La Bouche пристигнаха вчера в България, няколко дни преди концерта на 11 юни, който ще се проведе в Зимния дворец от 20 часа. У нас те ще снимат клип към парче от новия си албум. Лейн Макрей и София Фаркас дадоха специално интервю за Actualno.com, в което разказаха скъпи спомени от раждането на групата преди повече от 20 години.
Защо La Bouche?
Лейн Макрей: Идеята беше на продуцента ни Франк Фариан, който измисли имената на Milli Vanilli, No Mercy и други. Той обичаше да контролира нещата, много внимаваше как пеем, какво го пеем. И един ден ни каза: “Защо не се наречете "The mouth" – защото винаги имате какво да кажете. Ти се шегуваш, му казах и той предложи, защо не - La Bouche!
Колко години вече станаха?
Лейн Макрей: Първият ни сингъл излезе през 1994 г.. Вече 21 години работим неуморно. Това е невероятен период за мен и сме и съм много благодарен, че ми се случи.
Какво е музиката за Вас?
Лейн Макрей: Музиката е всичко за мен, всичката ми енергия е от музиката. Събуждам се и започвам да пея. Аз мога да се изразявам, докато пиша музика.
Вашата музика е музиката на 90-те, още ли е жива?
Лейн Макрей: Музиката се обновява на всеки 5-10 години, регенира се и се възстановява. Музиката от 90-те сега се възражда от R`n` B изпълнителите като Риана, Крис Браун, Дейвид Гета - всички те са докоснати от нашия стил.
Музиката е непрекъснатата промяна, движението, като децата, които непрекъснато вървят напред. Танцувалната музика е прогресивна. Затова имаме тези фестивали за 90-те, защото тази музика е все още жива. Тя има собствено сърцебиене.
Кога започнахте да се занимавате с музика?
Лейн Макрей: Аз бях срамежливо дете. И ми харесваше да танцувам, да бъда готин. И започнах да пея. В един момент станах повече танцьор. Постепенно открих златната среда между пеенето и танцуването. Обичам да смесвам нещата - понякога пея в църковни хорове, по училища. Но все още съм в процес на учене и обичам да опитвам различни жанрове и стилове, защото има толкова много за учене. Не съм само рапър или поп изпълнител. Обичам да правя всичко.
Живеете в Европа, какво е мнението Ви за бежанската криза?
Лейн Макрей: Не преди толкова много години в Америка имаше един бежанци, наречени англичани. Които завзеха земята от индианците. Америка е смесица от хора, които пристигат военни зони, търсещи по-добър живот. Мнението ми за това, което става в Европа е, че войната продължава вече много години. Понякога нещата се случват като цунами. И ти трябва да се оправиш с това след това. За съжаление има много добри хора, които идват от различни държави, но има и лоши. Но има лоши хора и в Америка. Но аз вярвам в доброто у хората. Когато видя хората по гарите в Унгария и се чудя какво мога да направя, за да им помогна. Но политически има хора които са "за" и които са "против". Смятам че в основата на човешката раса стои убеждението да си помагаме един на друг. Безнадеждно е, но със сигурност има нужда от внимание.
Харесва ли Ви България?
Лейн Макрей: Обичам я! София е един от градове в Европа с толкова богата история. Това е едно от местата, които обожавам да обожавам. Идвал съм тук, когато не съм бил на работа, имам приятели и много ги обичам. И винаги съм доволен да се върна. Много обичам да пия кафе и ми харесва да посещавам малките кафенета из града и да разговарям с хората, да ги наблюдавам. Това обичам в музиката, че свързва хората така, като никоя религия или политика не може да го направи.
Мислите ли да спрете някога?
Лейн Макрей: Да, на 105 години! Обичам толкова много музиката, че докато мога да стоя на краката си ще продължавам да пея.
Какво се случи със сладките мечти в живота?
Лейн Макрей: Животът ми беше сладък и не става въпрос за пари или за други материални неща. Имам страхотно семейство, любов, живот, здрав съм, имам внук на 18 месеца. Смятам, че да изживееш сладките си мечти означава да живееш, правейки това, което харесваш. За някого това е готвене, за други рисуване, за трети – музика, да си способен да се издържаш от него, да правиш хората щастливи и ти да си щастлив. Не можеш да искаш повече от това. За мен няма значение дали ще пея пред двама души или пред сто, става въпрос за една и съща любов. Приятелите също са много важни, особено в този бизнес.
Интервю на Евгения Гигова
