Точно преди около година той се осмели да обвини в корупция пловдивския митрополит Николай. Заради смелостта си асеновградчанинът Щерьо Паспалев изгуби работата си, която бе неговият живот – църковното пеене. През месец май 2016 г. младежът изрази публично недоволството си срещу действията на владиката, като съобщи, че Дядо Николай е взимал по 10 000 лева за извършване на свещеническо ръкоположение. От своя страна, по време на службата за големия християнски празник Преполовение митрополитът изгони момчето от църквата „Света Богородица-Благовещение“ в Асеновград. Малко след това Щерьо получи заплахи в социалната мрежа, че ще му бъде забранено да пее изобщо на клира във всички храмове в пловдивска област.
Още: Събитията, променили 2024 година (ВИДЕО)
Още: Разруха и хуманитарна катастрофа: 2024 г. за Близкия изток през погледа на Мохамед Халаф (ВИДЕО)
Ситуацията породи недоволство и у гражданите на Асеновград, които подкрепиха църковния певец, но това не помогна. Организирани бяха протести. Водеха се дълги спорове между миряни и архиерейския наместник на Асеновград отец Йордан Георгиев. Последваха няколко новоназначения и размествания на свещеници из асеновградските църкви. Всичко това разбуни духовете в църковните среди. А сега, година по-късно, ситуацията сякаш е замръзнала до момента, в който бе изпратена подписка с над 4 000 подписа до Светия синод в София. Чрез петицията миряни от цяла пловдивска област поискаха митрополит Николай да бъде освободен от длъжност, както и да бъде изправен пред Църковен съд. От тогава досега няма информацияа гражданите да са получили някакъв вид отговор на писмото си до Светия синод.
Към днешна дата, асеновградчанинът Щерьо Паспалев отново е намерил начин да изразява творчески себе си. Той изработва нощни лампи. Но не какви да е, а различни от традиционните. Момчето прави лампи от кратунки, изобразени и гравирани, така че да отразяват лично същността на притежателите им. Чрез творенията си Щерьо показва своето усещане за личността, която стои пред него, и успява да загърби миналото, за да посрещне новото бъдеще. Днес Actualno.com Ви представя един разказ с продължение...
Как и защо премина рязката граница от църковен певец към творческа дейност?
Още: Здравка Евтимова: 2024-та беше борба да запазим здрав духовния си гръбнак (ВИДЕО)
Още: Мария Лалева на Бъдни вечер: На ръба на бездната трябва да изберем любовта (ВИДЕО)
Пеенето си е творчество. Аз поне така го чувствам и хората, които се занимават с изкуство, без значение какво е то, търсят да открият някакъв израз на онова, което не намират в една работа във фабрика, например, или някъде, където душата им не може да намери такъв порив. И след като се наложи да сменя работата, трябваше да попадна във външния свят, който се оказа не много гостоприемен. Пробвах на различни местоработи. Но разбрах, че ми трябва нещо което да изразява напълно точно тази творческа искра в мен, същността ми. Така реших, че ще изработвам нещо. Когато се замислих прецених, че не съм вещ в рисуването и в приложните изкуства и не съм запознат много с материалите. Но пък мога да опитам във всяко едно от тези неща и реших, че ще правя лампи. Това си е идея, която наистина много ми легна на сърцето. Най-накрая съм открил нещото, което ме вдъхновява. Обикновено, когато се случи това, много дълго време нощем не мигвам от вълнение. В ума ми се появяват всякакви мисли. Записвам си голяма част от тях на разни хвъчащи листи и изобщо където сваря.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Заплатите, пенсиите и бюджетът: Христина Христова с анализ на състоянието на хазната (ВИДЕО)
Още: Между гнева и надеждата: Политическата 2024-та през погледа на Боряна Димитрова (ВИДЕО)
Има ли връзка пеенето в църквата с изработването на нощни лампи от кратуни?
Чисто буквално не, освен ако не нарисувам ноти на някоя кратуна. Обаче, усещането за музика е смисълът на изкуството изобщо. От старогръцки, „музика“ означава всяко едно от изкуствата, ръководено от някоя муза. Така че със сигурност има връзка.
Спомена, че една среща е определила точно идеята ти?
Още: Ник Щайн: Шенген е абстрактен и не дава сигурност на границите
Да, срещнах случайно човек, който допълни визията на идеята ми. Става въпрос за един младеж, който е преминал също през нещо много сериозно, като изживяване в живота си и е достигнал до това, да прави лампи, но от африкански кратуни. А те, за разлика от българските, са с много по-дебела кора и са много по-големи. Разновидностите им са и в напълно сферична форма. При тях възможността да твориш е много по-голяма, ако става въпрос за гравиране. Видях ги тези лампи и се влюбих окончателно. По това време работех като помощник в една фирма, занимаваща се с външна изолация, газови системи и други подобни нетворчески дейности. По време на командировка попаднах в град Куклен. Случайно в обедната си почивка в блока, в който монтирахме една газова инсталация видях, че в терасата на съседката има кратуна и не можех да повярвам, че това ми се случва. Точно в този момент излезе жената и просто видя как шашнато гледам на там. Попитах я дали мога да се кача да я видя. Аз отидох и не само я разгледах отблизо, а заедно с още една такава красива кратунена лампа ги получих и двете като подарък.
Става ясно, че всичко е ръчна изработка и не може да се повтори - какви инструменти и материали ползваш, как намираш кратуните?
По същия чуден начин дойде при мен и една машинка за гравиране. Приятел си беше купил такава. Оказа се, че много бързо му омръзна и аз го помолих да ми я даде за да видя как работи тази машина. Много ми пасна и до днес е в мен, май ще трябва да му купя нова /смее се/. Основното е да си намериш колкото е възможно по-дебела кратуна. Тук в България е малко по-сложно. Кратуните се предлагат малко и на малко места – купуват се от пазара. Но никой не може да гарантира, че кората ще е достатъчно дебела така че да издържи. Има такива, които се счупват. Като материали – ползвам акрилни бои, които не се отмиват, а запечатват. Където се наложи се слага лак за дърво допълнително.
Мислил ли си да си отглеждаш кратуни?
Да, в момента дори си отглеждам. Със сигурност повече от пет вече имам, а други 20 израсват малко по-бавно. Мечта ми е да си направя нива, в която да си отглеждам кратуни, т.е. да са си мое производство. Така, целта е онези, които не успея да гравирам, поне да мога да ги продам на други хора, които се занимават с подобна дейаност. Защото, оказва се, кратуната има хилядолетна история. В Африка са ги ползвали за музикални инструменти и за съдове и до ден днешен традицията там е чаят Мате да се пие в кратуна. Защото това си е вид тиква, която обаче не ражда плод, отвътре остава куха. Съдържа само семена, а консистенцията й трябва да се позачисти, за да остане напълно гладка материя за обработка. Това е един от най-пипкавите процеси при работата с изрисуване на кратуни, понеже трябва да се изчисти добре, за да може да се лакира и запечата и отвътре. Иначе изсъхва.
В този ред на мисли, би ли споделил какви са стъпките, през които преминаваш, за да достигнеш до крайния продукт?
Тиквата, още когато е зелена, не може да се работи добре с нея. За да изсъхне добре, това означава, че трябва да се чака няколко месеца. След това има горен слой, който се почиства с шкурка. Трябва да се отстрани, защото иначе се напуква и пада материалът, който е сложен отгоре – боя, лак или друго. След тази процедура се пробива самата кратуна, където сметна, че е подходящото място. Изчиства се всичко отвътре, а това е доста трудно, защото ако отворът е малък трябва да си намеря подходящ инструмент. Вътрешността е дунапренеста и здраво захваната и трудно се сваля, за да я изчистиш отвсякъде. Следва лакиране и отвътре, както и гравиране. Накрая се слага крушка, по възможност ненаграяваща - LED или със студена светлина е най-добре, за да не се получава изграяне на самата тиква.
Как избираш темите, които да изобразиш върху лампите?
Сам ги избирам. Обикновено става така, че никога не се получва първоначалният замисъл. Първо, защото тиквата сама по себе си не е толкова правилна като форма. Дори и целенасочено да се опитвам да направя симетрични фигури няма да се получи съвсем добре. Всяка тиква си е уникална и индивидуална, което дава възможност да развихря въображението си и да импровизирам при всеки удобен момент.
Как хората, които притежават такива лампи, могат да ги съхранят?
Няма нещо специфично по поддръжката. След като са запечатани с лак няма нужда от особена грижа. Достатъчно е само да се забърсва от праха, като всяка една лампа, а и крушките не се сменят трудно.
Има ли пазар за подобни творения в България?
На този етап, относно приложението и пласирането на такъв готов продукт се оказа, че явно аз нямам добра стратегия и концепция за маркетинг. В България няма и възможност, може би, българинът да си позволи да купува толкова екстравагантни творения на изкуството, при все че става въпрос за нощна лампа. Трудът, който се полага за изработка, както и разходите, не са никак малки. Една лампа се изработва от няколко дни до седмица. Изцяло ръчно. Заради начина, по който свети от гравюрите и отблясъци, се случва една игра на светлината, която е много интересна и различна. Освен това си има и практично приложение, за разлика от много други произведения, които нямат такова. И въпреки това е много трудно някой да си позволи да отдели една минимална сума. На мои близки и познати продадох няколко лампи на символични цени, а хората, които са ги получили като подарък, са останали изумени. В различни интернет сайтове разглеждах как варират цените на този вид произведения. Оказва се, че тези лампи се продават за сумата между 2 500$ и 4 000$ за брой. Склонен съм да опитам да предлагам лампите в други страни. В момента с една приятелка, която се занимава с изработването на така наречените „dream catcher“ /плетиво - “ловец на сънища“ - ползвано от индианците, като целта е улавяне и премахване на лошите сънища/, подготвяме сайт и ще се опитаме да съчетаем нещата. Засега всичко е на много стартово ниво.
Смяташ ли, че хората тепърва ще започнат да се интересуват от подобни интересни ръчно изработени творения, или по-скоро вече се търсят по-луксозните произведения?
Има тенденция – чрез популяризирането на различни фестивали млади хора творят. Но това, според мен, е едно прохождащо движение към тези нови творци. Нещо по-различно от стандартното творчество, ако можем да го наречем такова - като рисуване или други приложни изкуства. Това е израз на душата. Всеки си е избрал нещо красиво, което да изработи и да предложи на някой друг. Но все още с такова изкуство е много трудно да се препитаваш в България. Ние не можем да се изхраним с кино, музика и най- популярните изкуства, а какво остава за нещо друго, което е изключително нетрадиционно. Трудно е много! В Пловдив на центъра за първи път видях да се предлагат такива кратунени произведения за около 40-50 лева за брой, но бяха много семпли. Аз се старая всяка от лампите да е различна от другата, да носи послание, енергия и емоции, с които да зарежда собственика, който ще си я ползва.
Кои са твоите музи при изработка на лапмите, какво те вдъхновява, какви са темите, които изобразяваш върху тях?
До момента съм направил около 10 кратунени нощни лампи. Една от лампите бях нарекъл „Трипъл бабъл“. Тя беше първата ми чисто черна кратуна. Беше гравирана с балончета в различна големина, които правят една пътека. Това нещо в пространството създава много красива илюзия. Самата лампа, понеже е черна, не се вижда в тъмнината. Така се отразява само светлината, която излиза през дупчиците. Другата лампа кръстих „Нежност и хармония“. Тя беше визуализация на три водни кончета, коите се докосват с крила едно друго. Те обгръщат цялата кратунка, като тялото на водното конче и крилата са светещи. А около тях има ореол от точки. Тази лапма иска да каже точно това, което изразява името й - „Нежност и хармония“.
Не можеш да направиш копие на дадена лампа, нали?
Първо, че е много трудно. И второ, всеки иска да си има уникат на своята лампа. Освен това, досега винаги се е случвало тези кратунки да са с различни осветителни тела.
Обичайно творците творят вечер, когато е тихо, няма външни шумове. Теб това ли те мотивира, за да работиш, или по-скоро предпочиташ да има много хора, които да споделят различни идеи.
Експериментирал съм и по двата начина. За мен няма значение. Сам ми е по-лесно, повече си намирам нещата около себе си. Докато пък, когато има други хора те ти дават съвети и идеи, от които можеш да се възползваш. Мечтата ми е някой ден да направя социална работилница за деца, възрастни или изобщо за хора в нужда. Целта е те да вложат в някакъв интересен предмед своя творчески интерес и по този начин онова вътрешно „Аз“, което е било потъпквано от ежедневието, да намери някакъв израз. Без значение какви материали ще се позлват. Защото в днешно време творчеството трябва да можеш да си го позволиш. За целта е необходимо да си смел. А затова трябва да си преборил страховете в себе си. Често в собствените си представи хората трудно разчупват идеите си.
Какво е посланието ти към хората чрез творчеството, с което си се захванал?
Моето послание, като творец, е човек да не ограничава душата си. Може да не виждаш как тя търси начин да се изрази. Но, ако продължиш да я подтискаш тя някак си ще започне да закърнява и да потъва в едно злободневие, което ще я направи по-груба. Защото ние нямаме активна роля, ние сме консуматори в изкуството, не сме творци. Аз вярвам, че всеки един човек е създаден да бъде творец. Какво ще сътвори всеки сам си избира в различните моменти от живота си. Но той не може да спре да твори. В най-лошия смисъл твори само едни мисли, които обаче остават своя отпечатък.
Смяташ ли, че събитията, които се случиха миналата година около теб, по някакъв начин те провокираха да започнеш нова дейност - с други думи дадоха ли ти тласък да преминеш към следващото ниво от живота си, или напротив – върнаха те назад?
Да, наистина ми дадоха тласък да започна да се развивам в нови посоки, за което съм много благодарен. Другото е, че попаднах във външния свят извън реалността на църквата. Разбрах, че хората, които са извън църквата, много трудно могат да разберат какво нямат. В този същия смисъл и на мен ми е много трудно. Не, че някой ме е изгонил от самата реалност на църквата и на общуване с хората, които са вътре, но все още не мога да преодолея това, което ми се случи. Ето в този смисъл ми е много трудно. Защото, някак си, не съм си на мястото. Но мисля, че въпреки това, стоя добре. Уроците на живота са доста интересни. Така че продължавам напред и нагоре.
Вижте лампите в галерията ТУК
