Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Д-р Симеон Маджаров: Намордникът не може да реши въпроса с агресията на едно куче

08 юли 2019, 15:43 часа • 21287 прочитания

Глоба в размер на 300 лева заплашва всеки собственик на куче с тегло над 5 килограма, който го разхожда в градска среда без повод. На 1000 лева пък скача санкцията за онези стопани на агресивни четириноги, които ги извеждат навън без намордник и повод. Това решиха депутатите с промените на първо четене в Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Законодателната инициатива за по-строг контрол върху стопаните на четириноги е подета от група народни представители от ГЕРБ, а повод за нея станаха зачестилите инциденти с нападения от пуснати на свобода кучета, които понякога завършват фатално.

По повод новите нормативни промени, Actualno.com потърси за коментар мнението на специалист. Разговаряхме с ветеринарния лекар д-р Симеон Маджаров, който обясни какви са съображенията му по темата.

Д-р Маджаров, какво е мнението Ви - кои породи кучета т​​рябва да се извеждат задължително с намордник и повод и кои не?

​Според мен най-редно е всички кучета да са на повод - без значение на килограми, агресивност, поведение и т.н. Ще обясня защо. Едно куче само по себе си може да бъде непредвидимо. И това е независимо от породата, независимо от големината и нрава му. Едно малко куче, което е под 5 килограма, може да бъде инициатор на ситуация, която може да бъде с много сериозни последствия. Например, говорим за стопанин на йоркширски териер​, който го е пуснал свободно някъде да се разхожда. В такава ситуация териерът е напълно възможно да провокира някое голямо куче наоколо, което по принцип не е агресивно. Като не давам дефиниция сега на това понятие. Та в тази ситуация кой е виновният: собственикът на голямото куче, което дори е на повод, или този, който си е пуснал малкото куче, което отива и създава конфронтация.

По принцип по едрите породи трябва да бъдат на повод. Едно голямо куче, дори на игра или шега, може да бутне дете, голям човек и така да бъде криворазбрана цялата ситуация. По-малките породи, дори да са агресивни, не могат да предизвикат кой-знае какви бели.

Вярно ли е твърдението, което се появи, че за топлия климат у нас намордникът е абсолютно неподходящо средство за кучето?

​Знаете, кучетата нямат потни жлези и се охлаждат основно през устата, чрез дишането. Това не е много свързано с географските ширини.

Могат ли в такъв случай да се задушат кучетата с намордник, когато е горещо, а те се опитват да дишат​ с изплезен език?

Кучетата могат да се задушат и заключени в колата на слънце. Така, че намордникът сам по себе си затруднява просто процеса на охлаждане. Това средство трябва да бъде използвано наистина внимателно и по предназначение. Има животни, които страдат от сърдечно-съдови заболявания като брахицефалните породи - мопсове, френски и английски булдог и т.н. Те по принцип си имат физиологично заложени затруднения с дишането. Та слагането на един такъв намордник допълнително ще влоши нещата за тях. Отделно сега е и топлото време като фактор. Намордникът по принцип може да се свали по всяко време. Само по себе си намордникът не е опасен.

А тогава създава ли дискомфорт за животното?

Със сигурност създава. Той го усеща като пречка. Той му пречи да диша, да си отваря устата. Все едно на нас, хората, да ни вържат устата, защото говорим.

С новите законодателни промени до голяма степен е оставена на собственика преценката дали домашният му любимец е агресивен, или не. Как да установим колко е агресивно едно куче в такъв случай?

​Все още няма институция ли орган, който да определи дали едно куче е агресивно, или не. Все още никой не е наложил някакви рамки, критерии или определение за агресивно куче. Има породи, които са причислени към графа "Агресивни", защото по една или друга причина биват използвани за боеве и друг тип такива "развлечения". Такива породи по-лесно могат да бъдат приучени към озлобяване. Тези породи се считат за агресивни. Въпреки това такива породи, когато бъдат добре възпитани или отглеждани, те могат да бъдат дори дружелюбни.

На много места по света е практика, когато стопаните искат да отглеждат т.нар. "агресивни породи", да преминават определени курсове на обучение. От друга страна, е манталитетът на хората. Знаете, всеки казва, че неговото куче е най-доброто, най-красивото, най-неагресивното и т.н.

А намордникът решава ли въпроса с агресията? ​

Връщайки се на темата, намордникът абсолютно не може да реши въпроса с агресията на едно куче. Това е като да сложим лепенка на счупен крак. Толкова и намордникът решава проблемът. По-скоро стопанинът наистина сам трябва да си даде сметка доколко неговото куче е агресивно, доколко може да създава конфликтни ситуации с други кучета и хора. Оттам-насетне идва и поемането на отговорност за поведението на животното.

Има доста центрове, които се занимават точно с възпитание на кучетата. И ако се предприема такава стъпка, добре е още в първите месеци новороденото куче да бъде обучавано.

​Много домашни любимци трудно понасят твърде горещото време напоследък. Дайте съвети на собствениците как да предпазят четириногите?

​Както и при хората, в летните горещини за животните важат основни правила. Трябва да се избягват най-топлите часове на деня за разходка. Не трябва и движението да е много продължително, тъй като на животните им се играе, но те естествено не могат да преценят колко е топло и че не трябва да ходят по жегите. Особено кучета с черна и дълга козина много лесно могат да прегреят. При животните също се получават топлинни удари. Трябва да има достъп до прясна вода непрекъснато.

А как стои въпросът с храненето?

Забелязва се как самото животно поради големите жеги намалява апетита. Наблюдава се това явление. Хората дори си мислят, че животното не иска да се храни вследствие на някакво заболяване, а всъщност това явление се обуславя до голяма степен от високите температури. Въобще, кучетата и котките трябва да са на хладно и проветриво място през периода на горещините.

Наоколо са и паразитите - кърлежи, бълхи и т.н. Нека при​помним защо не е желателно сами да се опитваме да вадим кърлеж от кучето или котката например?

​При наличието на кърлеж и установяването му, най-важното е паразитът да се отстрани възможно най-бързо от животното. Кърлежът пренася редица заболявания и това става чрез кръвопиенето и слюнката му. Колкото по-скоро се реагира и се премахне кърлежът, толкова по-малка е вероятността той да пренесе някакво заболяване. Това е номер едно приоритет. След това ветеринар специалист трябва да премахне паразита. Това е така, защото има опасност да остане част от самия кърлеж в кожата на животното, което може да предизвика допълнителни инфекции.

Да не забравяме за препаратите - те са за профилактика и превенция, но не са със 100% гаранция. ​

Наскоро Вие открихте нова клиника тук в София. За какво най-често Ви търсят стопаните?

​През летния сезон търсят нашия екип точно за обезпаразитявания и профилактични дейности като ваксинации и т.н. Искам да обърна внимание на осилите, които създават проблеми за кучетата най-често, тъй като се забиват в лапичките им.​ Тези специфични треви сега и през есента отключват проблеми и се налага почти непрекъснато да вадим осили от лапите или козината на кучетата.

Хрумна ми и един такъв въпрос за ваксините при кучетата и котките. Циркулира мит, че колкото е по-възрастно едно животно, толкова нуждата от ваксинация намалява. Така ли е наистина?

Вижте, най-правилно е и най-редно е всяка година да се прави реваксинация с идеята организмът да изгражда нов имунен отговор срещу опасните заболявания. С времето имунната памет отслабва. Не можем да разчитаме на ваксинации, да речем до петата година, и след това да ги прекратим и да си кажем, че ето - кучето достатъчно дълго време е имало ваксини и сега изведнъж спираме. Сега, от друга страна, поради ред причини някои много възрастни животни ги пропускаме поради ред здравословни причини.

Например, имах случай с една много възрастна сиамка за ваксина. Обаче виждам в същото време, че животното има много сериозни заболявания. Предложих на стопаните, които все пак бяха с ограничен бюджет, вместо да правим поредната ваксинация, да пуснем едни диагностични изследвания и съответно взехме необходимите мерки за котката. Това в случая беше много по-важно и животорешаващо от поставянето на една ваксина на толкова възрастен екземпляр.

Д-р Симеон Маджаров е основател и главен лекар във ветеринарен център Vet Family. Научните му интереси са в областта на вътрешните болести, кардиологията, спешната медицина, образната и лабораторната диагностика, хирургията и други. Д-р Маджаров е участник в редица специализирани семинари, конгреси и стажове по ветеринарна медицина у нас и в Европа.

Интервю на Румен Скрински

Румен Скрински
Румен Скрински Отговорен редактор
Новините днес