"Таланта" от Разград, който победи Карл Люис и стана най-бързият бял мъж в света, но падна в бездната на изкушенията

"По следите на забравените" е спортна рубрика на Actualno.com, в която търсим историите и съдбите на спортисти, останали в сянката на времето.

През 2023 година в България гостува един от най-великите спортисти в историята - Карл Люис. Носител на 9 олимпийски титли, 8 златни медала от планетарни шампионати и три световни рекорда в четири дисциплини – 100, 200 метра, скок дължина и 4x100 метра. Награден с приза "Спортист на века" с причина. Хиляди хора се изредиха за снимка с тази легенда на леката атлетика, който е оставил несравним отпечатък на пистата. Но със сигурност се броят на пръстите на едната ръка тези, които, докато са се снимали с него, са си помислили как великият Карл Люис сведе глава пред един българин.

Николай Антонов: Най-бързият бял мъж на света

В на края на 80-те години на световната сцена изгрява нова звезда в спринта – Николай Антонов. Запознал се с "Царицата на спорта" още на 9-годишна възраст, младият Николай специализира подготовката си в спринта на 200 метра. Успехите му в юношеските години само подсказват какво следва за момчето, което става известно с прякора "Таланта". На европейските първенства 1988 г. в Будапеща и 1990 г. в Глазгоу Антонов става вицешампион на 200 метра. Второто място не му се нрави и той доказва това само година по-късно в още по-жестока конкуренция.

През 1991 г. Николай Антонов става световен шампион на 200 метра в зала, а през лятото поставя нов национален рекорд по време на Световното първенство в Токио. Той пробягва дистанцията за 20.20 секунди, което му отрежда 7-а позиция на финала. Шестимата състезатели пред него са тъмнокожи, което му печели прозвището "най-бързият бял мъж на планетата", а резултатът му е трети във вечната ранглиста на Балканския полуостров и на 0.05 секунди от тогавашния световен рекорд в дисциплината.

Денят, в който Карл Люис се преклони пред Антонов

През 1992 г., по време на шампионата в Генуа, Антонов стига до така чаканата европейска титла. Същата година, пак в зала, побеждава последователно световния рекордьор Бруно Мари-Рос от Франция и великия Карл Люис. В момента, в който пистолетът гръмнал, дори самият Антонов не предполагал, че американецът няма да може дори да го доближи. Българинът го побеждава с цял метър, а след финала се случва нещо невиждано. Люис, който обикновено не поздравява никого и е "леден" към конкурентите си, се обръща и подава ръка на Антонов в знак на преклонение.

Ники вече е звезда! Това са и точните думи на мениджъра му, който му съобщава новината, че от "Найк" му предлагат договор за 200 000 долара. Парите не впечатляват атлета ни, който вече прибира големи суми за успехите си, но пък е горд от признанието. Следващото състезание на Антонов е в Германия, където залата е пълна с плакати с лика му. Организаторите на турнира го качват в мерцедес кабриолет и правят почетна обиколка на фона на хилядите аплодисменти. Антонов е свален на старта, където го чакат съперниците му. Чул сигнала на пистолета, той се изстрелва като куршум. Още около 120-ия метър вече е отстранил конкуренцията, а 20 метра преди финала е вдигнал ръце в знак на победа. Той е на върха на света!

Директен полет от върха към бездната

От Германия хваща полет за София, където започва безкрайният купон... който наистина няма край. Много пари, алкохол, коли – Николай Антонов е един от най-богатите хора в България. Години наред схемата е следната – запои, контролирано пиене, турнир, запои, контролирано, турнир. Така един от най-великите ни спортисти влиза в омагьосания кръг на изкушенията. Това веднага дава "резулат". Той не успява да се класира за Олимпийските игри в Барселона през 1992 г. и преминава към скока на дължина, където става републикански шампион. Резултати му обаче не са достатъчни за класиране на Световното първенство. Следват няколко години, в които се бори с тежки травми, заради които пропуска множество състезания.

Липсата на големи победи и раздялата със съпругата му през 1996 година го довеждат до тежка депресия, която се опитва да превъзмогне с алкохол, наркотици, фатални жени и хазарт. За жалост този "опит" продължава цели 25 години. Освен алкохола и наркотиците, той стига по-далеч - въоръжени грабежи, побоища, психиатрични клиники и затвор. Прекарва повече от година в психиатрични клиники и затворническата лудница в Ловеч, но дори това не успява да го спре. През 2003 година му се ражда дъщеря, която се налага да остане в кувьоз. Това го тласка към опит за самоубийство. Спасяват го, но дори това не променя живота му и той продължава със саморазрушителния начин на преживяване.

Животът между славата и забравата

Върнал се в Разград при майка си, изгубил всичките си приятели, пенсионер по болест – това е ежедневието на бившия шампион през 2014 г. На 46 години, но живял като за три живота. След кратки периоди на осъзнаване, отново попада в омагьосания кръг на алкохола, наркотиците и безсънните запои. Принудително е настаняван в психиатрични клиники, но всеки път след излизането си се връща към старите пороци.

Така Антонов покори световната атлетика в разцвета на силити си, спечели титли и натрупа огромно богатство, но преходът от желязната дисциплина към хаоса на новото време го завлича в бездната. Парите изтичат между пръстите му в нощните клубове, а славата му остава блед спомен. След години на върха, Николай Антонов стига дъното – живее в бедност в едно мазе, медалите му са отдавна забравени, разменени за чашка алкохол. Мнозина биха се зачудили кой е виновен за този кошмар. Държавата, която не се грижи за шампионите си? Или пък преходът, който промени съдбите на хиляди? Или самият той? Въпросите остават без отговор. Остава и споменът за един талант, който летеше по пистата, но не успя да избяга от себе си...

Най-голямата победа на "Таланта" дойде извън стадиона

Тази история все пак има положителен край. Повратният момент в живота на Антонов идва през 2018 година, когато среща управителя на терапевтичен център "Жива" Александър Илиев. Той постъпва там и променя мисленето си за добро. "Таланта" не просто връща волята си за живот, а и се учи как да го живее пълноценно, подкрепян от своите дъщеря и майка. Няколко години по-късно, Антонов гледа на старите си навици като на ценен урок. Някогашният начин на мислене е останал в миналото, заедно с постиженията му, и днес той живее с нови навици, които носят щастие на него и всички около него.

Историята на Николай Антонов е пример за това, че животът минава неусетно като спринт, но всъщност е цял маратон. "Таланта" прелетя през върховете, а после падна в бездната, но все пак намери сили да се изправи. Някога най-бързият бял мъж на света, днес той е победител в най-важното състезание в живота си – това със самия себе си. Миналото му носи слава и болка, но настоящето и бъдещето му принадлежат. Така, макар и победил един от най-великите спринтьори в историята, най-голямата победа на Николай Антонов не идва на пистата, а в живота.

Автор: Дария Александрова

СНИМКИ: Списание АТЛЕТИКА