Приемът на много лекарства в рамките на лечение на едно или повече заболявания едновременно за по-дълъг период от време носи риск от развитие на рак, ако във въпросните лекарства има замърсяване с нитрозамини. За това алармира за пореден път проф. д-р Георги Чернев, ръководител на кожната клиника на МВР болница, чиято специалност е рак на кожата.
Още: Между гнева и надеждата: Политическата 2024-та през погледа на Боряна Димитрова (ВИДЕО)
Още: Ник Щайн: Шенген е абстрактен и не дава сигурност на границите
Отново Actualno.com разговаря с него по темата.
Проф Чернев, наскоро публикувахте две нови статии относно нитрозамините и тяхната наличност - потенциална и реална, в нови класове лекарства, разпространявани на българския пазар?
Още: Кой е неподходящият подарък? Габриела де Лука за символа и изкуството на подаряването (ВИДЕО)
Да, така е. Следваме стриктно регламентите на FDA (Американската агенция по храните и лекарствата) и общодостъпно обявените от фирмите официални международни данни за изтегляне на партиди от определени класове медикаменти, след което проследяваме дали подобни или различни странични ефекти се наблюдават след употребата им в България. Отговорът ми е изцяло "да" в това отношение, кaто касае целенасочено и предимно рака на кожата.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Откриха реновираната детска градина 49 "Радост" в столичния район "Изгрев" (ВИДЕО)
А и вече това не е учудващо за никого: нито за фирмите, нито за регулаторите, нито за пациентите.
Нитрозогенезата е причина за разнородни форми на кожен рак.
Последните ни научни трудове са с огромен клиничен принос за изясняване на тази медицинска дилема. Сагата датира от далечната вече 2018 година. Изминаха повече от 5 години и първоначалните ни съмнения се оказаха повече от основателни. Поликонтаминацията (замърсяване) с нитрозамини в рамките на мултимедикацията (вземане едновременно на повече от едно лекарство в рамките на лечение на едно или повече заболявания) при полиморбидни пациенти (пациенти с най-малко две хронични заболявания) би могла да се разглежда като една от най-сериозните причини за манифестацията рака на кожата. Най-малкото ролята им е отключваща. Това откритие е и остава българско, като притежава един изключително сериозен международен принос към здравеопазването в световен мащаб.
Още: 9-годишният Мишо има нужда от помощта ни в битката си за живот (ВИДЕО)
Още: Проф. Светослав Малинов за преговорите: ДБ са в силна позиция, капанът за ГЕРБ щракна (ВИДЕО)
Oбнадеждаващо е, че наскоро и FDA е създала и каталогизирала идентифицираните към момента нитрозо съставки в различните лекарствени препарати (така наречените NDSRIs/ Nitrosamine drug substance-related impurities) и е определила техните допустими ежедневни дози, които могат да бъдат толерирани от пациентите: ТУК!
Интересно е, че подобно замърсяване с нитрозамини е характерно (според горепосочената листа на FDA от 2023 година) и за ципрофлоксацина, един често употребяван антибиотик.
Други засегнати от замърсяване с нитрозамини и често приложими в клиничното ежедневие препарати, за които е определена такава допустима доза през 2023 година, са разнородни, многоброини и като класове включват: дилтиазем, диклофенак, тетракаин, тамсулосин, тамоксифен, салметерол, артикаин, ранитидин, пропранолол, торсемид, бисопролол, карведилол, пропафенон, прилокаин, атенолол, прометазин, пиндолол, оланцапин, ванкомицин, трамадол, небиволол, ефедрин, нифедипин, кларитромицин, моксифлоксацин, миноциклин, амлодипин, метопролол, меропенем, метадон, хидроксихлороквин, фуроземид, фолиева киселина, фелодипин, нимодипин, еналаприл, еритромицин, доксициклин, лабеталол, иматиниб, доксепин, деслоратадин, флекаинид, формотерол, дабигатран, колистин, клозапин, ацебутолол, амитриптилин, рамипирил, стрептомицин, хлороквин и много други. За всеки един от тези препарати са зададени и ежедневните допустими приемни концентрации, които ʺгарантиратʺ, че ако бъдат спазвани, пациентите не би следвало да развият рак.
На практика обаче, това индиректно е потвърдително по отношение на твърдението, че ежедневният прием (над тези дози) причинява или би могъл да причини рак (официални данни от FDA). Тези официални данни на FDA остават и най-сигурното доказателство, че нитрозогенезата би могла да касае не само рака на кожата, но и рака като цяло.
Редно е фирмите производители и регулаторите да дадат резонно обяснение за рисковете, които крие поликонтаминцията при полимедикацията, дори когато тази концентрация е в норма при отделните препарати. Кардиологичната гилдия също.
Още: Нови научни данни за опасни примеси в лекарства: Говори проф. Георги Чернев
Каква е международната оценка на вашите трудове, проф. Чернев?
Смълчана и замислена по отношение на споделеното. Принудително се съгласяват да признаят за наличието на проблема, но официално – мълчат.
Фактът, че трудовете ни се приемат в чужбина като публикации и се четат, е на първо време показателен, бих казал дори достатъчен. Все пак е нещо в полза на пациентите и техния здравен просперитет. Един ден тези открития ще бъдат оценени от международната научна общност подобаващо. Обикновено, когато дадено откритие не е твое, оставаш по-лаконичен.
Имат ли вашите научни наблюдения/публикации превантивен характер за пациентите, проф Чернев?
Именно. В това се състои силата им, значимостта им. Дано повечето колеги и пациенти осъзнават това, защото това вероятно един ден би било от полза и за самите тях.
В определен период или времеви диапазон е важно да знаеш как да се предпазиш. Визирам превенцията в медицината и наблягам, че тя е свързана винаги с по-добрата информираност по отношение на събитията, касаещи заобикалящата ни среда. И предприемането на изпреварващи ходове не е маловажно. За огромно съжаление, в това се проваляме всеки ден и малцина си взимат поука. Причината (вероятно) е недоверието в логичните анализи, породено изцяло от всеобщата незаинтересованост на определни кръгове, които остават сериозно облагодетелствани от актуалната ситуация.
С какво би могла да се запомни като научна реализация 2023 година за Вас и екипа ви от млади специалисти?
Тази година за първи път в световната литература обявихме данни, касаещи развитието на рак на кожата след прием на АСЕ инхибитори, бета блокерите и калциеви антагонисти, на потенциално/реално замърсени (контаминирани) препарати. Без аналог като наблюдения, анализ и изводи! Наблегнахме на процесите свързани с поликонтаминацията при полиморбидните пациенти. Те напълно съответствуват с добавените впоследствие данни за замърсени препарати от FDA бюлетина през 2023 година, за който представихме линк в началото на интервюто. На практика налице е една абсолютна и категорична реципрочност между поликонтаминацията в рамките на приеманите лекарствени препарати и възникването на единични/ множествени кожни тумори.
Още: Проф. Георги Чернев: И нитрозамините в АСЕ инхибиторите могат да са причина за рак на кожата
Ето и част от данните, които сме описали от 2023 година:
- Случай на базоклетъчен карцином на кожата и меланом след прием на АСЕ инхибитора периндоприл и бета блокера бисопролол: ТУК!
- Случаи на метатипични базоклетъчни карциноми след прием на еналаприл, фелодипин, тораземид и лосартан: ТУК!
- Множествени базоклетъчни карциноми и диспластични невуси след приложение на флупентиксол/мелитрацен в комбинация с еналаприл, както и множествени базоклетъчни карциноми на кожата след прием на калциевия антагонист - лерканидипин в комбинация с АСЕ инхибитора - периндоприл. Научен труд: ТУК!
- Важен научен труд, фокусиран отново върху приема на потенциално контаминирани с нитрозамини медикаменти, които водят до развитие на рак на кожата, обхващащ серия от пациенти: 4.1. Развитие на базоклетъчен карцином на лицето след прием на бисопролол и лизиноприл; 4.2. Развитие на базоклетъчен карцином на лицето след хидрохлоротиазид в комбинация с фелодипин; 4.3. Развитие на кератиноцитни тумори на в зоната на лицето след комбиниран прием на потенциално контаминирани бисопролол и амлодипин; 4.4. Развитие на базоклтетъчен карцином след прием на меторполол, периндоприл и кандесартан. Научен труд: ТУК!
- Развитие на базоклетъчен карцином на носа след комбиниран прием на телмисартан, хидрохлоротиазид, амлодипин и бисопролол - научен труд: ТУК!
- Развитие на епителиални кожни тумори след прием на валсартан/хлорталидон - научен труд: ТУК!
- Развитие на базоклетъчен карцином на кожата и диспластичен невус след комбиниран прием на рамиприл и бисопролол - научен труд: ТУК
- Бих споделил, че тези данни на практика са само една малка част от анализираните до момента. Огромно бази данни подлежат тепърва на още по-задълбочени анализи и ще докажат още по-ясно наличието на тези взаимовръзки.
- В началото на тази година официализирахме и данни, касаещи развитието на епителиалните тумори и след прием на епросартан - научен труд: ТУК!
Няма сартан на българския пазар, след приложението на който да не сме официализирали развитието на кожни тумори. Апелираме за проверка и контрол относно наличността на нитрозамини и в този препарат (епросартан). Официални данни обаче липсват. Единствено навременната проверка за наличност или липса на част от нитрозамините в споменатите лекарства би могла да внесе по-голяма или категорична яснота по темата.
Не трябва ли тези медикаменти да бъдат тествани за наличие на нитрозамини и при евентуална наличност или завишена наличност да бъдат официално спирани преди изобщо да отидат на пазара, проф. Чернев?
Част от тези медикаменти вече тихомълком се спират от лекарствения пазар. Друга важна стъпка е провеждането на определни мутационни тестове, които са няколко на брой и чиято клинична значимост не е напълно изяснена. Прави се разлика между мутационно и карциногенно действие на нитрозамините и т.н. За да се прояви карциногенното действие например, често пъти е необхоидмо да има няколко мутации. Значимостта на тези тестове предстои да бъде изяснена.
Пълното им неутрализиране от пазара се оказва непосилна кауза. Затова се създават и разрешителни концентрации за наличност или търпимост. Редовният контрол по отношение на наличността на нитрозамините в тях – също. Да не говорим за ʺпо-сложни действияʺ като определяне на общ кумулативен прием за деня в рамките на полимедикацията и поликонтаминацията.
Превенцията изисква поне минимално съдействие от страна на всички звена, което към момента липсва напълно. Приоритетна остава единствено печалбата (лично мнение).
Още: В чужбина все повече се говори за български данни относно рака на кожата и определени лекарства
Кои са участниците във вашия екип, проф Чернев? Бихте ли бил по-конкретен?
По отношение на екипа, участвал в реализацията на тези трудове, бих споделил, че разчитам не само млади специалисти, а и на водещи за страната ни кардиолози, известни и етаблирани съдови хирурзи, както и общи хирурзи. Всичко това е видно от авторските колективи, които могат да бъдат проверени в зададените линкове.
Доверието ми категорично е насочено основно към младите, защото голяма част от тях остават незасегнати от редица ʺстранични явленияʺ и кътат пламъчето на непорочността и обективността, както и вярата да помогнат за оформянето на един по-добър свят! По-добър от медицинска гледна точка.
Смятате ли , че тези форми на рак – меланом и епителиалните тумори, се развиват след приложение именно на тези лекарства? Какво имате като ʺсилен козʺ в потвърждение на тези данни? На какво се уповавате при тези твърдения?
Определено да. Колективът ни е на това мнение.
ʺКозоветеʺ ни са много. Пътят дотук бе дълъг. Най-силният коз остава обективният анализ и прозрачността на реалните налични данни. Нека започнем от де факто самопризнанието на фирмите и регулаторите/ FDA: Те обявиха за тази наличност още през 2018 година. Визирам тук наличност на карциногени, модификатори на ДНК молекулите. Ние стартирахме с проверка/проследяване дали меланомите не възникват след прием на сартани, които са контаминирани с карциногени/мутагени. Началото на проекта беше случайно и непредвидено.
Модифицирахме тезата за прокарциногенно действие на нитрозамините във валсартана (2018 година по отношение на друг тип тумори - кожните), обявена от FDA в New England Journal of Medicine и стартирахме наши наблюдения. Анализирахме дозисно зависимите времеви интервали необходими за генериране на меланоми в рамките на мономедикацията със сартани и те бяха впоследствие потвърдени и от международни колективи - контаминираните с даден нитрозамин сартани могат да причиняват меланоми. Или казано по дрuг начин - приемът на сартани или определени сартани (при по-дълъг период от време) би могъл да е свързан с появата на меланоми.
Впоследствие още преди официално да бъдат оповестени данните за контаминацията на хидрохлоротиазида с нитрозамини, публикувахме десетки публикации, с данни за наличен карциногенен ефект (различен от фотосенсибилизиращото му действие) на този медикамент, дължащ се на евентуалната контаминация с нитрозамини. Апелирахме открито за проверки и ранна превенция. Това беше и единственото ни послание. Потвърдено беше на практика 3 години по-късно от гиганта Pfizer с изтегляне на лекарства: ТУК!
Pfizer изтегли паралелно с това и и АСЕ инхибитора Квинаприл поради контаминация с нитрозамини: ТУК!
Изтегляне на бета блокера пропранолол поради контаминация с нитрозамини, също така обявено от Pfizer: ТУК!
С течение на времето определени класове от АСЕ инхибиторите и бета блокерите бяха обявени за контаминирани и изтеглени от пазара официално, но те дадоха начало на нови мащабни национални проследявания и анализи, индикативни за наличен пряк риск от развитието на рак на кожата след техен прием.
Аналогична е ситуацията с антидепресантите и антикоагулантите - на практика са най-новото в световен мащаб.
Още: Нови данни в лекарствената сага със замърсители, предизвикващи рак
Говорили ли сте с Изпълнителната агенция по лекарства (ИАЛ) за възможните неблагоприятни ефекти и развитието на рак в рамките на евентуална поликонтаминация при полимедикацията при полиморбидни пациенти?
Да, имаше и има перманентно такива разговори и те протичат изцяло с добронамерен тон, в духа на конструктивната критика. Регулаторните органи и фирмите потвърждават изцяло нашите данни и заключения (след обстойни проверки) и са напълно съгласни, че кумулативният прием на нитрозамини при полиморбидни пациенти с полимедикация може да причини рак при хората. Според тях би следвало въпросът ʺвече ʺ да се погледне по-скоро от страната полза/ риск. И да се вземат оптималните за пациентите и фирмите решения. Това на практика е признание за карциногенния ефект на съдържащите се съставки, обозначавани като нитрозамини.
По какъв начин бе установена тази връзка между прием и възникване на определен тумор, проф. Чернев?
Разработеният от нас модел за клиничните манифестации на еквивалентните клинични образци, относно които говорихме в предишни наши интервюта, е без аналог и има потвърдителен характер по отношение на споменатите патогенетични връзки. Това на практика не са вече нито тези, нито хипотези, а съвсем логични обяснения на реални клинични данни. Или на факти, които допреди 5 години звучаха като научна фантастика, но днес никой не ги отрича.
На какво се базира този модел за анализ на данните – именно на факта, че приемът на различни лекарства, с коренно различен механизъм на действие, води до образуването на напълно идентични клинични картини или вариации на клинична манифестация: например под формата на кожни тумори. Или кожни тумори в комбинация с диспластични невуси. Обединяващ фактор е и може да бъде само един: нитрозамините. Тяхната наличност е потвърдена от фирмите и регулаторите и касае за жалост класовете медикаменти като цяло/ отделни партиди от медикаменти. Ние на практика потвърждаваме техните наблюдения и показваме от какво пациентите би следвало да бъдат предпазени. Или за какво да внимават.
Вариациите в клиничните манифестации на туморите са минимални и се повтарят като биха могли да бъдат обяснени с наличието на много като брой и множествени като вид нитрозамини в различните лекарства. Катологизирането на тези нитрозо-съставки и изясняването на тяхната карциногенна потентност тепърва предстоят. Наша вина е, че изпреварваме значително времето на обявяване на техните странични ефекти преди още да са отстранени от пазара за лекарства. Нарича се превенция и се извършва за или в полза на пациентите.
Още: Години по-късно: В САЩ чуват български предупреждения за канцерогенни лекарства, а в България?
Какво е тълкуванието за понятията ʺполза/ рискʺ при избор на лекарство/препарат, проф. Чернев?
На практика неприемането на лекарства за високо кръвно или антидепресанти, орални антидиабетни препарати като метформина, лекарства против гастрит (ранитидин) или за отказване от тютюнопушенето например, би могло да доведе в кратки срокове до летален изход вследствие на инфаркт или инсулт. Това е тезата на кардиологичната гилдия и фармацевтичните компании и донякъде тя е напълно резонна. Пациентът да бъде предпазен от непосредствените рискове или заплахи за неговото здраве. Визирам близките, непосредствени рискове.
Не би следвало да се забравя обаче, че дългосрочният прием на тези лекарства може да доведе или би довел до генериране на рак на кожата (но и не само), който към момента се възприема като хронично заболяване и във висок процент от случаите е труднолечим до нелечим.
Не без значение е фактът, че лечението на артериалната хипертония би могло да бъде променено поне временно в полза на централно действащите симпатиколитици. Докато лечението на меланомите и епителиални тумори е доста тежко, на моменти, а и нерядко – безрезултатно: особено при туморите в напреднал стадий. Ситуацията е повече от сложна имайки предвид, че не само кожните тумори се свързват с приема на замърсени с нитрозамини лекарства. Ракът на пикочния мехур, дебелото черво, панкреаса, но и редица други се свързват също така с приема на нитрозамини под една или друга форма. Около 15 форми на рак са наблюдавани след прием на замърсени с нитрозамини препарати - това е подозрението заради заведени съдебни искове в САЩ.
Доводите към момента, тези на кардиолозите, фирмите и регулаторните органи, не са в посока на максималната превенция отнесено към рака като цяло (и това е разбираемо), а в посока: по-малкото зло или по-скъпото (?)/ по-евтиното зло (?): какво да бъде избрано?
Наблюдава се една принудителната търпимост, осигурена от регулаторите и така също почти пълна дезинформираност/информационна завеса за крайния потребител.
Къде виждате основния проблем, проф. Чернев? Какво трябва да се промени в полза на пациентите?
Да се обозначат концетрациите на нитрозамини в лекарствата, които са обявени до момента като потенциално или реално контаминирани. И това да е видно за всяка партида и всеки клас. Регулаторите споменават, че не е опасно, ако тези концентрации са в границата на допустимите дози. Ако това е така - официализирайте тази наличност. Отговорът е повече от елементарен: за да разберете вие и пациентите след приема точно на каква кумулативна концетрация и на кои съставки/ след колко време се развива определена ракова форма!
Но представете си - ако приемате 3 или 4 медикамента, които съдържат нитрозамини и нищо не е обозначено на листовките? Откъде да са информирани пациентите дали препаратите съдържат нитрозамини? В рамките на допустимите дози ли са? Какъв тип са въобще?
А при прием на няколко препарата, при които нитрозамините са дори в рамките на допустимите дози, общата кумулативна доза за деня би следвало (много вероятно) да е значително завишена! Именно това е проблемната точка. Никой от пациентите обаче не разбира за този проблем.
Ако има информация, никой пациент не би приел тези препарати или този прием би паднал на половина в световен мащаб за една седмица. Стотици милиарди загуби за дни.
На практика се разпространяват мутагени/карциногени в лекарствените препарати или в най-често употребяваните препарати, без тяхната наличност да е официално обявена/оповестена в листовките. Към момента изяснявали се каква е била причината за тяхната поява?
Тези съставки не били опасни според фирмите и регулаторите, но когато са завишени, тихомълком или полуофициално, засегнатите партиди се изтеглят от пазара или определени лекарствени препарати биват спирани окончателно от производство/ разпространение за определени географски региони - по света и у нас.
Относно последните данни за меланомите след прием на подобни лекарства на БГ пазара – какво е вашето послание?
Поликонтаминацията в рамките на мултимедикацията може да има изключително тежки ефекти при пациентите, които ги приемат. Развиват се множествени меланоми и оцеляването на пациентите е поставено на карта - проучване: ТУК! Това е напълно възможно след прием на калциевия антагонист амлодипин; ангиотензин-рецепторния блокер валсартан; тиазидния диуретик хидрохлоортиазид и бета блокера бисопролол. Когато има такъв паралелен/едновременен прием, това много често кореспондира и с по-тежка клинична картина, аналогично на тази при описаната пациентка в цитираното изследване.
Всеки един клас от приеманите/ споменатите в публикацията медикаменти е изтеглян от пазара поради реална/потенциална контаминация с нитрозамини или е бил обявяван от самите производители като реално контаминиран. Но на нито една опаковка реалната ʺбезопасна според регулаторитеʺ концетрация, не е обозначена? Би следвало да се замислим -каква е причината?
Сходни клинични резултати / развитие на множествени меланоми, са описани отново от наш колектив и касаят приема на валсартан: ТУК!
Има и за кандесартан: ТУК!
Още: Проф. Георги Чернев с ново предупреждение за нитрозамини в лекарства и риск от развитие на рак
Споменахте за напълно нови класове медикаменти, които би следвало да попаднат във фокуса на регулаторите и те да бъдат проверени - кои са те?
Да, най-новите наши клинични наблюдения касаят приема на 3 вида антидепресанти и един антикоагулант като потенциално/ реално замърсени с нитрозамини и след чиито прием възникват отново кожни тумори.
Проблемът отново е свързан с поликонтаминацията на полимедикацията при полиморбидните пациенти, която на практика не може да бъде избегната и затова остава и неофициализирана, скрита за пациентите, но и за обществото като цяло. Не би следвало да се пренебрегва, че в науката има и социална отговорност.
Независимо от това, ролята на нитрозогенезата на рака на кожата е повече от очевадна и официализирането на резултатите от проверките за наличност на нитрозамини в споменатите разнородни класове лекарства (дори само като наличност) биха единствено и само парафирали нейната значимост. Ако се приеме дори, че всеки медикамент съдържа нитрозамини в рамките на допустимата за деня доза, то полимедикацията за деня определено има сериозен шанс да надвиши тази концетрация неколкократно. Обявяването на листите с контаминирани препарати от FDA (линк в началото на интервюто) е като самопорострелване в крака. След като обявиха тези допустими концетрации, те би следвало да бъдат официализирани и на листовките. Нали информацията е вече официална? Това на практика неминуемо парафира и тяхната завишена потребителска консумация в рамките на поликонтаминацията при полиморбидните пациенти и се превръща в неоспоримо доказателство по отношение на следното - завишеният ежедневен прием на нитрозамини е свързан с генерирането на рак.
Ако концентрациите бяха в рамките на нормата, те неминуемо щяха да бъдат оповестени. Ако тези примеси липсваха в лекарствените препарати, то фирмите щяха всеки месец да показват сертификати по повода. До момента ми е убягнала подобна информация.
Има ли други класове от медикаменти в световен мащаб, които са изтеглени поради контаминация с нитрозамини? Има ли нови ваши данни относно потенциално контаминирани препарати след чиито прием се наблюдава поява на кожни тумори?
По този повод бих споделил и напомнил, че:
Не ние изтеглихме партиди от антидепресанта амитриптилин от лекарствения пазар поради налична контаминация с нитрозамини: ТУК!
И не ние изтеглихме партиди антикоагуланта дабигатран от пазар за лекарства само поради съмнение за контаминация с нитрозамини: ТУК!
Последният наш научен труд има потвърдителен характер ексклузивно по отношение на тези вече споменати или официализирани международни данни. Този труд дава отговор на въпросите: Защо приемът на тези медикаменти като полимедикация в рамките на поликонтаминацията (с нитрозамини) е опасен? И защо те се изтеглят тихомълком и темата остава табу за крайните потребители? Отговорът е повече от красноречив: Защото приемът им е свързан с развитието на рак. Статиите имат изключителен клиничен принос за откриването и потвърждаването на тези взаимовръзки.
Генетиката, мутационните тестове, идентификацията на всички нитрозо-компоненти в лекарствата, тяхната мутагенна активност и молекулярната биология са следващите звена, които (надявам се в обозрими срокове) да подкрепят безапелационно тези наши наблюдения. Те са спомагателни и свързат точка А с точка Б и няма как да не покрепят тази теза.
Наш научен труд по темата, касаеща приема на три различни типа антидепресанти и един антикоагулант, които в рамките на поликонтаминацията/полимедикацията биха могли да се окажат/би следвало да се окажат обект на бъдещи проверки - ТУК!
Представени са няколко пациенти, развили разнородни форми на рак след прием на полимедикация в рамките на мултимурбидността им:
1. Пациент, развил кератоакантом и диспластичен невус след прием на бисопролол, амлодипин и валсартан;
2. Пациент с множествени базоклетъчни карциноми след прием на бисопролол, амлодипин, валсартан;
3. Пациент с базоклетъчен карцином на кожата след прием на периндоприл, еналаприл, лосартан, хидрохлоротиазид, метформин, пароксетин/ SSRIs, Флупентиксол/ melitracen;
4. Пациент с базоклетъчен карцином на кожата, трихоаденом и диспластични невуси след прием на бисопролол, апиксабан, венлафаксин, бромазепам, оланзапин и др.
Апелираме в този труд за проверка на няколко нови препарати, но дори те да са незасегнати от контаминация в бъдеще, приеманите от описаните към момента лекарства от пациентите, принадлежат към официалните списъци на FDA от 2023 година и обуславят така наречената поликонтаминация в рамките на полимедикацията.
Още: Връзката между лекарства и развитие на рак: Нови научни статии, изготвени от български специалисти
