Американската бегачка Алисън Филикс беше първата, която пресече финала на 400 м с бягане. Но 29-годишната американка не беше първата, която го пресече по принцип. Шоне Милър от Бахамите грабна златото след като падна, или се "гмурна", над финалната линия.
Ако правилата на бягането повеляваха победителят да трябва да пренесе цялото си тяло над линията, Филикс днес щеше да е шампионка. Но изискванията са други - важен е само торсът.
Правилата на ИААФ за 2016 - 2017 сочат, че "атлетите трябва да се приведат в състояние, в което която и да е част от тялото им (т.е. торсът, считан от главата, врата, раменете, ръцете, краката, дланите или стъпалата) достигне най-близкия ръб на финалната линия".
На пръв поглед изглеждаше, че Филикс печели състезанието. Но снимките отгоре показват, че плонжът по лице на Милър изпрати торса й над финиша точно преди американката да пресече линията.
"В главата ми беше само, че трябва да се добера до златния медал. И всичко, което си спомням, беше, че в следващия момент бях на земята", заяви самата Милър след бягането, предаде Слейт.
Легендата в 400-те метра Майкъл Джонсън не вярва, че шампионката е направила гмуркането си умишлено.
Също така е много трудно да се прецени дали ако беше останала на крака, тя отново нямаше да спечели.
Материал по темата от 2012 г. в "Runner’s World" сочи, че като цяло е лоша идея да финишираш с плонж.
Според Ралф Рийф, изпълнителен директор на "St. Vincent Sports Performance" в Индианополис, най-добрият начин да финишираш е с бягане, а не прелитайки над линията.
"Скоростта, от механична гледна точка, е това колко сила можеш да вложиш към земята от торса, през краката, до малките пръсти на стъпалата си. Ако вложиш силата си и направиш плонж във въздуха и не стъпиш с другия си крак, скоростта ти намалява", заявява той.
Трудността при плонжовете е, че ако бъдат направени прекалено рано, атлетът не достига финиша на време, изостава и в крайна сметка, губи.
Тези коментари дойдоха в следствие на представянето на хърделиста Джеф Портър, който се "гмурна" през финалната линия по време на състезание на американските олимпийски пресявки. Той завърши трети на 110 м с препятствия и спечели място в олимпийския отбор на Щатите. В последствие Портър заяви, че е планирал плонжа си.
Специалисти обаче посочват, че случаят му не е абсолютен пример за чист финиш-плонж, защото Портър се "гмурва" след като почти е пресякъл финалната линия, т.е. свършил е основната си работа и предприема летеж в най-крайната фаза от бягането. В допълнение, при хърделистите подобно предварително намерение е по-лесно за осъществяване, защото те знаят, че след последното препятствие им остават само още 6 крачки и могат да калкулират начина си на финиширане.
4 години преди Портър обаче има друг известен случай на "гмуркане" - през 2008 г. по време на Олимпиадата в Пекин американецът Дейвид Невил плонжира на финала на бягането на 400 м и печели бронз. С прелитането си над линията той измества от третото място Кристофър Браун от Бахамите.
И макар това да са случаи на успешно финално "гмуркане", специалистите съветват бегачите да не поемат подобни непремерени рискове и да завършват състезанията си на два крака.
