Повече от две години се обсъждат законови промени, които да закърпят репутационните щети върху частните пенсионни фондове от факта, че те не могат да изпълнят задълженията, които са поели. Бившият министър на труда и социалната политика Бисер Петков беше принуден да признае, че две пенсии ще са по-малко от една, за да обясни защо се налага да се правят промените в законодателството, които да прикрият тези факти. Промените вероятно ще се гласуват от ресорните парламентарни комисии тази седмица.
Това заявяват четири граждански организации, които са изпратили критично становище по готвените промени до Народното събрание. Сдружение „Солидарна България“, Сдружение „Колектив за обществени интервенции“, Фондация “Документални” и колектива на сп. „Диверсия“ публикуват становището и под формата на отворено писмо, като призовават всички желаещи, които са съгласни с аргументите, да се присъединят към него преди изпращането му до депутатите.
На народните представители им предстои да гласуват ключови промени в социалното осигуряване в България, които се отнасят до втория стълб в пенсионната система, на който са възложени надеждите на българските граждани за получаване на достойни пенсии, посочват авторите на становището. Ограничаването на социални права на гражданите се очертава като тенденция в този състав на Народно събрание, подчертават те и изразяват надежди, че въпросните промени няма да бъдат пореден пример за тази тенденция.
„Смятаме, че сме длъжни да Ви обърнем внимание върху проблемните текстове в конкретния законопроект и върху дефектите на втория стълб въобще. Крайното решение и отговорността за последствията са Ваши“, пишат четирите организации до председателя на комисията по труда, социалната и демографската политика Хасан Адемов. Становището е оформено в осем точки.
Публикуваме ги без редакторска намеса:
1. Пенсията е „застраховка за дълголетие“. Неслучайно съществува терминология като „риск от преживяване“ – пенсията трябва да осигурява доход на хората над трудова възраст, докато са живи, дори когато живеят по-дълго от очакваното от експертите. Еднократното и разсроченото плащане на пенсионната добавка от частните пенсионни фондове – варианти, които са включени в обсъждания от Вас проект, НЕ СА ПЕНСИЯ. Това е амнистия на задълженията на частните пенсионни дружества. Пенсията може да бъде само пожизнена, в противен случай „рискът от преживяване“ на средствата в пенсионноосигурителната компания (ПОК) е риск, който се поема от осигурените лица!
Успоредно с това се отменя съществуващия чл. 165 от КСО, който гарантира получаването на пожизнена пенсия. Този текст разкрива, че оправданията на пенсионните дружества, че не разполагат с регламент за начина на изплащане на пенсионните добавки са били само предлог. Всъщност търсят начин изобщо да не изпълнят задълженията, които са поели. Волята на законодателя е била пределно ясна – пожизнено, докато е жив пенсионерът. Настояваме този член да остане. Няма нужда от „разнообразяване на пенсионните продукти“, пенсията не е продукт, а е покриване на осигурителен риск! Под благовидното прикритие на риториката за „правото на избор“ пред нас като работещи се открива съмнителната възможност да заложим на краткосрочни планове и по същество да бъдем лишени от пенсия от универсален пенсионен фонд (УПФ).
2. Условията за получаване на пенсионни добавки от допълнителните задължителни пенсионни фондове и техните производни е НЕДОПУСТИМО да се определят от частните пенсионни дружества в техните правилници! Този недъг на законопроекта е посочен и в становище на Комисията за финансов надзор. Ключовите правила следва да бъдат определени в Кодекса за социално осигуряване.
3. Според проекта, дружествата ще трябва да гарантират само размера на брутните вноски (чл. 131, ал. 2). Както подчертава КФН, „това означава предоставяне на ниска гаранция, особено при продължителни периоди с високи лихвени равнища, съответно повишена инфлация“. В същата посока е и становището на КТ „Подкрепа“, в което се настоява „да се гарантира размера на вноските минимум с добавения размер на инфлацията от момента на внасяне до момента на определяне на размера на добавката от УПФ“.
Вариантите пред Вас са:
А) Частното пенсионно дружество допълва средствата по партидите до размера на нетните осигуровки, които е получило. Т.е. внесли сме 5 лв. през 2002 г., ПОК ще допълнят наличните средства, но без таксите, които са взели от тези пари и които не са успели дори да компенсират с доходност. Следователно – получаваме по-малко от 5 лв.
Б) Частното пенсионно дружество допълва средствата до размера на брутните осигуровки, които е взело. Взели са 5 лв., връщат 5 лв. Колко губят осигурените лица, може да се прецени като имаме предвид, че инфлацията от януари 2002 г. до декември 2020 г. е 83%, според НСИ.
В) УПФ допълват до размера на взетите осигуровки с отразена инфлация до момента.
Г) Частните пенсионни дружества допълват до това, което ни обещаваха да получим, а именно пенсията от НОИ плюс добавката от УПФ да бъде по-голяма от пенсията от НОИ, която бихме получили без втория стълб.
Най-справедлив и най-изгоден за бъдещите пенсионери от УПФ е последният вариант. По проект обаче ще получат втория.
В допълнение, за да е още по-неизгодно за осигурените лица, но по-сигурно за частните пенсионни фондове, в проекта е заложен и рисков коефициент, с който ще бъдат редуцирани пенсионните добавки. Това е пореден реверанс към пенсионноосигурителните дружества, но за наша сметка.
Настояваме да бъде избран последният, описан от нас вариант на гаранция за осигурителните вноски, и да бъде премахнат т.нар. рисков коефициент. Настояваме също депутати и правителство ясно да заявят пред българските граждани, че този механизъм за гарантиране се налага, тъй като ще има немалко случаи, в които частните пенсионни дружества не са успели дори да запазят размера на средствата, които са иззели от осигурените лица, камо ли да са добавили някаква доходност!
4. Гаранции за всички осигурителни вноски – в предложената ал. 6 на чл. 127 е записано, че гаранцията за вноските, записана в чл. 131, ал. 2, няма да важи за лицата, които продължават да упражняват трудова дейност, след като вече им е отпусната добавка при пенсиониране. Споделяме становището на КТ „Подкрепа“, в което синдикатът напомня, че националната политика е насърчителна спрямо лицата, които могат и продължават да се трудят и след навършване на пенсионна възраст. Следователно зад този текст няма никаква друга логика, освен грижа за интересите на частните пенсионни фондове, пряко за сметка на осигурените. Настояваме последното изречение на предложения текст на ал. 6 в чл. 127 да отпадне.
5. Облекчен график за отказ от УПФ. С промени в чл. 4б се дава възможност за прехвърляне от частните пенсионни дружества в НОИ. За да може НОИ, т.е. държавният бюджет, т.е. ние като данъкоплатци, да поемем по-голяма част от задълженията на частните пенсионни фондове. Защото така НОИ ще поеме пълните задължения към тях, но ще получи само стопените поради несполуките на УПФ партиди.
Подкрепяме даването на еднократна допълнителна възможност за отказ от УПФ за хората, заблудени от заявленията (и бездействието) на досегашните правителства, че ПОК са изгодни за тях, каквато беше дадена до средата на настоящата година. Не само това – настояваме срокът да се удължи до края на 2021 г. Но не повече! Считаме, че следващото правителството, което и да е то, след изборите е длъжно да проведе широка публична разяснителна кампания за реалните ефекти от осигуряване в порочния втори стълб и след като всички български граждани са запознати с тях, да сложи край на възможността за закъснялото преместване в НОИ. Трябва ли ние като граждани, които сме се отказали от „услугите“ на пенсионните дружества, да покриваме загубите на тези, които съзнателно са решили да останат в УПФ? Те следва да понесат последствията от инвестиционния риск, който са поели с този свой избор.
В тази връзка категорично не приемаме предложението на КФН и БСП изборът между УПФ и НОИ да се прави до последния момент. Настояваме да бъде сложен край на източването на публичните средства в името на ограничаването на репутационните щети на частните пенсионни дружества.
Полукрачката към доброволност на избора трябва да се превърне в пълна крачка. На започващите тепърва своя трудов стаж трябва още в началото да се предложи да изберат как да постъпят със своята обособена част от вноска – да я дават в НОИ или в УПФ. При това изборът трябва да бъде напълно информиран. Всички срещу подпис да получават информационна листовка с официална държавна статистика и прогнози за очаквания размер на добавката от частните дружества и на очаквания размер на пенсията от НОИ.
6. Не е уточнено актуализирането и преизчисляването на пенсионната добавка в чл. 169д и чл. 169е на проекта. Записано е, че актуализацията ще се прави с половината от реализираната доходност. Какво се случва с другата половина и защо не се отразява цялата доходност върху размера на добавката? А когато доходността е отрицателна, т.е. фондът губи парите на пенсионера? Същият проблем създава и предвиденият начин на преизчисляване. Както посочва КФН, „предложеното решение е в ущърб на пенсионерите, тъй като те поемат основната част от инвестиционния риск“. Докога осигурените, данъкоплатците, пенсионерите ще поемат риска, а печалбите ще са за частните дружества? Актуализациите на пенсиите, отпускани от НОИ, винаги предизвикват недоволство, защото са ниски, макар и положителни. Тук се предлага актуализациите да са и отрицателни.
Това са решения с дългосрочни негативни ефекти. Настояваме както при актуализация, така и при преизчисляване на пенсионните добавки да бъде записано изрично, че новият им размер не може да бъде по-малък от вече определения.
7. Резервите ще се натрупват от осигурените лица. Проектът предвижда при пенсиониране средствата на новите пенсионери да се прехвърлят във Фонд за изплащане на пожизнени пенсии. Малцина ще разполагат с достатъчно средства за пожизнени пенсии въобще. Този фонд следва да формира резерв, от който да се покрива бъдещ недостиг на средства за изплащането на пенсиите. Как ще се натрупват резервите, ни казва чл. 192а, ал. 12, т. 1:. С парите на пенсионерите, когато доходността е такава, че наличните средства във фонда са над 105% от нужните, към момента, за покриване на задълженията към пенсионерите. Защо с тези пари да не се актуализират пенсиите, а да се покрива бъдещ недостиг, който е резултат от бъдещо некадърно управление на парите на пенсионерите? По този повод ще цитираме отново становището на КФН: „Това решение ощетява пенсионерите, тъй като между тях се споделя биометричния риск и съгласно проекта те носят в основната си част инвестиционния риск.“
8. Нелогични, непазарни, неикономически такси, удържани от пенсионните дружества. Ще разгледаме съществуващите и новопредложената такса, тъй като според нас е нужна генерална реформа в начина им на определяне.
А) Начална такса (чл. 201, ал. 1, т. 1) – това е такса, която се удържа от всяка месечна вноска на осигуреното лице. След постепенното ѝ редуциране, от 5% през 2015 г., тя вече е 3,75%. Проблемът обаче не е в размера, а изобщо в съществуването на таксата. Според обясненията на представители на частните пенсионни фондове в рамките на временна комисия на Народното събрание, проведена през 2015 г., това е такса за управление, т.е. за покриване на собствените им разходи. Включително в дебатите се привежда аргумент, че снижаването ѝ няма да позволи на новите компании в сектора да натрупат капитал. Трябва да Ви напомним, че таксите се плащат за извършена услуга. Тук услуга няма, взимат такса, само защото прибират пари. Настояваме тази противозаконна такса да бъде отменена. Ако това не бъде направено, през следващия мандат на Народното събрание ще призовем депутатите да дадат таксата на Конституционния съд, за да бъде обявена за противоконституционна.
Б) Инвестиционна такса (чл. 201, ал. 1, т. 2) – тази такса беше намалена от 1% на 0,75%. Приходите от нея би трябвало да са резултат от добрата работа на частното пенсионно дружество, а тя да се начислява само върху евентуална положителна доходност. Всъщност се начислява върху всички налични активи по партидата на осигуреното лице и то ежедневно, разбира се, пропорционално на дела на един ден като част от годината, така обаче се превръща в сложна лихва.
Ще илюстрираме до какво доведе това с отчета на едно от пенсионните дружества за 2008 г. По данни на Комисията за финансов надзор, универсалният му пенсионен фонд регистрира отрицателна доходност – минус 18,6%. Доходността му в доброволния пенсионен фонд е минус 23,5%. В същото време в отчета си същото дружество отбелязва ръст на печалбата с 60%, чиста печалба след облагане с данъци 7,2 млн. лв. Защото въпреки драматичната отрицателна доходност, то е събрало такси от осигурените лица в размер на 19 млн. лв. В тези финансови резултати няма никаква икономическа логика. Дружество, което губи парите на осигурените лица, регистрира огромен ръст на печалбата, благодарение на таксите, които законът му е позволило да удържа! Правилата на играта стимулират фирмите да правят губещи инвестиции, и то не за своя сметка, а за сметка на осигурените. Настояваме инвестиционната такса в УПФ да бъде формирана по подобие на инвестиционната такса при доброволните фондове (чл. 256, ал. 1, т. 3) – само върху реализираната положителна доходност. Ако и когато има такава.
В) Предложение за нова такса за изплащане на пенсионните добавки – проектозаконът предвижда въвеждане на още една такса в чл. 201, ал. 1, т. 3. Предвижда се тя да бъде в размер на 0,5%, отново върху всички активи в партидата. НОИ никога не е събирал такси за изплащане на пенсии. Изплащането е въпрос на организация на изпълнението на тяхното законово задължение, а именно: да се издължават на пенсионерите. Как уреждат вътрешната комуникация между служителите и звената им е дейност, за която отговарят съответните управляващи органи на тези дружества, а не услуга, поръчана от клиентите.
КФН предлага размера на таксата да се изчислява като процент от дохода от инвестициите, което е компромисен подход. Ние настояваме предложението за още една такса да отпадне! Компромисът с произволно, необосновано с нищо искане е също произволен и необоснован. Със същата “логика”, след година-две тези фирми ще пожелаят да си прихващат и такса за превеждане по банков път на хипотетичните “такси за изплащане”. Къде е границата на техните искания? Достатъчно средства са натрупали пенсионните дружества, за да могат да си позволят да изплащат добавките на пенсионерите с пожизнени пенсии.
УВАЖАЕМИ Д-Р АДЕМОВ,
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,
С гласуването на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване 2021 г. направихте недопустими реверанси спрямо частните пенсионни фондове, като признахте 12% трансфер, който държавата прави в периода 2009-2015 г., за част от пенсионната осигуровка и така намалихте отговорността на пенсионните дружества към осигурените лица. Вие предопределихте бъдеще, в което ние, данъкоплатците да поемем техните задължения, против всички установени правила. Тези от Вас, които въобще знаят какво гласуват, са запознати с факта, че 12-те процента трансфер от бюджета не правят държавата трети осигурител. Сега се налага НОИ, съответно данъкоплатците, да изплащат по-голяма част от пенсията на новите пенсионери, вместо частните пенсионни фондове. Настояваме да премахнете задължението, което ни вменихте в края на 2020 г., като отмените текста на новата чл. 70, ал. 10, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване.
„Промените, които Ви предстои да направите, не са безобидни. Изводите на временната комисия за проучване на финансовото състояние на пенсионноосигурителните дружества и управляваните от тях универсални и професионални пенсионни фондове и прилагането на регулаторната рамка към Народното събрание през 2015 г. сочат, че за срока на съществуване на пенсионните дружества доходността им е отрицателна! Вие го констатирахте преди шест години. Не натоварвайте българските работещи с допълнителни тежести, за да спасите печалбите на частните пенсионни дружества. Това няма да Ви бъде простено“, завършва писмото до депутатите.
