Ново проучване поставя под въпрос една от ключовите теории за произхода на живота на Земята, изложена за първи път от Чарлз Дарвин. Той предполага, че животът първо е възникнал в плитки водни басейни.
Въпреки това, изследователи от Университетския колеж Лондон успешно създадоха протоклетки в гореща, алкална морска вода, подобна на морската среда, открита в близост до дълбоководни хидротермални пукнатини и отвори, предполагайки, че животът на Земята е можел да започне в най-дълбоките части на океана, а не в най-плитките.
"Съществуват множество конкуриращи се теории за това къде и как е произлязъл животът. Подводните хидротермални отвори са сред най-обещаващите места за началото на живота - нашите открития сега придават тежест на тази теория със солидни експериментални доказателства", казва водещият автор на изследването Ник Лейн пред списание „Nature Ecology & Evolution“.
Предишните експерименти се опитваха безуспешно да формират протоклетки, които се разглеждат като един от ключовите градивни елементи за развитието на живота на клетките. Въпреки това, създаването на протоклетки от прости молекули, които се срещат естествено, е било успешно в по-хладна сладка вода при строго контролирани експериментални условия. Но по-късно те се разпадат, когато се експериментът се повтори в среда, подобна на хидротермалните отвори.
„Във всички други експерименти са били използвани малък брой молекулни типове, предимно с мастни киселини, докато в естествена среда бихте очаквали да видите по-широк спектър от молекули“, казва авторът на проучването Шон Джордан.
В „Nature Ecology & Evolution“, авторите отбелязват, че са успели да създадат протоклетки, които да се самосъберат в среда, подобна на хидротермалната среда. По-специално топлината, солта и алкалността не възпрепятстват тяхното развитие, но и не го стимулират.
„В нашите експерименти създадохме един от съществените компоненти на живота при условия, които по-добре отразяват древната среда, отколкото много други лабораторни изследвания“, каза Джордан. „Все още не знаем къде се е образувал животът, но нашето проучване показва, че не можете да изключите възможността за дълбоководните хидротермални отвори“, предаде БГНЕС.
Океанските хидротермални отвори се намират на места по света, станали наскоро достъпни за хората чрез модерните технологии. Тези "отдушници" извличат минерали под земната кора. Когато влизат в контакт с околната морска вода, минералите реагират, за да създадат топла, богата на азот среда, характеризираща се с „комини“ от минерални находища, изградени в продължение на години и способни да изпускат алкални и киселинни течности. Като цяло околната среда осигурява енергия, която е готова за взаимодействие между водород и въглероден диоксид, които могат да образуват повече и по-сложни органични съединения.
Тъй като нашите познания за хидротермалните отдушници в дълбокия океан се разшириха, изследователите до голяма степен приеха идеята, че животът на Земята започва в много горещите дълбини на най-дълбоките части на океана. Изследване от 2017 г. възроди спора между привърженици и противници на теорията на Дарвин, особено след като хидротермалните отвори бяха наблюдавани на други планети в нашата Слънчева система.
"Космическите мисии са открили доказателства, че ледените луни на Юпитер и Сатурн също могат да имат подобни алкални хидротермални отвори в моретата си. Докато никога не сме виждали доказателства за живота на тези луни, ако искаме да намерим живот на други планети или луни, проучвания като нашето могат да ни помогнат да решим къде да търсим “, каза Лейн.
