Легендата за тайната стая под лапите на Сфинкса е на няколко хиляди години. Историците от миналото смятаха, че там е скрито наследството на египетската цивилизация. А през ХХ век учените предполагат, че под монолитната статуя е заровено съкровището на легендарната Атлантида.
Вековна сензация
„Кажи ми, кой ходи сутрин на четири крака, следобед – на два, а вечер – на три?“ Загадката за тиванския цар Едип от едноименната трагедия на Софокъл може би е позната на всеки.
Известен е и нейният автор – Сфинксът. Вярно е, че гръцката версия – създание с тяло на лъв, крила и женска глава – е много различна от оригинала. А египетският сфинкс крие много повече тайни.
Наскоро учените успяха да разкрият една от тях. Дълги години никой не знаеше как точно е построена толкова внушителна структура. Но експерти от Нюйоркския университет установиха, че вятърът е помогнал на древните скулптори.
Известно е, че монументалната скулптура е била монолитна скала. Под въздействието на въздушните течения мекият слой варовик постепенно се топял и се разкрила по-твърда скала. А по-късно майсторите шлифовали детайлите - тялото, лапите и изящната глава.
Само ако беше толкова просто с още една загадка на Сфинкса. От нея са са обсебени не толкова учените, колкото любителите на всякаква мистика. Говори се, че вътре в статуята и около нея има система от помещения, където се съхраняват най-големите постижения на египетската култура. Така наречената зала на знанието, нещо като „крипта на цивилизацията“.
Пикантност към темата добавя, разбира се, интернет. В мрежата активно се обсъждаха кадри, заснети с квадрокоптер. На тях ясно се вижда, че на главата и гърба на сфинкса има малки дупки с врати.
Сензацията обаче не се оправда. Науката знае за люкове в „тялото“ на човека лъв от почти сто години. През 1925 - 1936 г. френският археолог Емил Барайс (по това време директор на египетския отдел за антики) извършва мащабни разкопки и реставрация в района на паметника.
Именно той открива дупките. Тази в горната част на главата е била предназначена за закрепване на корона или нещо подобно. А люкът на гърба водел до малка камера - празна.
Барайс прави огромен брой бележки и рисунки в дневници, но не публикува нито един отчет за работата. Това става причина за много спекулации.
Откровенията на един медиум
Легендата за „залата на знанието” е известна от древни времена. Само че трябвало да се търси не в самия сфинкс, а около него.
Това се доказва от няколко стенописа на египетски храмове. Казват, че богът на мъдростта Тот събрал цялото знание на едно място и го скрил някъде в долината на пирамидите.
А „бащата на историята“ - древногръцкият Херодот, описва мрежа от подземни тунели в Гиза. Философите неоплатонисти по-късно свидетелстват за това, по-специално Ямблих в есето си „Египетските мистерии“. А също и авторите на мистичното общество на Хермес Трисмегист, съществувало през Ранното средновековие.
Но най-подробно за тайната стая разказват коптските предания, записани от арабски пътешественици. В тях се говори, че подземни проходи водят от трите пирамиди до „голямо хранилище“. То може да се намери между лапите на „Великия сфинкс“.
Но да се попадне там, не е толкова лесно - на входа имало статуи на стражи, които убиват неканени гости.
През XVIII - XIX век археолози от различни страни се опитват да намерят път към „залата на знанието“. Всички опити се оказват напразни. Технологията е несъвършена и статуята по това време е почти до раменете в пясък.
Всичко се променя през ХХ век. През 30-те години на миналия век „медиумът и лечителят“ от Кентъки Едгар Кейси добива невероятна популярност в Америка. Изпадайки в транс, той уж вижда бъдещето и открива тайните на миналото.
Много съвременници се отнасят към това скептично. Освен това сред прогнозите на Кейси има много повече грешни, отколкото верни. Една от тях се отнася до „залата на знанието“.
Медиумът съобщава, че тя трябва да се търси под една от лапите на сфинкса. Той добавя и пикантна подробност: казва, че скритото в криптата е не нещо друго, а наследството на жителите на Атлантида - легендарния континент, който някога е потънал под водата.
Само зрънце истина
Десетилетия наред версията на Кейси е третирана като детска приказка. Докато през 1989 г. японски учени от университета Васеда извършват разкопки в лапите на сфинкса и откриват малък тунел с дълбочина около три до четири метра под лявата.
След това американският геофизик Томас Добецки провежда сеизмологично сканиране и установява, че коридорът води до запечатани камери. Но се намесват египетските власти и забраняват изследванията в района на паметника.
Разгадаването на мистерията се изплъзва.
Няколко години по-късно с работата се заема светилото на египетската археология Захи Хавас. Той подхожда хитро към решението на проблема. Невъзможно било да се копае, така че той буквално осветил района в близост до сфинкса с геодезични радари.
Оказало се, че под земята има малка мрежа от галерии и камери. Но за голямо съжаление на ловците на приключения всички те се оказали празни. Поне инструментите не показали наличието на каквито и да било твърди предмети.
В същото време Хавас неизменно подчертава, че Египет пази безкрайно много тайни. И може би тайната на „залата на знанието“ все още чака своя час.
