2022-ра бележи траен спад на обществено доверие в институциите - пряк резултат от перманентната конфронтация и невъзможността да се намери изход от политическата криза. Ситуацията е уникална не с това, че хората споделят неудовлетвореност от дейността на отделна институция, а с това, че негативната тенденция засяга вече всички аспекти от управлението на страната, сочат данни от последното проучване на "Алфа рисърч".
Още: Кирил Петков към Пеевски: Реално ставаш г-н Никой на световната сцена!
Още: Партията на Макрон изключва групата на Пеевски от редиците си в Европарламента
Данните са от национално представително проучване, част от регулярния мониторинг на Алфа Рисърч. Проведено е в периода 1 – 13 декември 2022 сред 1023 пълнолетни граждани от цялата страна, чрез пряко стандартизирано интервю с таблети. Използвана е двустепенна стратифицирана по регион и тип населено място извадка с квота по пол, възраст, образование. Публикувано е на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства.
Всички основни субекти на управлението се възприемат като съвкупно отговорни за невъзможността страната да посрещне предизвикателствата на кризите.
Сформираното след вота през октомври 48-о Народно събрание е първото, което стартира дейността си с минимално обществено доверие от 7% срещу 63% недоверие. За последните 13 години подобно отношение е регистрирано единствено в края на 42-ро НС, излъчило правителството на Пламен Орешарски (8% доверие срещу 65% недоверие).
Два месеца след предсрочните парламентарни избори, партиите и техните лидери също попадат в спиралата на намаляващо обществено доверие. Тенденцията засяга всички основни политически играчи. Проучването регистрира още по-голям отлив от намеренията за участие в избори и респективно, загуба на подкрепа от всички политически сили.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Пеевски: Вече няма почетен председател на ДПС
Още: Илхан Кючюк: Пеевски посяга на партията ДПС и на гражданското общество
Ако следващата неделя се провеждат избори до урните биха отишли едва 35 на сто от имащите право на глас пълнолетни българи.
15.2% все още не са се оттеглили от групата на активните гласоподаватели, но са силно разколебани коя партия да подкрепят. Сред тях се открояват привърженици на партии, които останаха извън парламента, но също и такива на сравнително нови политически формации като „Продължаваме промяната“ и „Български възход“.
Макар намеренията за гласуване да възпроизвеждат структурата на парламентарния вот от 2-ри октомври, нагласите на избирателите показват силно разочарование от работата на всички парламентарно представени партии, тенденция към спад в избирателната активност и като следствие - възможност за неочаквано разместване на позиции при скорошни предсрочни избори, посочват от "Алфа рисърч".
Още: Санитарен кордон: Балканска либерална мрежа призова за изолирането на Пеевски в ЕП
Още: ДПС на Пеевски провежда извънредна национална конференция в НДК
Оценка за дейността на институциите
Макар да запазва позицията си на най-одобрявана политическа фигура, рейтингът на президента Румен Радев също ерозира. Причина за това е конфронтацията с партиите, както и нетипичната за президентската институция отговорност за действията на изпълнителната власт. За първи път от избирането на Радев на този пост ножицата между доверие и недоверие се затваря до два пункта. От началото на втория му мандат през февруари до декември положителните оценки спадат от 51% до 36%, а отрицателните нарастват от 23% до 34%. Подкрепата си за президента оттеглят жители на областните градове, младите и средни поколения.
Отношението към назначеното от президента четвърто служебно правителство е силно поляризирано. Кабинетът получава одобрение от 24% и неодобрение от 29%, а служебният премиер Г. Донев – 24% одобрение срещу 22% неодобрение. Мнозинството от членовете на кабинета и тяхната дейност са непознати и всеки втори пълнолетен българин не е в състояние да изрази мнение за работата им.
Оценка за годината и очаквания за 2023
България изпраща година на ескалираща политическа и икономическа криза, в условията на безпрецедентна военна агресия в Европа, с разделено и поляризирано общество, с избледняваща надежда политиците да излъчат отговорно правителство, способно да постигне значими национални цели.
Разбираеми на този фон са песимистичните очаквания за 2023г. От 1998г., откакто "Алфа Рисърч" следи този индикатор, нивото на личен оптимизъм (34%) е третото най-ниско след икономическата криза от 2009 -2011г. Дори и в бурните политически 2016-2017, дори по време на Ковид пандемията от 2020, традиционният новогодишен оптимизъм и мобилизация на българите не са спадали под 50-55%. В края на 2022 те обаче бележат срив от 20 процентни пункта.
Ако по отношение на личния живот, особено сред младото и средното поколение, има и оптимисти, то очакванията за света и за България през 2023г. са почти единодушно негативни. Едва 20% се надяват на позитивно развитие за Европа и света, разчитайки на скорошен край на войната в Украйна. 27%, предвиждат да се запази сегашното положение и конфликтите да не се разраснат, но всеки втори се опасява от негативен развой.
Ако негативните очаквания на лично и глобално ниво са между 27% и 50%, то очакванията за страната бият рекорд по песимизъм – 58% очакват 2023г. да бъде по-лоша, едва 18% се надяват на цялостно позитивно развитие.
Политическата безпътица, в която навлезе България с каскадата от предсрочни избори, взаимния блокаж между партиите, довел до неспособността да се излъчи редовно правителство, както и икономическите тревоги на хората, имат основен „принос“ за тези оценки. Показател за това е фактът, че по този въпрос вижданията на почти всички социални групи съвпадат. 64% са на мнение, че икономическата ситуация у нас се влошава, което заедно с политическата криза, поражда всеобщо споделен обществен песимизъм, който чертае бъдеще на късите хоризонти.
Дума на 2023
В година на крушения на много лични надежди, национални разочарования, съпреживян ужас от войната и от хилядите загубени и разбити животи, очакванията за 2023г. няма как да не бъдат пъстър калейдоскоп от упования и опасения, коментират от "Алфа рисърч".
Помолени да назоват с една дума очакванията си за новата година, 38% от българите избират думата надежда, 24% - тревога 21% - оптимизъм, 7% - страх. Ако все още е валидно правилото, че могат да се самоорганизират и измъкнат от кризите онези общества, в които надеждата и солидарността доминират, оптимизъм ще има и за българското общество.
Още: "Алфа Рисърч": Рекордно нисък рейтинг на Румен Радев, ПП с 6% зад ГЕРБ
