"По следите на забравените" е спортна рубрика на Actualno.com, в която търсим историите и съдбите на спортисти, останали в сянката на времето.
В исторически план страната ни е била олимпийска сила, особено между 1960-те и началото на новия век. Българските спортисти са завоювали около 177 медала в този период. В златните си години България е била в Топ 10 на класирането по отличия – например на Олимпиадата в Москва 1980 или Сеул 1988. Именно през 1988 година страната ни празнува още един исторически успех, непокътнат и до днес. Но той не идва в корейската столица, а няколко месеца по-рано на близо 1500 километра разстояние - в Нагано.
58 златни медала, но само един е от зимни олимпийски игри
Зимните олимпийски игри се провеждат в началото на година в Нагано, Япония. Там България празнува първото си и единствено златно отличие от такъв формат. Негов притежател е Екатерина Дафовска. Но за да стигнем до златния връх в кариерата ѝ, нека първо видим как започва нейният път към славата. Родена през 1975 година в Чепеларе, тя израства след величествената природа на Родопите, която сякаш предопределя нейния път към върха.
На олимпийски игри едва на 19-годишна възраст
Спортната ѝ приказка започва на 15-годишна възраст, когато се записва да тренира в местния спортен клуб по биатлон. Младата девойка бързо показва таланта си, а успехите не закъсняват. Само три години, след като е започнала да се занимава със спорта, тя печели бронзов медал на световното първенство за девойки през 1993 година. Това отличие бележи началото на една изключителна кариера, която ще донесе гордост на цяла България. Тя се налага като най-добрата българска биатлонистка и логично година по-късно дебютира на олимпийската сцена по време на Игрите в Лилехамер.
През следващите четири години Дафовска вече е смятана за най-добрата ни спортистка по биатлон, а подготовката ѝ е изцяло отдадена на Игрите в Нагано през 1998 година. Именно по японските склонове ще дойде най-великият момент в спортната ѝ биография, когато тя е едва на 22-годишна възраст.
Златният триумф на Дафовска в Нагано
На 9 февруари 1998 година Екатерина Дафовска печели първия и единствен до момента златен медал за България от зимните олимпийски игри. Тя триумфира в дисциплината 15 километра индивидуално. Тази победа я превръща в национален герой, а името ѝ остава завинаги записано със златни букви в историята. През тази година чепеларката е избрана за Спортист №1 на България и на Балканите.
Успехите на Дафовска
Освен олимпийска титла, витрината на Дафовска съдържа още златен медал от Европейското първенство в Минск през 2004 година, когато е първа в коронната ѝ дисциплина – 15 километра индивидуално. Тогава тя прави само две грешки в стрелбата и заема първо място с общо време 46:14,7 минути. Родната състезателка може да се похвали още с два бронзови медала от световни първенства, както и сребро и бронз от шампионата на Стария континент. Разбира се, олмпийският ѝ път не приключва в Нагано. Тя записва още две участия на най-големия спортен форум, като на Игрите в Солт Лейк Сити 2002 завършва на престижната 5-а позиция, а четири години по-късно, в Торино, се класира 8-а на нововъведената дисциплина масов старт.
След десетилетия, посветени на спорта, през 2007 година Екатерина Дафовска решава да сложи край на активната си кариера. Тя обаче не е забравила откъде е тръгнала и въпреки че е покорила олимпийския връх, се завръща в родния си град Чепеларе, където живее и до днес. Историята на Дафовска и до днес служи за вдъхновение на бъдещите поколения, които копнеят да запишат имената си до нейното. Но едно от най-важните неща, които могат да научат от нея е, никога да не забравят откъде са тръгнали.
Автор: Дария Александрова
ОЩЕ от "По следите на забравените": Ексцентрикът от Мидълзбро, който написа една от най-романтичните приказки в историята на футбола
