Васко Стоилков е кмет на Община Сливница в два поредни мандата, печелейки местните избори за градоначалник през 2011 и 2015 година. Actualno.com разговаря с него за възможностите и проблемите пред общината.
Още: Между гнева и надеждата: Политическата 2024-та през погледа на Боряна Димитрова (ВИДЕО)
Още: Ник Щайн: Шенген е абстрактен и не дава сигурност на границите
Г-н Стоилков, измина втората година от мандата Ви, с кои проблеми успяхте да се справите, какво остана за следващата половина?
Проблеми има много и постоянно излизат, но ние сме за това - да ги решаваме. Много проблеми решихме първите две години. За следващите две имаме готовност да решим още повече. Много проекти сме подготвили и очакваме да подпишем договори.
Това, което се усеща най-пряко от хората, е промяна в инфраструктурата. Там бележите ли напредък?
Още: Кой е неподходящият подарък? Габриела де Лука за символа и изкуството на подаряването (ВИДЕО)
Да, тази година асфалтирахме един квартал. Всяка година планово асфалтираме улици. Това, че имаме инфраструктурни проблеми, изобщо не е нормално. В развитите държави мислят за съвсем други неща. Инфраструктурните проблеми изобщо вече не трябва да ги има, но за съжаление, е много тежко наследството. Когато решим такъв проблем, хората много бързо го забелязват. А е нормално да е хубаво. Постоянно изграждаме нови и нови неща, ремонтираме стари, поддържаме изградените.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Откриха реновираната детска градина 49 "Радост" в столичния район "Изгрев" (ВИДЕО)
Най-мащабният Ви проект досега?
Няколко са. Един от тях е цялостна реконструкция на пътища – имаме над 30 км чисто нова пътна мрежа. Направихме спортна зала. По два проекта ремонтирахме основно читалището отвътре и отвън. Санирахме блокове.
Колко са санирани?
Още: 9-годишният Мишо има нужда от помощта ни в битката си за живот (ВИДЕО)
Още: Проф. Светослав Малинов за преговорите: ДБ са в силна позиция, капанът за ГЕРБ щракна (ВИДЕО)
Два блока се виждат, но на практика са пет, които са залепени. Някога така са строени като пет отделни, но визуално погледнато са два.
А има ли очакващи?
Имаме готовност за още над 20 блока. Въпросът е, че тези, които бяха допустими по критериите през 2015 г. да са над 36 панелни апартамента, имахме само три такива блока, от които два сме направили. За третия самите хора не пожелаха. Сега искат, но ситуацията вече е друга. Проблемът остана нерешен по тяхна вина. Аз съм ходил три пъти на събрания в този блок да агитирам хората и да им обяснявам, че не се знае докога ще има пари. Така и не ме послушаха. Сега искат, но проблемът е вече друг, не е на наше ниво.
Във Ваше изявление казвате, че имате проблем, когато от ВиК разкопаят за ремонти, защото трябва да асфалтирате след тях. Защо е така?
Такава е организацията им. Постоянно сме в диалог с тях. Някой път се разбираме, друг път не. Ние, много кметове, смятаме, че за да се работи много по-ефективно, трябва ВиК-дружествата да бъдат общинска собственост. Оказа се, че и по европейски, и по държавен регламент това е невъзможно. Те трябва да бъдат в асоциации, да бъдат консолидирани. На практика ние сме два съвсем различни субекта в целия този процес и всеки дърпа към себе си. Много често общините изграждат ВиК-инфраструктура, която след това подаряват на ВиК-асоциациите. Всички казват, че това било по европейски регламент, но той е много странен. Често общините сме принудени да решаваме проблем на ВиК. Правим всякакви компромиси. С нашия оскъден бюджет решаваме отвреме-навреме такъв проблем, а след това повишаваме приходите на ВиК-дружествата.
А не може ли да ги накарате да внасят в общинския бюджет гаранции за обект, който смятат да ремонтират?
Можем и точно това обсъждаме. По принцип бях против такива рестриктивни мерки. Много ми се искаше с взаимно разбиране да работим, но се оказва, че постоянно трябва да се следим. Още не съм убеден, но най-вероятно ще минем на този вариант.
Парите от ЕС доколко са полезни?
Много. Никой не може да каже нищо против европейските фондове. Но не трябва само на тях да се разчита. С тях трябва да направим само нещо по-голямо, което би ни било трудно със собствени средства. Но така трябва да ги правим, че те да носят дългосрочна полза. С реализирането им трябва да си залагаме бъдещи ползи, да надграждаме направеното по европейски проекти.
От коя програма сте истински доволни и от коя не можахте да се възползвате?
Ние, малките общини, основно се финансираме от Програмата за развитие на селските райони. Така е разпределено, че големите общини са към МРРБ, а ние - в селските райони, към МЗХ. Иначе където е могло, сме участвали и в други програми. От ОПРР сме се възползвали за саниране на училища и детски градини. Ползвали сме програми за реклама, за обучение на персонала. Ползвали сме всички. И по трансгранично сътрудничество сме изпълнили един обект. За съжаление там са много малко парите, а много желаещите.
Кой обект визирате?
Направихме дом за възрастни хора. Кандидатствахме още два пъти след това и не ни стигнаха точките. По принцип тези райони на България, които граничат с държави от ЕС, са много по-облагодетелствани. Много по-голям е ресурсът, от който могат да се възползват. Докато при нас е голяма територията - цялата Софийска област е допустима, въпреки че има общини, които са много далеч от Сърбия. На практика много кандидати се борят за малко пари.
