Американски учени от Университета в Рочестър, Института по планетарни науки и Университета в Аризона предложиха хипотеза за планетарен интелект – когнитивна дейност, действаща в глобален мащаб, която подкрепя съществуването на биосферата на Земята. Концепцията съчетава биосферата и техносферата, които образуват единна сложна система, способна да се самоконтролира. Подробно за концепцията се разкзва в статия, публикувана в International Journal of Astrobiology.
Изследователите се опират на хипотезата за Гея, според която всички живи същества образуват един огромен суперорганизъм, който може да поддържа собственото си съществуване, влияейки върху геоложките процеси. Пример за това са горските микоризни мрежи, които се образуват, когато гъбните хифи се увиват около корените на дърветата. Микоризните мрежи са в състояние да транспортират хранителни вещества от една част на гората в друга, където има недостиг от тях. По такъв начин гората повишава своята жизненост.
Хипотезата за Гея: Огромен организъм ли е Земята?
Учените определят съвременната човешка цивилизация като „незряла” техносфера, тоест съвкупността от всички създадени от човека системи и технологии, които влияят на планетата по разрушителен начин. Според авторите човечеството трябва да създаде "зряла" техносфера, за да се спаси от изчезване като вид.
Изследователите също така разграничават четири етапа в еволюцията на биосферата и цивилизацията: незряла биосфера, съществувала по време на ранната Земя; зряла биосфера, в която започва да функционира фотосинтезата и се натрупва кислород; незряла техносфера и зряла техносфера, в която технологиите не вредят на биосферата.
Изследователите отбелязват, че зрялата техносфера включва интегрирането на технологични системи с биосферата чрез мрежа от вериги за обратна връзка, които съставляват сложна система. Примери за сложни системи са горите, интернет, финансовите борси и човешкият мозък.
Планетарният интелект, според изследователите, ще има две определящи характеристики: емерджентност (свойствата, принципите и ролята на системата не са тъждествени на тези на изграждащите я елементи) и способност за самоподдържане.
