България изглежда е предотвратила опасността от банкова криза в най-бедната страна на ЕС, но анализатори предупреждават за продължаваща политическа нестабилност, отбелязва АФП.
Съобщения за проблеми в третата и четвъртата най-големи банки в страната - Първа инвестиционна банка (ПИБ) и Корпоративна търговска банка (КТБ)предизвикаха масово източване на средства от тях миналия месец. В понеделник обаче Централната банка заяви, че банковият сектор "функционира нормално", след като Европейската комисия одобри плановете на правителството да укрепи банковата система с 3,3 милиарда лева държавна помощ.
Икономисти са на мнение, че рисковете за банковия сектор, или за макроикономическата стабилност на България са ограничени. "Няма хронични проблеми (в банковата система)", заяви във вторника Георги Ганев, икономист от базирания в София Център за либерални стратегии, като добави, че като цяло банковата система "изобщо няма проблем с ликвидността".
"За сега това изглежда са изолирани събития и има малко признаци за системен стрес в българския финансов сектор", добавя базираната в Лондон Capital Economics, отбелязвайки, че одобрението от ЕС на помощта "би трябвало да успокои страховете от епидемия".
Междувременно нямаше повторение на опашките от миналата седмица на паникьосани вложители пред банките в София.
Горчиви спомени
Източването на ПИБ дойде след разпространяването на съобщения онлайин и чрез мобилните телефони, в които се твърдеше, че тя е в бедствено положение. Дни преди това ЦКБ беше подложена на обвинения в медиите, че е замесена в лошо кредитиране. За българите това извика горчивите спомени за банковата криза от 1996-97 г., когато опасенията за ликвидността предизвикаха банков срив, обявяването на 14 банки в несъстоятелност и хиперинфлация.
Страната избягна фалит чрез наложения от МВФ валутен режим, който защитава местната валута – лева, привързвайки я към еврото при фиксиран лихвен процент и задължението Централната банка да обезпечи всички пари в обращение и по всяко време с достатъчно златни и валутни резерви.
Анализаторите смятат, че сегашната ситуация е различна от кризата през 1997 година. Банковият сектор в България е "добре капитализиран и ликвиден", посочва МВФ, в духа на подобни уверения от страна на Европейската комисия и чуждестранни банкови анализатори.
Две трети от 29-те банки в България са чуждестранна собственост, а системата се радва на висока ликвидност от над 26 на сто и на обща капиталова адекватност от над 20 процента.
"Разликите с 1997 г. са фундаментални. Тогава България беше слаба, имаше много ниски резерви в чуждестранна валута", каза Николай Василев, бивш министър на икономиката и управляващ партньор в Expat Capital със седалище в София.
Икономисти и политици подчертават ниския публичен дълг в размер на около 18 на сто, както и успешното пускане в четвъртък на емисия еврооблигации за 1,5 млрд. евро при годишна лихва от малко под 3,1 на сто.
Политическа несигурност
Докато България може да бъде определена като икономически сигурна, несигурната политическа ситуация със сигурност ще предизвика напрежение и още по-голям спад на доверието в обществените институции, посочват анализатори.
След само 14 месеца правителство на малцинството на премиера Пламен Орешарски е на път да подаде оставка в следващите седмици, след като загуби подкрепа в парламента. Новите общи избори най-вероятно ще се проведат на 5 октомври и се очаква да върнат на власт консервативната партия ГЕРБ, свалена през февруари 2013 след общонационални протести.
"Кризата на доверие в банковата система на България би трябвало да е овладяна, политическата несигурност ще продължи", се посочва в анализ на BNP Paribas.
"Правителството е смазано от нарастващото обществено недоверие в него и това води до катаклизми", предупреждава икономистът Ганев.
