За поредна година управляващите в София не са успели да реализират голяма част от обещаните и планирани от самите тях инвестиции в общински проекти и обекти. При капиталова програма в размер на почти 633 млн. лв. за 2019 г., в която нямаше коронавирус и извънредно положение, кметът Йорданка Фандъкова и подчинената й администрация са усвоили около 439 млн. лв.
Това стана ясно при обсъждането и гласуването на отчета за касовото изпълнение на бюджета на Столична община за м.г. Той бе утвърден с гласовете на управляващите коалиции ГЕРБ-СДС и ВМРО-"Атака".
Срещу приемането му гласува опозицията- БСП, "Демократична България" и Борис Бонев от "Спаси София". През 2018 г. капиталовата програма на общината бе за 634 млн., а реално усвоените средства - 445 млн, предаде в. Сега.
В отчета за м.г. липсва информация кои планирани проекти в Столична община не са осъществени и по каква причина.
Сред тях обаче със сигурност се числи започналият и спрян ремонт на пространството около храм-паметника "Александър Невски". Обновяването на т.нар. Зона 2 в центъра на града трябваше да приключи миналото лято, но де факто то така не започна.
Към планираните, но нереализирани проекти през 2019 г. спада и разширението на бул. "Тодор Каблешков", за което се говори още от кметския мандат на днешния премиер Бойко Борисов. Финансиране за него имаше предвидено в капиталовата програма за м.г., но на практика ремонтът на около 1 км. от т.нар. трети вътрешен ринг на София започна едва това лято. Както вече "Сега" писа, почти сигурно изпълнителят "Трейс груп" няма да успее да завърши дейностите в предвидения в договора срок.
Въпреки че според капиталовата програма на София отново бе планирано за 2019 г., не бяха завършени в срок и първите 8 станции от новия лъч на метрото, които отвориха врати на 26 август т.г. Сред планираните, но отложени проекти има още детски градини и училища.
В същото време сред успешно приключените проекти през м.г. администрацията посочва например ремонта на ул. "Граф Игнатиев", за който все още няма информация да е получено разрешение за ползване. Все още по улицата се чака да бъдат завършени и множество елементи на градската среда.
При обсъждането на доклада за бюджета направи впечатление, че за пръв път той бе поднесен по начин, който да затрудни максимално гражданите да направят сравнение между предвидените и реално събраните средства. За разлика от предишните отчети, в този липсва таблица за първоначално заложените пера и какъв процент от тях е изпълнен. Традиционно в отчета няма и анализ на какво се дължат проблемите с изпълнението на приходната и разходната част, какви мерки се предлагат срещу това и т.н.
Като цяло при заложени приходи от над 1,750 млн. лв. за м.г. администрацията на кмета Фандъкова е привлякла 1,531 млн., от които 173 млн. са преходен остатък от 2018 г.
Критики
Няма да подкрепим Годишния отчет за касовото изпълнение на бюджета на Столична община към 31 декември 2019 г. Това каза по време на заседанието на Столичния общински съвет заместник-председателят на СОС и групата на БСП Милка Христова.
По думите й съображенията не са само от политически, а и от практически характер.
„Бях изключително удивена, когато чух числото 97% за изпълнение на приходната част в бюджета. В Приложение № 1, което съпътства Бюджет 2020 г., общите приходи на Столична община за 2019г. са изпълнени на 88%, като приходите по оперативните програми са изпълнени на 67%. Така, общото изпълнение в приходната част е в размер на 84%. Много ми е любопитно разликата до заявените 97% откъде се получава“, каза Христова.
„Отчетът такъв, какъвто ни е представен и приложенията към него, задължително трябва да осигурява възможност да бъде анализиран, да дава достоверна информация, така че да могат да бъдат направени съответните изводи, които да послужат за вземане на съответни верни управленски решения“, посочи тя.
Според нея видът, в който е изготвен Отчетът за касовото изпълнение и най-вече приложенията към него не предоставят такава възможност за сравнителен анализ. „Напротив. Като че ли единствената цел на вносителите е да затруднят правенето на такъв анализ“, допълни Христова.
Общинският съветник от БСП обясни, че по същество бюджетът представлява уравнение с две части - приходи и разходи, но при представения отчет за касовото му изпълнение едната част от уравнението липсва. „Дадени са събраните приходи и реализираните разходи, но сте пропуснали, според мен съвсем умишлено, две много важни колони в приложенията, както и в текстовата част на отчета, а именно планираните приходи и разходи, обясни Милка Христова - По този начин се осуетява възможността пряко, да се сравни планираното с изпълненото, като удобно се „прикрива” неизпълнението“.
По думите й Отчетът на касовото изпълнение на бюджета не е балансиран по отношение на обема на информацията за отделните дейности. "Една част от тях са силно преекспонирани - примерно на здравеопазването и социалните дейности, които са изключително важни, са отделени повече от 7 страници, в които обаче е пропуснато да се отбележи, че за здравеопазване усвояването на средствата е само 74%.
„Защо на дейностите по чистотата и управление на отпадъците, за които се харчат повече от 1/10 от бюджетните средства е отделена няма и една страничка?“, попита заместник-председателят на СОС.
Тя счита, че основна слабост в Отчета за касовото изпълнение на бюджета за 2019г. е липсата на всякакъв опит за критичен анализ и посочване, на каквито и да е проблеми при събиране на приходите или обяснение за неизпълнението на разходите.
Милка Христова се спря и на изпълнението на капиталовата програма залегнала в бюджет 2019г., като изтъкна, че капиталовите разходи и оперативните програми са изпълнени на 67 %, което означава неусвоени над 211 млн. лв. „Дори да приемем, че оперативните програми не са предмет на този анализ, с което аз не съм съгласна, неизпълнението само на бюджетните капиталови разходи е в размер на 100 млн. лв.“, отбеляза тя.
„Основна слабост е и липсата на анализ за причините за лошото, безобразно качество за изпълнението на капиталовата програма в частта на извършените през 2019г. строителни и ремонтни дейности. Ремонтите на ул. „Граф Игнатиев”, площада пред църквата „Св. Седмочисленици”, градинката пред СУ, бул. „К. Величков” и начина, по който те се извършиха се превърнаха в ахилесовата пета на управлението на ГЕРБ“, заяви Милка Христова и допълни, че феномените „ремонт на ремонта” и „контрол на контрола” се превърнаха в „запазена марка” за работата на Столична община.
„СОС и Столична община са длъжни да вземат всички мерки за осигуряването на качествен инвестиционен процес във всичките му етапи, за да се преустанови недопустимото прахосване на бюджетните средства, както и европейските такива“, каза в заключение заместник-председателят на групата на БСП.
