Иван Даскалов е на 41 години, роден е в Стара Загора, но от няколко месеца вече живее в Ямбол. Той няма професионално образование, свързано с рисуването, но това не му пречи да е блестящ творец.
"Художникът се ражда художник, това е дарба призвание, иска се просто да се намери точния път за развитието на този талант", смята Иван Даскалов. Ето какво сподели още той в интервю за Actualno.com.
Кога започнахте да рисувате?
Почти цял живот аз не съм спрял да рисувам, просто не мога спра. Каквото и да правех през годините, каквато и професия да сменях аз винаги намирах време за рисуване.
Кои са първите ви учители, кой ви насърчи да станете художник?
Моят "учител" и моето вдъхновение да стана художник беше и си остава моето вътрешно „Аз“, което сякаш ми крещеше, че мога и трябва да го направя. На една изложба директорът на художествената гимназия от гр. Казанлък даде за пример мой етюд с креда (голо женско тяло) и каза, че това е рисунка притежаваща всички качества за образец. Това за мен беше показателно, че все пак и без образование съм постигнал нещо.
Какво място заема рисуването в живота Ви?
Почти 19 години аз работих като надзирател в затвора и често се шегувах, че съм най-добрия художник сред надзирателите и най-добрия надзирател сред художниците. Рисуването много ми помагаше в тези години да туширам огромния стрес, на който е подложен един надзирател при тежките условия и какви ли не преживявания зад стените на затвора. Занимавах се и със спорт. Пет години тренирах бокс и това също ми беше начин за релаксиране от напрегнатите дни в професията надзирател. И не е имало и ден, в който да не рисувам. От една година вече напуснах и се занимавам само с рисуване .
Имате ли любими теми, материали за рисуване?
Дълги години работех само сух пастел и понякога акварел, просто обикнах тази техника която ми прилягаше на стила на рисуване. Нямам нито една налична картина с пастел - всичко е продадено. Имам една самостоятелна изложба и много участия в есенния салон на изкуствата Стара Загора. Все не мога да събера достатъчно картини за друга самостоятелна изложба поради факта, че картините ми се продават доста динамично.
Къщите в картините Ви сякаш са издигнати във въздуха, а цветовете, които подбирате са завладяващи, какво Ви води при избора им?
Сега работя основно маслена живопис и основно темата ми е България и основно всичко свързано с онова позабравено минало, но то за мен си е най-българско а именно старите църкви, старите къщи с провесените цветни черги. Много художници смятат тази тема са скучна наивна аматьорска дори, но аз не мисля така. Може и тази тема да е актуална стига да е рисувана с душа и с вулкан от емоции. Ето този вулкан ражда в картините ми максимално ярки и контрастни цветове. Аз не мисля като рисувам, много пъти просто изливам емоция и след час два картината е готова. Композициите ми, с тези типично български пейзажи, понякога наистина са са мистични и въздушни, но това според мен носи в себе си едно усещане за тишина и вечност. Моята голяма подкрепа в това е съпругата ми Таня която много обичам и ценя, както и двете ми деца. Аз рисувам, за да живея и живея за да рисувам.
Вижте още творби на Иван Даскалов в галерията ТУК
Интервю на Евгения Гигова
