Библиотеките във Финландия работят и след като приключи работното време на библиотекарите. Гражданите влизат и се самообслужват по всяко едно време на денонощието. Библиотеките там предлагат различни видове услуги. Хората могат да си заемат не само книги, а и други инструменти, които биха им свършили работа в дома, след което да ги върнат обратно. Вътре в самата сграда са създадени, както кътове за отдих, така и детски центрове и заведения за бързо хранене. Преди да бъде изградена библиотека в съответен район се прави допитване до гражданите. Така те имат възможността да дават свои идеи и предложения за визията и функциите на библиотечното пространство. Учениците във Финландия пък учат без учебни предмети. Там се набляга на придобиването на умения. За интересното изживяване в няколко финландски и испански библиотеки и училища разказа в интервю пред Actualno.com Милена Марковска - директор на Градска библиотека „Паисий Хилендарски“ в Асенoвград.
По какъв повод бяхте във Финландия и с каква цел?
Проектът се казва „Повишаване обучителния капацитет на мениджъри и служители в общинските библиотеки“. Той се финансира от програмата „Еразъм+“ и се изпълнява от Фондация „Глобални библиотеки-България“ в партньорство с консорциума „Модерни библиотеки“. Всяка библиотека, която имаше желание, можеше да участва в проекта.
Разкажете ни какво представлява и как изглежда една библиотека във Финландия?
Една библиотека във Финландия - това е едно отворено осветено приветливо пространство. Библиотеките във Финландия са част от инфраструктурата на населеното място. Интересен факт е, че частично няколко от МОЛ-овете във Финландия са трансформирани в библиотеки. А в Барселона един МОЛ целият беше превърнат в библиотека. Разбира се, това са едни огромни сгради, в които пространството се стреми да привлече повече посетители. А това е така, защото визитната картичка на Финландия са именно нейните библиотеки.
Финландците са едни от най-четящите народи и библиотеките им са с много висока посещаемост. Причината да бъдат такива е в политиката, по отношение на финансирането и развитието на библиотечната мрежа в страната. В тази срана се обновявват непрекъснато, както сградите, така и фондовете на библиотеките. Защото това е нещото, което привлича хората. Там библиотечните институции са от така нареченият „скандинавски“ тип, или те са „третото място“. Първото е дома, второто е работата на човека или училището и третото място е там, където той се чувства приятно.
Мястото, на което човек може да се занимава със своето хоби и да общува с останалите и едновременно с това, да учи нови неща. Затова и пространството в самите библиотеки е от особено значение. То е разделено на различни зони. Има такива, в които е абсолютно забранено да се вдига шум. Ясно е, че хората там четат - независимо дали книга, или работят на компютър. Т.е. те са съсредоточени и работят активно. Има други зони, в които е позволено да има шум, но до определено ниво. Там човек дори може да си полегне, да стане или пък да се движи. Има и други зони, които са най-шумните. В тях посетителят може дори да се храни. Във всяка библиотека във Финландия има и кухня. А за студентите особено това е много важно.
Коя от библиотеките Ви впечатли най-силно и с какво?
По проекта успяхме да посетим такива в Барселона и Финландия. Една от библиотеките във Финландия особено много ме впечатли с услугите, които предлага. Това, което ме озадачи, беше библиотека №10 във Финландия. Тя е от съвременен тип и е изцяло насочена към новите технологии. В нея работят предимно мъже. За самите потребители там се предоставят и куфарчета с инструменти, които всеки може да вземе, да си извърши ремонт вкъщи и отново да ги върне. В помещението са разположени и шевни машини. Има и специално студио, в което всеки може да си направи щампа върху тенеска, например, или дори да работи на струг /но под наблюданието на спецалист, за да се избегнат инциденти/. Също така от библиотеката могат да се вземат за ползване и екипировки за зимни спортове, като Общината е тази която ги закупува и ги предлага на населеното чрез библиотечните институции. Услугите на библиотеките и в Барселона, и във Финландия са безплатни за гражданите. Единствените платени са, както при нас в България, копиране на документи и принтиране. По този начин се осигурява безплатен равен достъп до информация за всеки.
По какъв начин функционира библиотечната система на Финландия?
Във Финландия библиотеките са в една система. Изградени са във вид на обща мрежа. Имат Национална библиотека, която е в центъра на мрежата, и след това - още няколко централни библиотеки. А под тях са и останалите по-малки такива. Хубавото е, че във Финладния работят чрез централизирана система. Например Националната библиотека разработва лицензирани услуги, които се ползват и от останалите. Докато в България всяка работи сама за себе си. А в Барселона хората могат да се регистрират в интернет. Освен това получават опцията да си вземат книга от една библиотека, но да я върнат в друга. Във Финландия пък имат машини за връщане на произведения. Слагаш си книгата вътре и апаратът си я отнася, разпределяйки творбите по различни контейнри. Докато в България библиотекарят е насочен към процедурната работа.
Когато се вземат книги, трябва да се регистрират и описват. А е нужно служителят да бъде сред потребителите. Да проучва нуждите и библиотечните им желания. Да ги кани, да знае какво искат и да бъдат на разположение на посетителите.
В началото на 2017 г. е приет нов закон за библиотечната система във Финландия, който ще влезе в сила в края на тази година. Идеята е библиотеките да не бъдат еднакви, а всяка да е различна от останалите. Ръководителите им ползват много широко маркетинговите техники за проучване на потребителите. Задължително, преди да бъде построена една библиотека, се правят различни уърк шопове, в които жителите в съответния квартал се включват и могат да дадат идеи за това, как да изглежда библиотеката им и какви услуги да прелага. Има си и специално хора, които се занимават с така наречения „дизайн на услугите“. Разбира се, за целта са необходими много ресурси, но пък ние научихме различни техники за това, как да проучваме общността.
Никога не съм вярвала, че през живота си ще мога да стъпя в такава библиотека, за мен беше много вълнуващо. Огромна, с много етажи, светла, просторна, с различни зони. Освен всичко това, в библиотеките са обособени места, които могат да бъдат ползвани като офиси. Предоставя се работно място – представлява кабинка, в които има компютър, факс и всичко необходимо за работния процес. Предлагат се и зали, в които могат да се провеждат групови занимания. Друго, което ми направи впечатление, е че всяко пространство вътре в библиотеката е обозначено. Има знаци, с които потребителите се ориентират много лесно.
Колко човека работят в една библиотека във Финландия?
Различно. Библиотеките не са еднакви по големина. Например, в едно от селата, в което живеят около 5 000 жители, работят двама библиотекари. Това, което е много впечатляващо, е че библиотеките посрещат посетители и извън работното време на библиотекарите. Това означава, че финландците имат много високо ниво на съзнание. Библиотекарят напуска работното си място, но библиотеката продължава да е отворена и всеки, който желае, може да влезе вътре и да се самообслужи. Нещо, което за нашите условия смятам, че е немислимо да се случи.
Бяхте казали че ще посетите и училище, разкажете ни за образователната система във Финландия?
Да, посетихме училище отново в същия 5 000-ден град във Финландия. Впечатляващото е системата на преподаване. В образователната система Финландия не е имала някаква много сериозна традиция. Първият закон за образованието в страната е създаден през 1926 г. Може би това е една от причините финландците да имат най-успешната образователна система в света. Международно излседване сочи, че те са на първо място по грамотност. Причината за това е, първо, именно образователната им система и след това, много развитата библиотечна мрежа в страната. Те имат преподаване без учебни предмети.
Дисциплините им в училище са обединени. В основата на образователната им система стои придобиване на умения, а не трупане на знания. И това е нормално, защото в 21-ви век – векът на информацията - е много важно човек да знае как да търси такава и да притежава умения да я прилага на практика. Затова образователната им система е свързана повече с практически дейности. Преподават се часове по готварство, а за момчетата – как да сглобяват мебели. Имат различни модули и самите им дисциплини не са така, както българските - подредени в строг ред.
Имах възможността да посетя училището по обяд, когато децата обядваха вътре в училищния стол. Забелязах, че учителите носят сигнални жилетки. Не се чуваха викове и крясъци, каквито обикновено се слушат в нашите училища. Децата се възпитават в това как да общуват. Беше много впечатляващо за мен, че в училищния стол отиваха целият клас заедно с учителя. Осигурен им е безплатен обяд. В столовата имаше много образователни материали за здравословното хранене. Класът седна на една маса, като всяко от децата минаваше и си взимаше храна от специално здравословно меню. Например пълнозърнест хляб, риба, кафяв ориз и салати от плодове и от зеленчуци. Накрая всеки ученик си разтребваше и си почистваше мястото на хранене. Така се създава отношение към храна и умение сам да се грижиш за себе си.
Друго, което ми направи впечатление във Финландия, и което е болна тем у нас, бе че тук се изисква от родителите да подпишат декларация, за да бъдат изведени децата от училище. От това страдат и учениците, и културните институции. Защото се предоставят програми, полезни за децата, от които те не могат да се възползват. Във Финландия не се изисква такава декларация. Веднъж постъпило в училище детето, след като това е част от образователната програма, значи родителят е съгласен и не е необходимо да дава допълнително съгласието си. Учебното заведение се стреми образованието да се провежда максимално извън рамките на училището, т.е. да е в библиотека, в музей, сред природата. Защото придобиването на умения и знания най-добре се случва чрез преживяване. Например, ако ще учат за дърветата се ходи в гората, за да ги обследват, вместо да ги гледат само на картинка.
Как учителите задържат вниманието на децата там?
Децата имат право да ползват таблет в училище, за учебни цели, разбира се и си избират сами какво искат да учат. Преценяват дали да ползват съвременните технологии, или традиционните тетрадки и химикал. Децата там участват активно в обучението. Мисля, че в България това е голям проблем на образователната ни система, че учениците са едни слушатели. По-рядко са участници тук, докато там повече участват в процеса.
Какво прилагате вече в Асенoвград от наученото във Финландия?
В Асенoвград първо се състоя обучение на останалите общински библиотеки, които не успяха да се включат. Ние подготвихме електронно помагало и реализирахме обучението. Имахме възможността да направим „екскурзия“ из библиотеката и да покажем на колегите си не само това, което сме научили но и другото, което сме направили. На първо място се стремим да създаваме едно по-приветливо пространство за потребителите. Аз винаги съм оприличавала нашата библиотека точно на този „скандинавски тип“. Защото тук се случват разнородни събития, в които се включват различни общности. Нашата библиотека е социално пространство, тъй като работим с институции, като Бюро по труда, Община, училища. А заедно с библиотеките в Самоков и Карлово реализирахме инициативата „Азбучните приключения на играчките“, взаимствана от финландския опит.
По време на „Дни на книгата“ взехме любимите плюшени играчки на децата от една от детските градини, донесохме ги в библиотеката и на следващия ден малчуганите ни гостуваха, за да научат какво са правили техните любими приятели тук. Идеята беше децата да разберат, че играчките са си прекарали прекрасно и са имали възможност да правят много неща – да четат приказки, да си говорят, да играят, да ползват компютрите. Накрая всяко детенце получи снимка с това, какво е правила неговата играчка.
Другото, което осъществихме, е нашата експозиция „Чудесата на света“. Тя включва макети на различни културни забележителности – Айфеловата кула, наклонената кула в Пиза и т.н. Благодарение на тази инициатива децата, без да напускат родния си град, имат възможността да пътуват по света и да опознаят най-известните световни забележителности. Направихме едно специално импровизирано фото студио, в което малките ни посетители могат да се снимат. Защото освен презентациите, които сме подготвили на деветте световни забележителности, в арт работилница изработваме различни предмети, свързани с тях.
Сега предстои да бъде оформено и едно ново пространство в библиотеката. Старо помещение ще бъде трансформирано - ще започне да изпълнява нова функция. Във връзка с 35-годишния юбилей на библиотеката, който празнувахме тази година, и с годишнината от рождението и от смъртта на големия художник Коста Форев, ще бъде създадена стая в негова чест. Така че през есента ще отвори врати мини музей, посветен на твореца. За целта в момента помещението се ремонтира – подменя се старото осветление с ново, сменена е вратата, ще се боядиса, положена е и изолация на стените. Ще бъде направена минерална мазилка, вече е поставен окачен таван и планираме да бъде осъществено съвсем точно реставриране на стенописите. Това ще направи дъщерята на Коста Форев. Планираме тази стая да ползваме и за различни обучения и инициативи. Например, там могат да се провеждат часове по изобразително искуство. Засега сме отделили 8 000 лева за ремонта на помещението. Това отново е по идея от посещението ми във Финландия - в една от библиотеките там имаше такава стая, посветена на техен национален писател. Друго интересно е, че съвременната тенденция е да се отделят детският от младежкият отдели. Нашата библиотека също обмисля да направи такъв специален кът за младежи.
По какъв начин се издържат библиотеките във Финландия?
И във Финландия, и в Барселона са подчинени на Министерството на образованието и културата. Те имат изградени централизирани системи и специални стандарти, по които става финансирането. В Испания нещата са малко по-сложни заради админостративното деление на страната. Там има територии, които са автономни и финансите постъпват от областта. Изградени са няколко държавни библиотеки, които се финансират изключително от държавата. Във Финландия библиотеките са държавни. Определят се национални програми, по които всяка библиотека може да кандидатства и така получава допълнително финансиране. Бюджетът се определя според големината и услугите които се предлагат.
Мислите ли да поканите финландските си колеги на посещение в Асенoвград?
Във Финландия ни посрещна наша колега българка. Тя ни разказа, че там една сграда на библиотека навърши ли 30 години, задължително й се прави основен ремонт. Наш екскурзовод беше колегата ни Марияне. Изключително сърдечен човек. Тя беше подготвила цялата програма, на ден посещавахме поне по три библиотеки във Финландия. Всички бяха много гостоприемни, лъчезарни. Надяваме се да имаме възможност по нови проекти да кандидатстваме, за да може да поканим нея и други колеги да посетят Асенoвград.
