Положителна равносметка за доверието към премиера Борисов и електоралните позиции на ГЕРБ в края на българското председателство на Съвета на ЕС, показва регулярното тримесечно проучване на Алфа Рисърч. Успоредно с това, нарастващата активност от страна на опозицията, проблемите в социалната сфера и периодично изострящите се вътрешно-коалиционни противоречия, очертават някои симптоматични промени в общественото мнение, които по всяка вероятност ще търсят своето развитие в есенния политически сезон.
Още: Кирил Петков към Пеевски: Реално ставаш г-н Никой на световната сцена!
Още: Партията на Макрон изключва групата на Пеевски от редиците си в Европарламента
Електоралните нагласи за евентуален парламентарен вот се запазват без съществени промени. ГЕРБ постига ръст от 1.5% спрямо март и остава първа политическа сила (24.5%), следвана от БСП (20.1%). Обединените патриоти отбелязват лек спад (до 5.0%) и почти се изравняват с ДПС (4.9%). С 2.2% подкрепа Воля е под 4%-та бариера. Със същата начална подкрепа от 2.2% стартира новосъздаденото обединение Демократична България. Делът на нежелаещите да гласуват нараства до 34.6%, а 6.1% търсят друга политическа сила. Високият дял на хората, усещащи се непредставени от настоящите парламентарни партии, показва, че въпреки неуспешните опити от последните години, все още има потенциал за нови политически субекти.
Президентът продължава да е политикът с най-висок рейтинг в държавата (54%), но в сравнение с март губи 5 процентни пункта. Отливът на подкрепа не се отразява на негативните мнения, които се запазват около 10 на сто, но се увеличава делът на колебаещите се в преценката за неговата дейност.
Сред партийните лидери Б.Борисов запазва най-високо доверие (37.2%, ръст от 1.6%), следван от Красимир Каракачанов (25.2%) и Корнелия Нинова (23.3%). Както най-рейтинговият министър на Обединени патриоти, обаче, така и лидерът на БСП, губят популярност в сравнение с месец март. Традиционно ниският рейтинг на В.Сидеров спада с още 2%. Единственият от националистите, който бележи ръст – и като министър, и като партиен лидер – е Валери Симеонов (16.4% - ръст от 5 на сто). Сумарно взето обаче разногласията вътре между националистите, както и с големия коалиционен партньор, водят до отстъпление в електоралните им позиции.
Правителството запазва привържениците си практически без промяна (20% одобрение). Успешният край на Европредседателството намалява критиците му с 2 на сто, но общественият отзвук след бягствата на затворници и убийството на един от тях, катастрофата с военния хеликоптер и протестите на майки на деца с увреждания, му костват и 1% спад на привърженици. Подкрепата за кабинета се разколебава и от липсата на сериозни промени и резултати в базови за социалната инфраструктура сектори като здравеопазване, образование, правосъдие, сигурност. Конюнктурните решения неутрализират моментните напрежения, но оценките за работата именно в тези направления изпъкват с високата си критичност.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Пеевски: Вече няма почетен председател на ДПС
Още: Илхан Кючюк: Пеевски посяга на партията ДПС и на гражданското общество
Томислав Дончев, Лиляна Павлова и Екатерина Захариева са тримата министри с най-висок рейтинг. През юни външният министър измества от тройката военния, който заради ръста на негативните мнения след трагичния инцидент край Пловдив, минава на пета позиция. Подкрепата от майките на деца с увреждания за Бисер Петков води до леко подобряване на неговите позиции. Другата значителна промяна през юни е с негативен знак. Сериозен спад е налице при вътрешния министър Валентин Радев, въпреки че проучването е провеждано на терен преди вота на недоверие.
Няма промяна в отношението към основните държавни институции. Имайки предвид дългогодишния устойчиво нисък рейтинг на Народното събрание, си струва да се отбележи първият слаб ръст в одобрението му от началото на мандата, както и повишеното одобрение за Председателя на парламента Цвета Караянчева (което достига 24%). Главен прокурор, съд и полиция остават с критично ниски нива на доверие.
Периодът март-юни беше наситен с интензивни политически събития, фокусирали медийното и обществено внимание както със значимостта си, така и с конфликтния си потенциал. Влиянието им намира отражение в динамиката на подкрепата за политическите партии и лидери, но и в оценките на общественото мнение за всяко едно от тях:
Още: Санитарен кордон: Балканска либерална мрежа призова за изолирането на Пеевски в ЕП
Още: ДПС на Пеевски провежда извънредна национална конференция в НДК
Европейската перспектива за Западните Балкани и срещата на върха в София са сред най-високо оценяваните събития през последните месеци (55%). Мнозинството от българите (54%) са убедени, че регионът ни ще бъде по-стабилен и сигурен, ако ЕС има решаващо влияние в него. Като резултат, второ поредно тримесечие одобрението за ЕС не слиза под едни от най-високите регистрирани стойности (60%)
Ако на Западния фронт Борисов печели успехи, то на Източния своеобразното символно състезание между премиер и президент, поне за момента, е в полза на последния. Въпреки че нито един от двамата висши държавници не успя да посочи конкретни резултати от посещението си в Русия, 43% от българите са убедени, че Румен Радев е бил успешен и е постигнал позитивни резултати, докато за Борисов така смятат едва 26%.
Темата „Белене“ продължава да разделя българското общество. 30% са на мнение, че атомната централа задължително трябва да бъде построена, но за мнозинството икономическият фактор е решаващ – според 59% проектът си струва да се реализира само, ако е икономически изгоден. Аналогична е ситуацията и по отношение на евентуални рискове, свързани със строежа на централата. 30% нямат притеснения, но 69% изказват едни или други опасения. Сред тях най-съществени са рисковете от аварии и екологично замърсяване (46%), следвани от финансово икономическите (29%), геополитическите (23%), вътрешно-политическите (20%). По-младите хора, гледащи на проекта през призмата на по-дълъг житейски хоризонт, както и тези с по-високо образование, са много по-склонни да отчитат нивата на риск и да се въздържат от подкрепа за проекта.
Началото на летния сезон е време и за летни планове. Макар обичайно разглеждани само в рубриката „развлечения“, тези планове са важен индикатор, първо, за икономическото благосъстояние и съответно, за нивото на икономически оптимизъм, който движи редица от най-важните сектори у нас и второ, за личните приоритети на българите. Изследването показва, че въпреки ръстът на доходите, планираната лятна икономическа активност почти не се различава от миналогодишната. С 1.4% нараства делът на възнамеряващите да почиват в България, за сметка на почти аналогичния спад на планиращите почивка в чужбина. Общо 3.4% или около 200 000 домакинства възнамеряват да отдъхват и на двете места - и в страната, и извън нея. Плановете за по-малки (13.2%), или по-големи ремонти (4.4%) също остават в рамките на миналогодишните, потвърждавайки сдържаността в личните инвестиционни планове.
По отношение на приоритетите, впечатление прави ръстът от 9.2% на 13.2% на хората, които очакват срещи с близки, деца, внуци, живеещи извън България. Този ръст е изключително показателен за значителните демографски промени в обществото - всяко осмо българско домакинство е засегнато от миграцията, което не остава без психологически и емоционални последици. Позитивно е нарастването в дела на хората, които възнамеряват да спортуват активно (от 4.4% на 6.2%), което е в синхрон с общата тенденция за по-активен и здравословен начин на живот през последните години, особено сред по-младото поколение. За втора поредна година най-нисък, но все пак с минимален ръст (1.8%) остава делът на хората, които планират участие в курсове за повишаване на образование или квалификация. Предвид проблемите с работната сила у нас, този слаб интерес е сериозно предизвикателство и пред образователните институции - било то училища, университети, или школи. Всички те биха могли да предоставят много по-широка палитра от образователни възможности, насочени към младите хора, позволяващи им да повишат личните си шансове за добра работа и заплащане.
Изследването е част от регулярния тримесечен мониторинг на обществените нагласи, провеждан от агенция Алфа Рисърч. Проучването е национално представително и е реализирано в периода 17 – 25 юни 2018г., чрез пряко стандартизирано интервю лице-в-лице, сред извадка от 1017 души, формирана по метода на стратифицираната двустепенна извадка по тип населено място с квота въз основа на признаците възраст, пол и образование.
