Проливните дъждове, които наводниха Северозападна България ни карат да си зададем въпроса "Пак ли"? Пак ли хората ще изпращат до медиите снимки и видеа с надеждата някой да направи нещо, защото общината не е укрепила пътя, защото няма пари, защото прилежащите терени и трябва да се поддържат от Агенция пътна инфраструктура. Днес министърът на вътрешните работи Калин Стоянов даде отчет за действията на междуведомствената комисия по възстановяване и подпомагане за справяне с последиците от бедствията през последните 2 седмици, но ние задаваме въпросите: Има ли България стратегия за изграждане за поддържане на коритата на реките, които постоянно преливат? Имали машини, с които да се поддържат, има ли кадри, има ли хора, които знаят точно какво трябва да се направи и както винаги питаме експертите. В Студио Actualno е доц. д-р инж. Петър Филков. Той е декан на катедра Хидротехника и хидромелиорации в Университета по архитектура, строителство и геодезия.
"Става дума наистина за така изключителни явления. Забелязвате може би и вие, също и хората у нас, през последните години зачестяват такива интензивни валежи, които са краткотрайни с голям обем. За кратко време се получават наводнения в различни части на България. Спомняте си в Каравелово, а тази година в Берковско и цяла Северозападна България, но сме свидетели, че тази година е доста необичайно от гледна точка на климатични условия. Валежите са така доста продължителни и с голям обем", заяви доц. Филков.
Имаме ли стратегия, има ли баланово поддържане на коритата им?
"По принцип има приета стратегия за управление и развитие на хидромелиорациите и защита от вредното въздействие на водите, а тя беше приета, ако не се лъжа през 2017 г., въпросът е, че не се изпълнява. Отделно - тя е насочена преди всичко към напояването, не толкова към отводняване и защита от вредното въздействие, в това число и от наводненията", обясни той.
По думите му другият важен въпрос е, че много институции отговарят за водите у нас - от една страна държавата чрез дружеството "Напоителни системи" отговаря за корекциите на реки, които са държавна собственост извън населените места, а вътре в на рамките на населените места отговарят общините:
"Голяма част от общините у нас са бедни, нямат достатъчно средства. Оттам нататък няма как да имат специалисти, които да знаят кога какво как да се направи, тоест комплекс от проблеми. Обикновено, когато се случват подобни събития, винаги нещата са комплексни. Трудно се намира един виновен".
Как се поддържа корито на една река?
Според експерът периодично трябва да се почиства коритото преди всичко от растителност, тъй като поради това, че целогодишно има вода в коритото на повечето български реки, естествено е растителността там да избуява: "Така че това почистване е първото важно нещо, разбира се, в рамките на някои населени градове, включително и корекции извън населените места, трябва периодично да става почистване от наноси".
"Там навлизаме пък в едни други дебри - до къде точно е границата на реката до където отговаря общината и от къде са частните имоти?", поясни той.
"Изсичането на тази растителност е свързано с разрешения от предишни министерства. Знам от колеги от Напоителни системи ЕАД, с които поддържаме регулярни връзки, че изключително трудно и бавно става получаването на разрешение за такова почистване - именно отсичане на растителност, дървета, които са пораснали в коритото на реките. Това са комплекс от дейности, които трябва да се вършат регулярно, не кампанийно, тъй като самата река си е като жив организъм. Тя непрекъснато се променя и тук много често говорим само за корекциите, но корекции в България има само на малка част от реките, повечето от коритата са естествени", коментира доц. Филков.
"Не са необходими някакви специални машини. Обикновено се ползва стандартна строителна техника, багери, булдозери", категоричен е той.
"Това, което ни липсва на нас е един голям мозъчен тръст (бел.ред.: фабрика за мисли), където да се взимат важните решения от експерти в областта... Хидрологията се променя. След години и преоценка данните се променят. Водите у нас се управляват от твърде много министерства, твърде много агенции и дирекции. Трудно се координира такава дейност. Навремето имаше поне 5 или 6 научни института, които се занимаваха с водите, от тях е останал един", заяви доцентът.
Цялото интревю вижте във ВИДЕОТО:
