"Илюстрации, които си играят с очакванията ни", "Рисунките, които ще Ви накарат да се замислите ", Работата му обрисува света ни точно такъв, какъвто е". Това са част от заглавията, които ще срещнете, ако напишете в Google името Stephan Schmitz (Щефан Шмиц).
Той е илюстратор от Швейцария, учил изобразително изкуство и дизайн в Университета в Люцерн. Изпълнява поръчки за New York Times, Daily Telegraph Magazine, New Scientist, Süddeutsche Zeitung Magazin, Creative review... Графикът му е пълен, уикендите-обикновено заети с рисуване.
Илюстрациите му са провокативни. За да ги разбереш, трябва да поемеш дъх, да седнеш и да си зададеш въпроси. Развиват интелекта, дразнят въображението. Никога не знаеш дали интерпретацията ти е правилна. Ако въобще има вярна интерпретация. В това именно е магията им.
Свързахме се със Щефан, за да надникнем в света на един млад човек, който ни поднася действителност, гарнирана с въображение и критично мислене. Той гради кариера и печели от нещото, което толкова блазни и същевременно плаши с несигурността си-изкуството.
Познаваме класиците в литературата, музиката, рисуването, но рядко четем за онези творци, които са майстори на илюстрацията. Със Щефан ще направим опит частично да запълним този пропуск.
Започваме разговора формално, но той със смях ни коригира:"Г-н Шммиц звучи чудесно, но моля, наричайте ме Щефан. " Изкуството явно има свойството да руши бариери.
"През последните 3 години имам честта да печеля от илюстрациите си. Преди това обаче имаше период от около 4 години, в които не можех да изкарам почти никакви пари от тях. За да се издържам, работех, както ги наричам, "дребни неща": градинар на гробищен парк, учител по рисуване, в бирария".
Въпреки че изкуството е онова, което в крайна сметка избира за начин на живот, Щефан не смята себе си за артист. "Бих се определил по-скоро като занаятчия, защото ми възлагат поръчки, които изпълнявам. Решавам визуални задачи, които илюстрират писан текст. Не съм художник, който провокира публиката със собствени идеи. Разбира се, имам и такива илюстрации, но твърде малко свобода да работя по тях. През последните 2 години няма как да посветя много време на своя лична рисунка- поръчките валят непрекъснато.", споделя той.
Разграничава илюстрациите си от класическата представа за художествени произведения и защото определя стила си като поп арт, "продаваем", не елитарен. Рисунките си сравнява с графити: "Те също не са традиционно творчество", убеден е той. Според Щефан, най-доброто определение за него като професионалист е "комерсиален артист". Не разбира защо към понятието "комерсиален" хората понякога лепват етикета на принизяването. "Харесва ми да бъда такъв, да работя по визуални гатанки, зададени от друг. Не виждам вищо пошло в това".
Темите , по които работи, му дават възможност да развие уникалния си стил. Възможно ли е да не се изкуши и да не копира илюстратори, чиято работа харесва? " О, това е доста трудно. Разбира се, че ми влияят други илюстратори. Нормално е да проучиш как някой, на когото се възхищаваш, ползва светлини и сенки, за да създаде определена атмосфера, , как си играе с цветовете или построява композиция, например. Много е важно да вложиш и неща от себе си. МояТа запазена марка е пестеливата работа с багрите и относителната изчистеност на образите
В крайна сметка хората винаги те сравняват с други в бранша и това е естествено, смята Щефан. Не означава, че си като останалите, напротив- уникален си колкото тях и затова сравненията с големи имена са комплимент, пояснява.
Какво мисли, как действа, когато му възложат задача - тук се крие тайният механизъм на творчеството, който опитваме да разгадаем. Дали при появила се идея започва да рисува и да пробва различни варианти, или предпочита образите да се оформят изцяло в съзнанието, преди да скицира?
"Веднага скицирам, за да проверя дали това, което ми хрумва, изглежда добре. Случва се да си кажа "Аха, ще стане чудесно", а всъщност когато го видя нарисувано, да се окаже неподходящо.Или пък обратното. Не можеш да седнеш под дървото и да чакаш вдъхновението да те удари свише. Трябва да го провокираш, работейки. Да изследваш възможностите на темата, по която рисуваш. За какво се сещаш, когато четеш текста, който трябва да илюстрираш? Кои са основните елементи в него? Нахвърли ги, после ги комбинирай по различни начини, виж на какъв фон ще ги разположиш, в какъв контекст?" , изрежда Щефан.
Наистина звучи като занаят с отработени стъпки, при това изискващ моментните настроения да бъдат овладяни. " Те не влияят на илюстрациите ми. Мога да съм в лошо настроение и да ми дойдат страхотни идеи. Разбира се, ако съм в добро и имам повече време, е по-лесно, но всичко зависи най-вече от темата на статията, по която работя", разказва Щефан.
Докато обмисля илюстрациите, има нужда от тишина. "Тогава не слушам музика, би било прекалено разсейващо. Едва когато привършвам рисунката, си пускам откъси от комедийни шоута. Понякога слушам пънк рок, дет метъл, германски хип поп" . Иска напълно да се отдава на рисуването. Ето защо музиката не е задължителен елемент от атмосферата в студиото му.
Знае, че е свършил творческия процес, когато една илюстрация се е получила едновременно провокативна и лесна за възприемане. "Стремя се, когато някой я погледне, веднага да може да вникне в смисъла й, в която и държава да се намира. Трябва обаче и да изненадва. Постигам това, като рисувам уж ежедневни сюжети, но винаги "обърнати", не копия на реалността." Естетиката също е от значение- за да се запомни, е нужно образът да грабва окото, да бъде красив, категоричен е той.
Как неговите критерии издържат теста на онзи, който прави поръчката? Склонен ли е да прави компромиси, ако визиите им се различават? " Случват се разминавания, когато смятам, че дадена илюстрация би изглеждала по-добре по начина, по който си я представям аз, а не така, както я иска поръчителят. В крайна сметка обаче ми плащат, за да извършвам услуга. Доверявам се на артистичните директори на изданията, с които работя, защото предполагам, че те познават добре своята аудитория, знаят как тя би разкодирала образите и какво би я привлякло", казва Щефан. Ако много държи на своята версия, я разработва отделно и я добавя към портфолиото си или я пуска за продажба.
Има обаче поръчки, които категорично не би изпълнил. " никога не бих работил за крайнодесни политически сили или клиенти, които проповядват дискриминация по какъвто и да било признак". Не рисува за приятели и роднини, защото изисква много време, усилия и...пари. "Не бих желал да печеля на техен гръб".
Най-трудната му поръчка е била за германско списание. Темата- химикалите в пакетирането на храни. "Арт директорът само повтаряше: "Не знам какво не ми харесва, но трябва да промениш нещо." Имах 30 скици с идеи и 2 вариации на илюстрация. Все не бяха достатъчно добри за него. Накрая ги публикуваха, но непрекъснато трябваше да променям илюстрациите. Можеш да изискваш много, ако плащаш добре, но с тази поръчка случаят не бе такъв. Получих 300 евро на илюстрация и това е най-ниското възнаграждение, на което съм склонен. Повече не съм работил с въпросното издание."
Щефан ме изненадва приятно, защото признава, че е лесно за илюстратора да обвини клиента си за провала на дадена рисунка. Думите му подсказват критично мислене не само към поръчителя, но и към изпълнителя- към себе си: "От една страна, поръчките ограничават творчеството. От друга, благодарение именно на тях днес имам в портфолиото си илюстрации, които иначе не бих могъл да нарисувам".
Работи по голяма поръчка за швейцарско издание и усеща, че това го подтиква да дава максимума от себе си. " За новогодишното си издание искат 20 илюстрации за 20 различни статии. Доста е стресиращо. До момента мисля, че имам 6 много добри, а останалите считам, че са на достатъчно високо ниво за публикуване (дано и клиентът мисли като мен). Без тази поръчка в биографията ми щеше да има 6 страхотни илюстрации по-малко."
Работата по собствена инициатива също е монета с 2 страни. "Имам много повече свобода, не ме притискат срокове. Именно затова обаче работя твърде бавно. Хубаво е, когато няма зададена от друг тема, няма контекст, с който си длъжен да се съобразиш. Именно тези са най-добрите ми илюстрации. Карат те да се смееш, да плачеш или просто да се замислиш", разсъждава Щефан.
Провокира ли действителността креативната му енергия, дават ли му идеи определени хора, места, предмети? "Образите изникват в главата ми, без да се налага да правя нещо специално. Понякога виждам нещо, което може да се включи в рисунка, но идеите ми се развиват основно на работното бюро. Много често те идват, когато се возя към вкъщи с автобуса из Цюрих, с бира в ръка." Ползва Google за помощ, търси мнението на колежката си в студиото - Кристина.
Най-добрият съвет, който е получавал, е на майка му:"Тя все ми повтаряше да уча онова, което ме влече най-много. "Забрави за парите-ако следваш и работиш нещо, което обичаш, те рано или късно ще дойдат при теб", казваше. До голяма степен дължа успеха си на нея. В университета пък научих колко е важно да рисуваш опростено, с изчистени линии."
На свой ред съветва онези, които мечтаят да превърнат илюстрирането в начин на живот:"Помислете добре къде да се позиционирате на пазара - дали ще илюстрирате детски книжки, филми, статии... След като го сторите, отговорете си на въпроса дали можете да постигнете професионалните стандарти в съответния сегмент. Ако сте сигурни в себе си, намерете си работа, която да ви плаща сметките, но и да ви оставя време за работа по партфолиото. После - рисувайте, рисувайте, рисувайте! Сравнявайки се с други илюстратори. Когато имате, да речем, 10 конкурентни илюстрации, разпространете ги. В ерата на социалните мрежи истински добрата работа трудно ще остане незабелязана. Участвайте в конкурси, пращайте рисунки на списания и вестници. Възползвайте се от всеки комуникационен канал!"
И така, струват ли си всички онези десетки часове след работа на гробището, в училището, в бирарията, прекарани в рисуване и безсъние, в надежда? "През последните години научих много нови техники. Развивам се, но винаги искам да подобря вече нарисуваното. Никога не съм 100% доволен и вероятно точно това прави професията ми толкова интересна. Не бих я заменил за никоя друга!"
Автор: Велина Георгиева
