Българите зад граница не харесаха внесените днес, 26 май, поправки в Изборния кодекс, които касаят гласуването в чужбина. Това стана ясно по време на дискусия в парламентарната комисия по политиките за българите в чужбина.
Представителите на българската диаспора настояха да се върне старият режим от кодекса, изготвен от бившия депутат от левицата Мая Манолова.
Припомняме, че по-рано днес 47 депутати от управляващото мнозинство и БДЦ внесоха поправки, които въвеждат таван до 35 секции в една държава зад граница. Разкриването на секции пък ще става с 60 заявления. Досега имаше възможност за автоматично разкриване на секции там, където са гласували над 100 души на последните избори.
Сънародниците ни от чужбина настояха още за връщане на броя заявления, необходими за разкриване на избирателна секция, да не отпадат автоматичните секции, които са били разкривани в предходни години при 100 подадени гласа и да бъде създаден изборен район „Чужбина”.
Иларион Иларионов, бивш член на Централната избирателна комисия (ЦИК) и понастоящем представител на Министерството на външните работи (МВнР), откри дебатите и заяви, че по никакъв начин картината не е еднородна в различните страни. Той посочи, че откриваме секции в Германия, благодарение на една грешка от страна на Германия, която позволила заради наличието на голяма турска общност да бъде разкрита секция за турците и сега нямала очи да откаже на другите общности.
По думите на Иларионов при всяко едно заявление за разкриване на секция в Германия, отговорът от германската страна задължително съдържа изречението: „Моля повече не искайте това от нас”.
"Внесените днес поправки не дават никаква нова енергия за решаване на проблемите с гласуването в чужбина", коментира Антоанета Цонева от Института за развитие на публичната среда. Според нея само се влошава ситуацията със свития достъп до изборните права. Тя призова комисията за българите в чужбина да излезе с отрицателно становище по предложените изменения.
Бела Димова, която е органиирала избори във Великобритания, посочи, че има начин да се гарантира сигурността на изборния процес, без да се жертват демокрацията и правата на българите. Тя отбеляза, че от 18 членове на комисията само един е подкрепил ветото на президента.
Председателят на комисията Румен Йончев от "Народен съюз", който е част от групата на "Български демократичен център", обясни, че е бил против ветото на държавния глава, защото той не оспорил противоконституционното задължително гласуване, нито пък текстовете, които лишават от избор на кмет малките населени места с под 400 жители. Не може целта да е откриване на секции безкрай, а трябва да се осигури всеобщ достъп чрез дистанционно електронно гласуване, призова той.
Станислав Станилов от "Атака" от своя страна посочи, че е гласувал против ветото на Плевнелиев от геокултурни и геополитически съображения. На покана от Цонева да спорят с аргументи, той заяви: "Ние сме от различни цивилизации, няма какво да говоря с вас" и напусна заседанието.
