В дните, когато всички в Пловдив се вълнуваха до кое ниво е стигнала кулата, къде ще дават одеялата и шалчетата, ще има ли хубав "пърформанс" или няма да има, ще падне ли кулата и кога най-сетне ще пуснат движението през центъра, по пътя на развълнуваните, но ненатрапчиво- точно по начина, по който се разказват спомени- кротко си стоеше една витрина на книжарница, на която пише "Запомнете Пловдив".
И макар и да звучи в стила на заклинанията, които се чуваха от великата въпросна кула в нощта на Откриването, това заглавие има смисъл, дори само да гледаш гръбчето на обложката му в семейната библиотека. Защото като подредиш томовете на този 20 годишен писателско-журналистически труд, ще станат пет книги- улица по улица, история по история, една мозайка от онова, което прави града не просто сбор от улици, сгради и хора, а част от конкретния човешки живот. Книжарницата е на издателство "Хермес", точно в центъра на града.
Евгений Тодоров е известният пловдивски журналист, който не се уморява да прави телевизия, по характера си обществена, но иначе бедна - как иначе, като за фондове за обществени телевизии само се спомена преди години и толкова. В медийния пейзаж на Пловдив изгряха и залязоха далеч по-богати телевизии, но той остана с Пловдивска обществена телевизия единствен, освен филиала на БНТ в града. За него работят доброволци и ентусиасти, а зрителите му са верни и не го изоставят.
Градът като сбор от човешки съдби е тема от самото начало на вече 20-годишната телевизия, а за толкова време се натрупва и фонд, който с времето си става все по- златен- просто защото мнозина вече си отидоха. А имената им бяха част от онова, което се нарича дух на един град. През цялото това време Евгений Тодоров събира като златотърсач историите на града, дошли или от събеседници, или от обаждания по телефона и писма. Така започна "Запомнете Пловдив", историите на града в периода 1930-1960 година, разказани от очевидци или участници. Повечето от тези хора вече ги няма, но днешните пловдивчани могат да научат нещо ново от тези книги и за семействата си, и за начина на живот по онова време. То е важно, доколкото е сериозен начален период на най- новата история на Пловдив. Евгений Тодоров е автор на още няколко книги, той е и от най- четените блогъри. Първата му книга „Записки по българския преход“ бе последвана от „Тайни писма до Бойко Борисов“, после дойде „Наръчник на носталгика“ и най- търсената досега- "Особености на филибелийския характер". Тези дни излезе петият том от поредицата "Запомнете Пловдив" - "Освобождаване от спомените".
Пет тома "Запомнете Пловдив"- има ли прост отговор с какво точно да го запомним?
2000 страници трудно бих събрал в „прост отговор”. Може би най-важното, което съм търсил, е онзи трудно уловим дух на града, който се предава от поколение на поколение. Колко от него е останало – това е отделен въпрос. Това е трудът на стотици пловдивчани, които имат отговорност към миналото на своя град и са ми завещали – смея да го кажа – късче от своя живот.
Кое най-силно те изненада от новите истории, имаше ли нещо, което да преобърне спомени или представа за нещо?
Много истории противоречат на изградени исторически стереотипи. Може би най-шокиращата история е свързана със Сашо Сладура. Всички знаем, че този талантлив музикант и бохем, който е дразнел властта със своето свободомислие и хаплив хумор, е прибран в концлагер и там жестоко убит. Появи се обаче негова роднина и изгради доста стройна версия, че Сашо Сладура е бил тайно освободен и изпратен някъде на Запад като наш шпионин. Тази версия събуди голямо недоволство – рухва една цяла митология, но в крайна сметка може би е ставало въпрос за оцеляване. И сега, като слушам разказите на Антон Тодоров /основани на документи/, от които става ясно, че нашите „разузнавачи” не са знаели нито един чужд език и си мисля каква ценност е представлявал човек като Сашо Сладура – интелигентен, артистичен, владеещ пет езика, вдъхващ доверие…
Как се връзва историческият пловдивчанин от близкото минало с днешното му настояще, конкретно с ЕСК (Европейска столица на културата) и видимите промени в града?
Смея да кажа, че тези, които изградиха програмата на ЕСК, както и измислиха откриването в събота, нямат нищо общо с Пловдив. Истинският Пловдив беше подменен с кукери и пионерски рецитали. Чакат ни още изненади – оттук нататък. По престъпен начин бе пропусната възможността да покажем най-ценното от пловдивската история и пловдивския дух. Уви.
И все пак за какво става дума в петия том? Пишете, че е последен.
Наистина смятам, че трябва да се сложи точка. Може би е минало времето на книгите, сега са на мода пърформънсите и 3 де мапинга.
В петия том описвам западните махали на Пловдив и си позволявам да правя паралели между това, което ни се случи през 2018-а, и това, което са преживели пловдивчани десетилетия преди това. Когато на джендърите викахме педерасти – примерно...
Какво са спомените?
Не знам дали не звучи грозно, но си мисля, че спомените на хората са някой път като хайвера на рибите. Оставил си ги и вече можеш да си отидеш от този свят. Та няма как да прочетат тази книга повечето, които я написаха. И техните приятели, и много от зрителите, които допълваха, коригираха, спореха. Надявам се обаче тези, които помнят по-новото време, което също е описано, да намерят в книгата и частичка от своя живот, от онзи Пловдив, от който малко е останало. Най-много обаче се надявам младите, които тепърва осъзнават интереса си към миналото на Пловдив, да стигнат до тази книга, за да открият там своите корени – да открият имената на дедите си, да открият къде е бил дюкянът им примерно, къщата им...Така аз попадам от време на време на по някой ред, написан от други автори за баща ми. И откривам неща, които не съм знаел, с които трябва да бъда горд и съм длъжен да ги разкажа на внуците си. Та това е книга, в която може да откриете неочаквано нещо от своя пловдивски ген, нещо неизвестно за къщите по родната ви улица, историята на самата улица, на махалата.
Интервю на Веселина Божилова
