Едуард Уудсток – наследникът на английския престол, наричан от потомците Черния принц – е починал на 46-годишна възраст. Започнал да воюва на 16-годишна възраст, до смъртта си той става известен в цяла Западна Европа. Но той не умира в битка, както може да се предположи, а от болест. Историците са му поставили диагноза хронична дизентерия. Военни лекари обаче не са съгласни с нея.
Черният принц (1330 – 1376) е най-големият син на английския крал Едуард III Плантагенет. На 16-годишна възраст той за първи път участва в кампанията на баща си в Нормандия и се показва там като доста опитен воин и пълководец. През същата година (1346) в битката при Креси, той командва десния фланг на английските сили и удържа победа. В резултат на тази битка част от Нормандия попада под контрола на английската корона.
Черният принц съзерцава убития си противник крал Ян Люксембургски след битката при Креси Julian Russell Story / Public Domain
Много бързо Едуард Уудсток се превръща в много значима фигура в историята на Стогодишната война. Той командва британците в битката при Поатие – най-важното сражение, което определя целия последващ ход на войната. Макар че французите са повече, Черният принц побеждава и дори пленява френския крал.
Като признание за военните заслуги на сина си Едуард III му дава своите френски владения и титлата принц на Аквитания. Трудно е да се каже дали Черният принц би сложил край на блестящата си военна кариера с това. Но е известно, че той приема в Аквитания Педро I Жестокия, краля на Кастилия, свален от трона от своя роднина Енрике де Трастамара. Едуард подкрепя Педро и през пролетта на 1367 г. повежда армията си през дефилето Ронсевал. В битката при Нахера той побеждава Де Трастамара, въпреки че не успява да залови самия узурпатор.
Черният принц прекарва следващите четири месеца в Кастилия. Там той за първи път показа симптоми на неизвестна болест. Историците предполагат, че епидемиологичната ситуация в гореща Испания е била необичайна за наследника на английския престол. Преди това се смята, че там той се е разболял от амебна дизентерия, която след това е станала хронична. Войниците на Едуард също страдали от различни болести.
В списанието BMJ Military Health е публикувана статия на американски военни лекари, които смятат, че лечителите и историците са направили грешка с диагнозата. Те сравняват това, което се знае за течението на болестта на Едуард, с клиничната картина на хроничната дизентерия, която самите те са наблюдавали.
По думите им амебната дизентерия може да причини дългосрочни усложнения, включително вътрешни белези, чревно възпаление и колит. Между първите симптоми и смъртта на Едуард са изминали девет години. Източници отбелязват, че болестта на принца не му е позволявала да попълни хазната, опустошена от испанската кампания, по обичайния военен път. Той се опитал да повиши данъците, което предизвикало недоволство сред аквитанските барони.
Илюстрация от XIX век на похода на Черния принц през Ронсевал Charles Oliver Murray / Public Domain
Известно е, че през 1371 г. той е принуден да се върне в Англия, но година по-късно заедно с баща си предприема поход във Франция. Кампанията приключва почти преди да започне: ветровете не позволяват на британците да достигнат френския бряг. Но авторите на изследването смятат, че самото участие на Черния принц в този поход доказва, че той не е страдал от дизентерия.
Те твърдят, че задължителен симптом на хроничната амебна дизентерия е хроничната диария. Изследователите задават въпроса: възможно ли е принцът с този, така да се каже, деликатен проблем да участва в бойни действия? Ако на кораба той може да разчита на определени удобства, то по време на битка редовното тичане зад храстите не е най-добрата стратегия на поведение за командира. А човек, страдащ от заболяване в продължение на няколко години, не може да не разбере това. Но ако не е било дизентерия, тогава какво?
Авторите предлагат няколко заболявания, чиито симптоми са подобни на наблюдаваните при Едуард. Например, според историческите записи, през 1367 г. в ход е бил паратиф, подобен на тифа, но причиняван от различен микроб. Усложненията от него могат да включват дългосрочни здравословни проблеми като анемия, увреждане на бъбреците, чернодробен абсцес и/или артрит.
Дехидратацията поради липса на вода по време на горещата испанска кампания може да е довела до камъни в бъбреците, което би съответствало на непостоянно заболяване, продължаващо няколко години. Друг кандидат е възпалителното заболяване на червата, което може да обясни симптомите и постепенното влошаване на състоянието.
Впрочем от каквото и да е починал Черният принц, смъртта му променя историята на страната. Година по-късно умира крал Едуард III и неговият внук, синът на Черния принц Ричард II, който по това време е само на десет години, се качва на трона. Впоследствие е детрониран и става първата жертва във Войната на розите.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Атила може да е нахлул в Римската империя заради суша
