"Пас към миналото": Полет към една мечта

"Пас към миналото" е спортна рубрика на Actualno.com, в която връщаме лентата назад, за да ви разказваме интересни спортни истории от миналото.

Още: Доминация! Усик запази титлите си след показно срещу отчаяния Фюри

Още: Владимир Зографски с отлично представяне за Световната купа, доближи рекордния си резултат

Всеки човек има поне една голяма мечта в този живот. Някои успяват да я сбъднат, други не. Важното обаче е всеки да се стреми към постигането на своята мечта, на своя блян в живота. Колкото и да е трудно и да изглежда непосилно. Колкото и останалите да се опитват да те разубедят и да ти вменят, че няма начин, че не ставаш, че не си достатъчно добър.

Такава е и историята на англичанина Майкъл Дейвид Едуардс. Със сигурност името не говори много на болшинството от феновете на спорта. Но пък прякорът. Прякорът му остава завинаги в историята на световния спорт и най-вече на Олимпийските игри.

Още: Реваншът с Усик ще струва на Тайсън Фюри повече от поредна загуба

Още: Ще гледаме ли Усик - Фюри 2 в БГ ефир?

От малък Майкъл Едуардс мечтае за Олимпийските игри 

Майкъл Едуардс се ражда в началото на декември 1963 година в Челтнъм. Още от малък получава прозвището „Еди“ заради фамилното си име. Той се запалва по ските като дете, а голямата му мечта са Олимпийските игри.

Еди е един от талантливите скиори на Великобритания, но въпреки огромните си усилия не успява да влезе в националния отбор на страната. Поради тази причина решава, че ще постигне мечтата си по друг начин. Така започва и едно от най-невероятните пътешествия към славата в историята на британския спорт.

Еди иска на всяка цена да участва на Олимпийските игри. След като не успява да попадне в националния отбор по ски, той решава да се насочи към друг зимен спорт – ски скоковете. Причината е, че по онова време Едуардс е единственият британец, който се състезава в тази дисциплина.

Още: Боксът на годината: Усик срещу Фюри 2 - всичко, което трябва да знаете за излъчването на боя

Още: От загуба в Пловдив до абсолютен шампион в света: Боксовите успехи на Усик тръгват от България

Еди има сериозни проблеми

Англичанинът събира всичките си пари и заминава за Щатите, където тренира под ръководството на Джон Вискъм и Чък Бергхорд в Лейк Плесид. Еди използва екипировката на Бергхорд, тъй като семейството му няма финансова възможност да му осигури негова и той разчита единствено на собствените си средства. Едуардс трябва да носи по шест чифта чорапи, за да могат обувките на треньора му да му паснат.

Друг проблем пред бъдещата звезда е фактът, че той тежи около 82 килограма – с 9 повече от втория най-тежък скачач. Освен това страда от далекогледство и носи огромни очила под ски маската си, които се запотяват от голямата надморска височина. Последният и най-голям проблем пред Еди е липсата на средства. Все пак той успява да счупи британския рекорд за най-дълъг ски скок до момента и, благодарение на тежки тренировки всеки ден, подобрява собственото си представяне.

Квотата за Игрите в Калгари през 1988 

През зимата на 1987 година Едуардс работи като зидаро-мазач във Финландия, за да може да изкарва пари, но също така и да тренира. В страната той живее в психиатрична клиника, но не като пациент, а за да спестява всичко каквото изкара в преследване на своята мечта. Най-накрая Еди получава така чаканото обаждане. Той ще представлява Великобритания на Световното първенство в Бавария.

По онова време постигнатото от Еди до момента е невероятно, особено за човек, който се самоиздържа, а няма държавна подкрепа. Представянето му в Западна Германия е достатъчно той да получи квота за Олимпийските игри в Калгари през 1988-а.

Всички гледат великобританеца 

Еди попада под светлините на прожекторите още с пристигането си в Канада. Много специалисти са категорични, че той няма място на Олимпийските игри. Наистина на Едуардс му липсват доста неща, с които могат да се похвалят топсъстезателите, но пък той компенсира със своята решителност да успее.

В Калгари Еди се изправя срещу най-добрите в ски скоковете в света. Той завършва последен, както на 70-метровата шанца, така и на 90-метровата. За някои това е срамно и унизително, но за Едуардс това е едно вълнуващо, невероятно постижение – сбъдната мечта.

Въпреки слабото си представяне, Еди Едуардс става любимец на публиката. Феновете го обожават заради неговия весел характер и голямата усмивка, която краси лицето му. По време на последния му скок от 90-метровата шанца всички са притаили дъх. Еди пък се готви за най-важния скок в живота си. Той полита и успява да се приземи.

Раждането на Еди Орела 

Постижението му от 71 метра чупи британския рекорд за най-дълъг скок. То остава №1 в класацията до 1 септември 2001-а, когато е подобрено от Глин Педерсен, който преодолява 113 метра. И до момента Еди Едуардс е на шесто място в историята на Великобритания за най-дълъг ски скок. След приземяването си англичанинът стиска юмруците си и с огромна усмивка на лицето започва да ръкомаха с ръце, имитирайки полет на птица.

На церемонията по закриването на Олимпийските игри в Калгари президентът на Организационния комитет Франк Кинг произнася знаменита реч в чест на Еди Едуардс и му дава прякора, който остава с него и до ден-днешен.

„Скъпи състезатели, някои от вас счупиха световни рекорди, някои подобриха личните си постижения, а някои от вас летяха като орел“.

Еди Орела показа на хората, че всичко е възможно 

Така се ражда и историята за Еди Орела. Любимецът на феновете, който не се отказа да гони голямата си мечта, въпреки че много хора се опитаха да го откажат от нея. Явяването на Едуардс на Олимпийските игри пък променя завинаги начина на тяхното провеждане. Причината е, че МОК решава да въведе по-строги правила за класиране, за да спре други аматьори от участие в надпреварите. Правилото става известно като „Правилото на Еди Орела“.

Впоследствие Еди Орела не успява да се класира за Олимпийските игри в Албервил през 1992-а, Лилехамер през 1994-а, както и Нагано през 1998-а. След това той слага край на кариерата си на скачач. Еди обаче ще остане завинаги в историята на най-голямото спортно събитие в света защото показа на цялата планета, че един аматьор може да сбъдне голямата си мечта. Необходими са му само няколко неща – нестихващо желание, упоритост, вяра в собствените сили и, разбира се, голяма усмивка.

Автор: Бойко Димитров

ОЩЕ: "Пас към миналото": Андреа Бочели - да си влюбен в играта, погубила зрението ти

*Очаквайте статии от рубриката "Пас към миналото" всеки понеделник от 07:00 часа в Actualno Sport

Още интересни истории ще откриете в завладяващите спортни рубрики на Actualno.com!

---------------------------------

За да не пропускате нашите спортни рубрики и останалото спортно съдържание, можете да последвате Facebook страницата "Спортни новини - Actualno.com", да поставите отметка на Actualno.com/sport в браузъра си или да го добавите на началния екран на Вашето мобилно устройство чрез бутона "Add to home screen". За други въпроси - пишете ни във Facebook или на имейл адрес editors@webground.bg