Изложба на коледни и новогодишни песнички и книжки на децата от миналия век под надслов „Коледен звън” е подредена в Регионална библиотека „Христо Ботев” – Враца.
По традиция в дните преди Коледа библиотеката показва атрактивни свои колекции, които чрез посланията на времето ни връщат столетие назад във времето – в Стара Враца. Тази година акцентът е върху любимите мелодии и разкази от началото на ХХ век.
„От Никулден започва така нареченият „зимен увеселителен сезон” в Стара Враца, който продължава чак до Тудоровата неделя и е официално откриван в читалището с драматизация, декламации и музикални номера. От Никулден започва и раздаването на новогодишните честитки. Всъщност богатата и атрактивна програма, която съпътства Коледните, Новогодишните и всички зимни празници преди столетие оригинално съчетава възрожденските традиции и новите моди, донесени от Западна Европа и Америка за посрещане на празниците навън на площада, в читалищния салон или балната зала, вечеринките и забавите на хижата. Започва да звучи като зимна приказка този разказ от нашата празнична книжка, който днес припомнихме в сайта „Карта на времето” . Тази година, нашата Коледна приказка започва тогава – преди близо столетие и е за една зимна песничка и едно българско хоро, които са част не само от традицията на врачани, но и на всички българи тук и по света”, разказа краеведът в библиотека „Христо Ботев” Калина Тодорова.
Да видят експонатите от миналото бяха дошли ученици от СУ „Козма Тричков” – Враца, които „извикаха” зимата с вълшебните думи на песничката „Шаро и първият сняг”. Автор на текста е врачанинът Цветан Ангелов. Библиотечните работници разказават историята на поета: „Останал от малък сирак – едва осем годишен, със смъртта на милата му майчица си отива и детството. Той е пастирче на чужди крави, копае, продава момини сълзи в аптеките, събира и продава лековити билки, разнася локумчета на гости, дошли във Враца за Второюнските тържества. Бъдещият поет работи и учи и така успява да завърши основно училище, прогимназия и гимназия във Враца. Вуйчо му остава в наследство истинското съкровище – стар сандък с детски книжки – „Дивите лебеди” на Андерсен, приказките на Шехерезада от „Хиляда и една нощ” и още много незабравими герои. Това предопределя и съдбата му на поет”, припомни Милена Николова.
Дунавското хоро е другият акцент в изложбата. „Много говорихме и писахме през последните години за Духовата музика – емблемата на Северозападна България. Днес намирам още един повод да припомня, че емблемата пък на Духовата музика е Дико Илиев – „Дунавското” – символ на българския празник, заяви Калина Тодорова. Изложба проследява различите моди и музикални символи, показва какво се е слушало в годините назад по вечеринките, благотворителните балове и дискотеките – един хубав спомен, с намигване и усмивка. Целта на нашата изложба е да стигнем до сърцата на хората и всеки да открие своята коледна мелодия – тази, която през годините споделя с любимите хора. Пожелавам ви светли дни – и да не забравяме, че този блясък е само празнично отражение на истинския, на небесния огън в душите”, обобщи Калина Тодорова.
