Как се е развил Пловдив в периода от 1886-а до 1944-а година и каква е ролята на местната власт за неговия подем? Това разкрива нов годишник, издаден от Регионалния исторически музей в града. Изданието е озаглавено „Ролята на община Пловдив за развитието на града през периода 1886-1944-а година“. То е с обем от 304 страници и пловдивчани могат да си го закупят от Информационните центрове на музея, като цената му е 8 лева.
Това е 12-тата книга от поредицата на музея, обяви при представянето й директорът на Регионалния исторически музей Стефан Шивачев, който е автор на историческата книга. За първи път в нея е включено само едно монографично научно издание.
„Книгата е плод на един доста дългогодишен труд и на един доста дългогодишен интерес на проблематиката на общинското самоуправление конкретно през периода на капитализма или в случая периода от 1886-а до 1944-а година“, заяви при представянето й директорът на Регионален исторически музей – Пловдив Стефан Шивачев. Той уточни, че е избрал да представи този период от развитието на града, защото тогава се поставят основите на общинското самоуправление в България. „Преди Съединението Пловдив е столичен град и като столичен град има шанса и възможността да бъде обгрижван от цялата държава, наречена Източна Румелия“, обясни Шивачев.
По времето на Освобождението София е осемхиляден град, а през 1944-та година вече надхвърля вече 300 000 души, което означава, че има над 30 пъти увеличение на населението. В Пловдив от 33 000 души те се увеличават на 118 000, което над 3 пъти. Съпоставено между двата града се оказва, че София има 10 пъти по-високи темпове на развитие.
В този период Пловдив е град без градоустройство. Град, в който има някои много интересни сгради като джамии, бани и успоредно с това улици на принципа на сокаците – прашни през лятото и кални през зимата. Град, който няма водоснабдяване и пловдивчани пият вода от едни сакаджии, както ги наричат тогава, тоест едни цигани, които с едни кожени мехове взимат вода от Марица и я разнасят по къщите.
„Когато през 1882 година Херман Шкорпил прави едно изследване буквално казва: не съм срещал място с повече бактерии, колкото са тези кожени мехове. Представяте си каква вода пият. Няма никаква канализация. Всички отходни води се изливат в дворовете. Ако тук-таме има запазени части от Римска канализация те отвеждат до края на улицата, тоест до никъде. Разбира се няма осветление. Няма транспорт. Няма никакво градоустройство, тоест всичко се строи на принципа на това хрумнало му на някой да си прави къщичка и той си я прави както си иска“, допълва Шивачев.
Чак след края на периода, през 1944 година Пловдив вече е град, който има водоснабдяване с вода от Родопите, така наречения Сотирски водопровод, който докарва от басейна на Тъмръшката река чиста вода. Още с построяването на водопровода всеки пловдивчанин има на ден по около 300 литра вода. Градът вече има и градоустройствен план на архитект Шнитер в периода от 1896-а до 1942-43 година и с втори градоустройствен план на немския професор Херман Янсен, който е направен през 1944 година. Тогава Пловдив е електрифициран, започва да се изгражда и канализация. Изградени са и основните диги на река Марица. И най-важното – градът става различен, придобива европейски облик.
