Министърът на правосъдието Атанас Славов се застъпи за преработване на проекта за промени в Конституцията в частта, която засяга служебните правителства. Той очерта няколко възможни посоки на развитие, като се отчетат и препоръките на Венецианската комисия.
Още: Президентът Румен Радев осъди атаката в Магдебург
Още: Киселова: Полагат се усилия за съставяне на правителство
Славов отново заяви, че в първоначалната версия на проекта на “Продължаваме Промяната - Демократична България” (ПП-ДБ) се предлагаше правителствата в оставка да изпълняват функциите на служебно до избора на ново редовно, каквато е практиката в редица европейски страни. По Nova News обаче той предложи и още възможни подходи, ако остане вариантът служебното правителство да се назначава от президента.
Кои хора да бъдат служебен премиер
“Редно е да има регламентация какви хора могат да бъдат служебен премиер или министри. Това следва да са лица, заемащи висши публични длъжности в съответния ресор и институция. Да е ясно, че не идват от катамарана от някой екзотичен остров, за да стават министри, например. Преди да се назначи служебно правителство е добре президентът да проведе консултации с парламентарно представените политически сили. Това би заложило много ясни стандарти и посока на действие”, заяви той.
Още: Правосъдният министър: Ядрото на конституционния проект е одобрено
Още: "Със символ на орел": Нинова обяви името на новата си партия
Още: БСП е превзета от Пеевски, но да не се забравя и влиянието на Борисов: Нинова с тъжна констатация
Атанас Славов подчерта, че изборът на нов главен прокурор може да се очаква най-рано през пролетта след промените в Конституцията. “Новият главен прокурор ще се избира през новия Прокурорски съвет, а министърът ще може да предлага кандидат, ако точката не бъде променена”, заяви той.
Правомощията на главния прокурор
Той коментира предложението за ограничения в правомощията на главния прокурор. "Системно се злоупотребява с функцията на този пост - не само от Гешев, но и от Цацаров и преди това Филчев. Имаме проблем на конституционно и законово ниво. Предложението е главният прокурор да не е свръховластен, а да има механизъм за отчетност и отговорност, като все пак остава ръководител на Върховната прокуратура и председател на Прокурорския съвет”, каза той.
Още: Шкварек: Все по-вероятно изглежда, че може да има редовно правителство
Още: Иван Костов: Имахме план за България, но той беше саботиран
Според него със заложения механизъм за избор на членове на Прокурорския съвет обществото ще има по-силно представителство и това няма да доведе до самозатваряне на системата, както в момента.
“Ще има още дебати докъде да бъдат ограничени правомощията на прокуратурата. Смятам, че тя трябва да се фокусира върху наказателния процес. Ние сме държавата с най-много прокурори на глава от населението, техният капацитет следва да бъде използван смислено", коментира той.
Още: Между гнева и надеждата: Политическата 2024-та през погледа на Боряна Димитрова (ВИДЕО)
Още: Стефан Янев: Визитата на Виктор Орбан е свързана с газа
Още: Шамар от Венецианската комисия за промените в Конституцията
Министър Славов отново отчете, че Венецианската комисия се изказва положително най-вече за промените, които са най-отдавна обект на обществени дебати - тези за съдебната реформа и гарантирането на независимостта на съда.
"Oптимист съм, че ще завършим конституционните промени, които да отговарят на всички стандарти за независимост на съда и отчетност на прокуратурата. Тези, които са правени в отговор на последователно давани препоръки, са в най-напреднала фаза. Там препоръките са изключително малко. Служебният кабинет, указите на държавния глава във връзка с назначаването на висшите магистрати, пораждат повече критики", коментира Славов.
Още: Ивайло Мирчев: Ако “опраскат” Конституцията, напускаме управлението
