„По данни на Асоциацията на индустриалния капитал около 21 на сто от българската икономика може да бъде квалифицирана като сива. Този процент е дял от брутния вътрешен продукт /БВП/. Той означава, че над 23 млрд. лв. от недекларирани дейности се случват „на сиво“ и по никакъв начин не стигат до облагане с осигуровки и с данъци. Това е една пета от целия ни БВП.“
Това заяви днес в Плевен президентът на КНСБ Пламен Димитров. Заедно с него в града дойдоха лидери на няколко синдикални федерации и национални секретари на КНСБ. Повод за посещението им беше започналата преди няколко седмици кампания на Независимите синдикати „Сивото убива!“, която ще бъде представена в цялата страна.
„Този „сив“ капитал генерира огромни „сиви“ обороти, „сиви“ потоци, които определят възможността да се плаща на „сиво“ и на „черно“. След това се появява явлението „недеклариран труд“, „сива заетост“, наемане без договори и др.“, допълни Пламен Димитров.
Той съобщи още, че недекларираната заетост в България е около 16 на сто от общата. Тя е по-ниска от някои държави в Източна Европа – в Полша е 38 на сто, в Румъния е около 29 на сто, в Словакия е около 16,7 на сто, а средно за ЕС тя е 11 на сто.
„Усилията, които всички ние полагаме за изсветляване на сивия сектор в икономиката, дават известен резултат. Той обаче не е толкова, колкото ни се иска. В Плевен най-много нарушения по трудови правоотношения, констатирани от Инспекцията по труда през миналата година, са в сектора „строителство на съоръжения“ – 90 случая. Градът е на второ място – след София, по брой на нарушенията в този сектор“, съобщи още Пламен Димитров.
„За нас барометър за сивата икономика са сигналите, които гражданите подават – допълни Борис Петков, директор на плевенската Инспекция по труда. – За цялата система на Главна инспекция по труда постъпват годишно около 12 000 сигнала. При нас в Плевен те са около 350-360 сигнала на година. За полугодието на 2019 г. имаме постъпили 170 сигнала. Те са свързани предимно с неполучени трудови възнаграждения, със „заплати в плик“ или със сключени договори за четиричасов ден, а работа на пълно работно време. Тези изкривявания на нормалната икономика са в ущърб както на работещите, така и на цялото общество.“
