"Виждам известна прибързаност, опасявам се, че е целен политически ефект. Може някой да цели по този начин пресичане на продължителното разследване докъде ще стигне това оръжие." Това каза бившия началник на ЦСБОП Тихомир Стойчев във връзка със спецакцията на ГДБОП и Спецпрокуратурата, при която са иззети огромен брой оръжия и боеприпаси.
По думите му "шумно оповестените вчера специализирани операции срещу притежанието и търговията с незаконно придобито оръжие вероятно няма да доведат до разкриване на крайния купувач на десетките автомати, пистолети и гранатомети."
Стойчев отбеляза, че все още не е ясно как оръжие напуска несанкционирано завод „Арсенал”, а големият незаконен склад в София е можело да бъде ударен със същия ефект и само със силите на СДВР, „Криминална полиция” и служба КОС.
"А ако оръжието не е за терористи и бунтовници извън страната, а е трябвало да намери купувач вътре в България? Социалното напрежение би могло да ескалира и някой може да иска да се въоръжава", отбеляза Тихомир Стойчев.
Той припомни, че в периода 1991 г. – 1992 г., е бил разбит още по-голям таен оръжеен склад – с десетки хиляди пистолети ПСМ в Русенско, предназначени за Русия и с оформени фалшиви документи за спортно оръжие. И тогава, както сега, незаконната оръжейна търговия е вървяла в тандем с издаването на неистински лични документи. По думите на бившия антимафиот в периода 1997 г. – 2001 г. е имало множество сигнали за политици, замесени в тези схеми.
Стойчев отбеляза още, че през 90-те тогавашните спецслужби са пресекли големи сделки за въоръжаване на паравоенни формирования на Балканите. Тогава е станало ясно и, че в схемите са били забъркани интересите на политически партии у нас и на държави, целящи да манипулират обществения живот у нас. Новите разкрития обаче няма да имат този ефект, опасява се Стойчев.
Според него е добре МВР да започне да посочва в статистиката си етноса на извършителите на престъпления. Така ще се види, че представители на малцинствата по-често извършват най-масовите престъпления, които обаче са и с най-ниска обществена опасност, докато по съвършено различен начин ще стои въпросът с тежките закононарушения.
