени от парламентарните комисии.
Три комисии ще заседават в петък – бюджетна, правна и енергийна.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Пеевски: Вече няма почетен председател на ДПС
Още: Илхан Кючюк: Пеевски посяга на партията ДПС и на гражданското общество
Бюджетната комисия ще разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет. Депутатите от енергийната комисия ще обсъдят и гласуват законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката. Правната комисия ще обсъди и ще гласува на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение.
"От фискална гледна точка България се намира в добра кондиция на прага на тази извънредна ситуация". Това се казва в публикуваните мотиви на кабинета за актуализацията на държавния бюджет.
„България като отворена икономика не може да остане изолирана от протичащите процеси в основните икономики на еврозоната, които формират значителна част от стокообмена и износа на страната. При настоящата безпрецедентна ситуация, при която много от държавите в света се борят с всички налични ресурси за ограничаване на разпространението на заразата с COVID-19, измеренията на кризата за световната и в частност за европейската икономика все още не могат да бъдат оценени и прогнозирани”, се посочва в мотивите.
Още: Санитарен кордон: Балканска либерална мрежа призова за изолирането на Пеевски в ЕП
Още: ДПС на Пеевски провежда извънредна национална конференция в НДК
Всички сценарии, дори и тези с по-кратко и по-слабо забавяне на икономическата активност в България, очертават сериозно влошаване на параметрите по приходите и по разходите в годишен план, което се отразява във влошаване на бюджетното салдо спрямо заложената цел в разчетите към ЗДБРБ за 2020 г.
Очаква се, че извънредните мерки ще имат по-дълъг период на действие и ще окажат съществено влияние върху икономическата активност през второто и от части третото тримесечие на 2020 г.
Очаква се спад на БВП от 3% в реално изражение през текущата година. Направена хипотеза, че около 75% от потенциалния брой на заетите от отраслите, които попадат в списъка за подкрепа, ще бъдат включени в мярката, а останалите 25% ще се трансформират в безработни. Нивото на безработица се очаква да се покачи с около 2 процентни пункта спрямо 2019 г. до 6,2%.
В предложения проект на актуализация се променят параметрите при основните данъци и приходите от социално-осигурителни вноски, като влошаването на приходите е в общ размер на около 2,44 млрд. лв. От страна на разходите се предлага увеличение на разходите по бюджета на ДОО (Фонд „Безработица“) с 1 млрд. лв., както и на лихвените разходи по държавния бюджет в размер на 70 млн. лв.
Предлагат се и мерки за ограничаване на разходите по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет по държавния бюджет, с оглед осигуряването на ресурс за финансиране на приоритетни разходи в ситуацията на извънредно положение в страната.
От мотивите към законопроекта става ясно, че износът на услуги, към които спада туризмът и транспорта, ще се срине с близо 26%. Износът на стоки и услуги общо ще спадне с повече от 16 на сто. По-слабите износ и вътрешно търсене ще ограничат и размера на вноса на стоки и услуги с 12,9%, като ефектът върху услугите ще е по-осезаем. Предвижда се спад в цените на повечето стоки, с изключение на храните и останалите стоки от първа необходимост, които не са засегнати от ограниченията, въведени заради Covid-19, става ясно от мотивите към законопроекта. Очаква се храните да поскъпнат с около 4 на сто. Дефицитът по консолидираната фискална програма ще бъде три на сто, а максималният нов дълг за годината - 10 милиарда лева.
